Открийте ни и в

Интересно

Намериха злато за $1 млрд. на границата между Сърбия и България

Богатсвото е открито от канадстката компания „Medgold Resources“

публикувано

на

Канадската изследователска компания „Medgold Resources“ съобщи, че в Южна Сърбия, на границата с Северна Македония и България, в рамките на проекта, наречен „Тламино“, е открила предварителни запаси от около седем милиона тона руда, с около 680 000 унции, или близо 19,3 тона злато на стойност малко над един милиард долара, заяви кореспондентът на Македонската информационна агенция (МИА) от Белград, цитиран от скопското издание Kurir.

От компанията обявиха подготовката на предварително проучване за осъществимост на проекта, което трябва да потвърди тези резултати.

Както се оказа в проекта „Тламино“, съдържанието на злато на това място средно е около три грама на тон. По принцип залежите с един грам злато на тон, ако са придружени от адекватни количества руда, се считат за печеливши, допълва Фокус.

Предварителни проучвания, както и допълнителни металургични проучвания ще бъдат извършени от компании от Обединеното кралство, тъй като има сериозни индикации, че на мястото има значително по-голямо количество от този благороден метал.

В проучване на минералното богатство, наречено проект „Тламино“, Medgold откри и 40-метров слой руда, съдържащ 8,32 грама злато на тон и изумителните 193 грама на тон сребро.

В същото време канадската геоложка компания Tedian, която търси находища на метални руди в Сърбия, България и Косово, обяви, че е постигнала споразумение за закупуване на сръбската геоложка компания ЕФПП, която притежава права за проучване в обектите Кижевак и Саставци край Рашка, където някога е имало мини за сребро и цинк, съобщава белградския вестник „Вечерни новости“.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

„Welcome to Freedom!“, чернокожи строят убежище от бели в Джорджия

Те сами ще произвеждат храната си и няма да напускат пределите на градчето

публикувано

на

Виж цялата статия
Земята е закупена за близо 1,7 млн. долара. Сн.: CNN

20 семейства на чернокожи са се заели да си построят защитено селище от бели в Джорджия. Организацията, която е кръстила проекта си „Welcome to Freedom“, вече е купила близо 400 декара земя в район Уилкинсън.

Идеята се заражда малко след убийството на Джордж Флойд. Много чернокожи, въпреки че са подкрепени от почти цялата страна по време на протестите, започват да се чувстват застрашени.

Инициаторката Ашли Скот бързо намира съмишленици и така още

19 семейства решават да инвестират

в идеята й.

„Това трябва да бъде едно процъфтяващо безопасно убежище за чернокожи и семействата им“, казва Скот.

Инициаторката Ашли Скот бързо намерила съмишленици. Сн.: westernjournal.com

Идеята е да бъде построено заградено убежище, което само да се издържа и изхранва. Да се предпазят от останалия свят, особено от белите хора.

Размириците, които обхванаха страната по-рано тази година след убийствата на Джордж Флойд и Бреона Тейлър в ръцете на полицията и по-близо до дома, смъртта на Ахмауд Арбери по време на джогинг извън Брунсуик, Джорджия, подтикнали жените да търсят нова общност, такава, която биха могли да създадат сами.

„Искахме да създадем това безопасно пространство, където да можем да се справим със собствените си проблеми и притеснения“, казва Скот.

„Имаме чернокожи съпрузи, чернокожи синове, чернокожи внуци.

Не искаме да се притесняваме

дали ще се върнат от работа“, обясняват инициаторите на убежището за чернокожи.

Цената, която те са платили за имота, е 1,7 млн. долара. Те смятат да инвестират още, за да могат да създадат собствена икономика и да не им се налага да излизат извън пределите на защитеното селище, освен когато не трябва да търгуват с продукцията си или да ползват услугите на някоя институция.

Създаването на защитени и изолирани селища, обитавани от различни общности, не е новост за САЩ.

Строежът на селището започва съвсем скоро. Сн.: The Independent

Хобсън Сити, Алабама, е първият изцяло черен град в щата, основан през 1899 г., след като черните са изгонени от съседните градове. Филиалът на CNN WBRC съобщи през юни, че „жителите на Хобсън Сити отпразнуваха юни с едно просто послание: Черните градове имат значение“, за да отбележат създаването на града.

