Магични, внушителни, обсебващи – църквите са до хората от хилядолетия, ту се изместват в центъра на общността, ту се свиват в индивидуалния човек и той ги пренася през времето.

Модерната църква е деликатна институция, живееща под обсадата на безброй учения, философии, теолози и скоростния ритъм на живота. На този фон тя трябва да остава постоянна и да стои непоколебима до непрекъснато променящите се традиции.

Църквата „Грюндвиг“ в Копенхаген, Дания (1927)

Катедралата „Света Богородица“, Токио, Япония (1964)

Църквата в Хохенцолерн, Берлин, Германия (1933)

Църквата „Света Богородица“, Аугсбург, Германия (2013)

Църквата „Сен Реми де Бакара“, Бакара, Франция (1957)

Църквата „Света Тереза на Исус“, Мец, Франция (1959)

Църквата „Свети Йосиф“, Хавър, Франция (1956)

Църква на Академията на Военновъздушните сили на САЩ, Колорадо (1962)

И въпреки постоянството й, което познаваме от векове, църквата е удивително разнообразна в архитектурно отношение. Показва ни го Thibaud Poirier, един от най-добрите френски фотографи, запечатал с обектива си стотици места по света. Сега той е вдъхновен от

многообразието в дизайна на църквите

Свързват ги само няколко общи елемента – фокусът на зрителната точка, обикновено, но невинаги кръстът, редовете със седалки и пространството – ясно проектирано, за да събужда чудото.

В последните си снимки Thibaud Poirier иска да ни покаже именно тези сакрални пространства – на скромни параклиси или обширни катедрали със сводести арки, простиращи се до небесата.

Разгледайте църквите, може би и вие ще усетите това, което фотографът е забелязал – че независимо от различията им, всички те са слепени от невидимо лепило, невидимо за човешкото око, но трептящо във всеки. То е онова емоционално състояние, което повечето хора носим в себе си – усещането за съществуването на нещо по-голямо от нас.

Способността на човешкия организъм да абсорбира алкохол е спасила предците на човека от измиране, установиха учени от университета Ексетър във Великобритания.

Според тях, преди около 10 милиона години различните видове примати са воювали помежду си за храна, ресурси и някои видове неузрели плодове, които са били способни да преработят. Това им е давало предимство пред останалите маймуни. В същото време презрелите плодове не са могли да бъдат усвоени от организма им и предизвиквал отравяне заради наличието на етилов алкохол в тях. Въпреки това в някакъв момент се е появила адаптация, която е дала възможност на човешките прародители да ядат и такива плодове.

Книгата „Хората и алкохолът: дълга и социална афера“ разглежда историята на връзката ни с алкохола от нашето еволюционно минало до съвремеността.

Предполага се, че отделянето на човека от шимпанзето е било факт преди 5,5 млн. години. Това обяснява защо някои видове съвременни маймуни също притежават способността да преработват алкохол.

Концентрацията на алкохол във ферментиралата растителна тъкан е 1-4 %, което е много по-малко, отколкото в много съвременни алкохолни напитки.

Археолози откриха скелет на богато облечена жена, която се оказала воин, загинала от раните си по време на тежка битка на територията на днешна Армения. Девойката е била едва 20-годишна, мускулеста, добре е владеела стрелбата с лък и се е била геройски със скитите.

Описанието й съответства на онова, което древните гърци са писали за амазонките.

В периода VI-IX в. пр.н.е на територията на днешна Армения е съществувала държавата Уратру, която се е възползвало с от предимствата на географското си местоположение. Това е била държава с развита култура. Жителите й са заимствали изобретенията и постиженията на съседите, тъй като са контактували с много държави от Средиземноморието до Индия.

Уратру е била чест обект на нападение от страна на скитите, но е разполагала с отлично подготвена войска, която е отбивала нашествията. Затова набезите на съседите често са приключвали с грабежи по границата. Според археологическите разкопки, жените-воини са били нещо обичайно и обикновено са били добри в стрелбата с лък.

Откритият от арменските учени скелет е на жена с висок имуществен и обществен статут. Първоначално археолозите решили, че става дума за аристократка заради скъпите накити. Подробното проучване, обаче, показало, че става дума за жена-воин.

Горната половина на тялото й е била мускулеста. Особено силно са били развити гръдните и делтовидните мускули, които са необходими при стрелбата с лък. Освен това бедрата й са били силно развити. Учените са достигнали до извода, че тази жена е тренирала много, тъй като мускулатурата й прилича повече на мъжка. По скелета са открити няколко следи от рани, получени много преди смъртта й, т.е. тя е воювала успешно повече от една година.

Очевидно последната й битка със скитите е имала трагичен завършек. Жената е била ранена в двете бедра, като единият удар е от меч, а другият – от брадва. Предполага се, че и тази битка е спечелена от амазонките, тъй като жената е погребана с почести и с всичките си накити.