Една от най-ранните изцяло черни общности е Mound Bayou в делтата на Мисисипи. Тя е създадена от бивши роби.


Дългата история на расовите сблъсъци

Сн.: БТА

Безредиците в САЩ, на които ставаме свидетели в момента, далеч не са нещо невиждано. Подобни размирици са избухвали многократно в американската история. Ето и няколко примера:

Уотс, 1965 г.

Уотс е предградие на Лос Анджелис, където през 60-те години на миналия век живеели предимно афроамериканци. Бедността, безработицата и расизмът били проблеми, с които местното население се сблъсквало ежедневно. На 11 август 1965 г., по време на рутинна проверка на пътната полиция, избухва скандал между служители на реда и семейството на чернокож шофьор. След като мъжът е арестуван, избухват масови протести, прераснали в насилие. Равносметката от размириците е 34 загинали, над 1000 ранени и нанесени щети в размер на около 40 млн. долара.

Нюарк, 1967 г.

Размириците в Нюарк са доказателство за това колко опасни могат да бъдат фалшивите новини. След като двама полицаи спират чернокож шофьор и го арестуват, плъзва слух, че задържаният е бил убит. Това не е истина, но става повод за избухването на масови безредици, отнели живота на 26 души. Размириците обхващат и намиращия се близо до Нюарк град Плейнфийлд.

Детройт, 1967 г.

В ранните часове на 23 юли полицаи нахлуват в нелегален бар, където са се събрали десетки чернокожи мъже и жени. Твърденията, че силите на реда са използвали прекомерна сила, предизвикват масово недоволство и няколко часа по-късно избухват големи протести, прераснали в сблъсъци между демонстранти и полиция. Безредиците продължават пет дни и отнемат живота на 43 души.

Чикаго, 1968 г.

Убийството на емблематичния водач на движението за равни граждански права Мартин Лутър Кинг-младши предизвиква масови протести в над 100 града в САЩ. Особено тежка е ситуацията в Чикаго. 10 000 служители на реда се изправят срещу демонстрантите, въведен е и полицейски час. Десетки сгради са изгорени до основи, което оставя много хора без дом.

Лос Анджелис, 1992 г.

През 1991 г. четирима бели полицаи пребиват брутално афроамериканеца Родни Кинг. Очевидец заснема случилото се и кадрите предизвикват вълна от възмущение. Полицаите са изправени пред съда и на 29 април 1992 г. са оправдани. Това става повод за избухването на най-тежките расови сблъсъци в съвременната история на САЩ. Загиват над 50 души, много сгради са опожарени, а щетите възлизат на около 1 млрд. долара.

Синсинати, 2001 г.

Убийството на 19-годишния чернокож младеж Тимъти Томас от бял полицай става повод за избухването на масови протести, прераснали в безредици. Три дни по-късно кметът Чарли Лукън въвежда полицейски час и ситуацията се нормализира. Според някои причината за това всъщност не е полицейският час, а започналите проливни валежи, които довели до рязък спад в броя на участниците в размириците.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Delete: Или как да изчистим „визуалния боклук“ (СНИМКИ)

Какво ще стане, ако закрием всички реклами и знаци навън

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: antrakt

Замисляли ли сте се колко много ненужни знаци, плакати, имена на фирми и рекламни лога попадат в полезрението ни ежедневно? И дали, привличайки вниманието ни, не отклоняват погледа ни от нещо съществено за ума и за сърцето?

Двама австрийски творци решиха да експериментират и да скрият ненужното, за да покажат останалото и да видят на практика дали то е по-важно. Кристоф Щайнбренер и Райнер Демпф демонстрираха нагледно колко много визуален боклук има около нас със своя проект „Изтрий“ („Delete“).

Така популярната търговска улица Neubaugasse във Виена останала без рекламни знаци цели две седмици. Целта на проекта била всички изписани знаци, лозунги, имена на фирми и рекламни лого, които обикновено привличат вниманието на преминаващите хора, да бъдат закрити чрез „тапетирането“ им с

монохромни жълти платна

Артистите искали да покажат не само колко много рекламни знаци има около хората, но и да поживеят поне малко без досадните реклами, разказва „Антракт“.

На двамата създатели на проекта им се наложило да платят на собствениците на заведения и магазини, за да бъдат поставени жълтите платна върху рекламите. Все пак успели да ги убедят, че със закритите знаци хората ще обръщат повече внимание на това, което е изложено на витрините.

Според авторите на проекта покриването на знаците и посланията е позволило да изпъкне свързаността на сградите, както и техните облик и форма. Провокирана е била и дискусия за това как се използва публичното пространство.

Имало е и хора, които са станали жертви на проекта, като след покриването на знаците напълно са загубили чувството си за ориентация.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Бабата от Охайо, която излезе „просто на разходка“ и измина 3500 км

Ема често казвала: „Най-прекрасното нещо, което може да прави всеки, е да върви. Освен това е евтино!

публикувано

на

Виж цялата статия
Ема Гейтууд отслабнала с 15 кг по време на прехода. Сн.: Wikimedia.org

В средата на 50-те години на миналия век една обикновена фермерка от Охайо – Ема Гейтууд – прочела в списанието National Geographic за Апалачката пътека – сложен пешеходен маршрут през различни местности, дълъг 3500 километра. Планинският преход преминава през 14 щата по източното крайбрежие на САЩ – началото е в Джорджия, а краят в Мейн, разказва списание „Осем“.

Жената прочела, че само петима подготвени мъже са успели да я преминат за последния сезон. И тя, 68-годишната майка на 11 деца,

баба на 23 внука и прабаба на 30 правнука

 решила да се престраши и да измине хилядите километри.

За 142 дни, отслабнала с 15 килограма, Гейтууд благополучно се добрала до крайните точки на маршрута без специална подготовка и екипировка. Вместо с планинарски обувки – тя е с обикновени кецове. Вместо палатка и спален чувал – жената носи завеса за баня и армейско одеяло. Всъщност ето списък на вещите, които е носила със себе си: яке, пуловер, шал, шапка, сапун, кърпа, лейкопласт, антисептик, малко канче с чайна лъжичка, две пластмасови бутилки за вода, фенерче, кибрит и джобно швейцарско ножче. Всичко това е било натъпкано умело в малка, ръчно ушита чанта с дръжка за през рамо. Жената

нямала нито карта, нито компас

нито пътеводител.

Имала малък запас от кашкавал и ядки, всичко останало за храна си намирала в гората.

И това не е всичко. След 5 години баба Гейтууд изминава същия маршрут. Прави го и когато е вече на 75 години. Тя участва и в други дълги планински преходи в планините на различни щати. Винаги сама и с леко оборудване. На ден изминавала средно 22 мили (35,5 км).

Пет години бабата изминава отново същия маршрут. Сн.: Wikimedia.org

В края на 60-те години бабата става кумир на много туристи. Възниква ново направление в планинарството – горско ходене или ултралек туризъм – дълги преходи с лека екипировка.

Ема Гейтууд използвала своята известност в борбата за мир, също така призовавала хората да живеят в съгласие със законите на природата. По време на военните действия на САЩ в Корея и Виетнам, тя често произнасяла речи в университети и църкви, давала интервюта в медиите. За да помогне за постигне на примирие в уличните борби на афроамериканците в Ню Йорк,

Гейтууд поканва

осем главатари на банди

и се качва с тях в планините за дълъг преход.

Тя нарича себе си „Пилигрим на мира“. Нейните пътешествия не са имали някаква организационна или финансова поддръжка. Малкото, което имала, получавала от случайни хора.

Ема показала на хората с примери от живота си, че за щастие и живот в хармония със себе си и природата не е нужно много. Да измине десетки хиляди километри й помогнала вярата в успеха, позитивната нагласа и любовта към хората.

Пътят й се прекъснал така внезапно, както и започнал. Тя загива в автомобилна катастрофа на 85 години.

Ема често казвала: „Най-прекрасното нещо, което може да прави всеки, е да върви. Освен това е евтино!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Повече в злато, Канада, Македония
Канада и САЩ удължават ограниченията по границата си до 21 септември

Това е петото удължаване на мерките по границите, които бяха въведени през март, когато в двете страни имаше нарастващ брой...

Затвори