Открийте ни и в

Български истории

От Бруклин до Кюстендил и черешовата ракия

Семейството на американката води български начин на живот

публикувано

на

ЗЛАТИНА ДИМИТРОВА

Въпреки че е родена в Бруклин, Кейси изглежда съвсем у дома си в Кюстендил.

Допреди 13 години тя живее в Ню Йорк, има кариера във филмовата и телевизионната индустрия, работи зад кулисите на телевизионното риалити Queer Eye for The Straight Guy (в момента то се излъчва в нов вариант по Netflix). Този динамичен живот обаче изисква да разделя времето си между двете крайбрежия на Съединените щати. А Кейси и съпругът й винаги са си представяли, че ще отгледат децата си в България.

Всичко се променя един ден в Санта Моника, когато се разхождат край океана и получават обаждане от България: семейството на съпруга й има нужда от помощ.

„Харесвам Калифорния, но никога не бих могла да живея в общество, в което трябва да шофираш навсякъде. Аз харесвам градския транспорт и ходенето, а човек не може да ходи пеша в L.A. Така че решихме да се преместим“, разказва Кейси. Трябват им няколко месеца, за да продадат къщата си и да преместят багажа си в България. Тогава дъщерите й са на година и половина и на три години.

Три моста и черешова градина

Средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил

Случвало се е, когато е в София, да се почувства съдена заради акцента си, докато говори на български. Не американския, а кюстендилския. Въпреки че не се е интегрирала напълно в общността, е намерила своето място – трите й деца учат тук, дъщерите й играят волейбол за отбора на „Марица“ и семейството й води български начин на живот, макар вкъщи да си говорят на английски.

Идвайки в България, първоначално Кейси вижда всичко като приключение, защото е много различно от живота в Щатите. Опитва се да възприема всяка трудност по пътя като преживяване, от което да се учи.

„Например, когато за първи път дойдох тук, тъкмо поставяха канализация в града, а тук има три моста. Никога не успявах да запомня коя е улицата, на която са трите моста“, разказва тя. Дори си е купила карта на града, за да се ориентира.

Това не е единственото предизвикателство. Липсват й броколите. По това време обаче все още не са толкова широко разпространени големите вериги магазини, в които може да се намери всичко.

„Бях толкова фрустрирана, че не мога да получа това, което искам, че трябваше

да се науча да правя всичко сама

Така че започнах да се занимавам с работа в градината – защото исках броколи“, казва Кейси.

Преместването й в България носи след себе си цяла поредица от промени – превръщането й от градски човек в такъв, който предпочита да работи в градината.

„Въпреки че съм от Бруклин, родителите ми имаха лятна вила край езеро в Пенсилвания – малка колибка, тоалетната беше отвън, а аз обичах да прекарвам летата си там. Местенето ми тук ми даде по-силна връзка със селскостопанския живот“, казва тя.

„Целта на живота ми беше да работя в киното, да бъда успешен продуцент. Днес просто искам да се науча да правя собствени алкохолни напитки, да отглеждам плодовете, които ще сложа в ракията си“, казва Кейси.

Интересът към ракията съвсем не е шега. Кейси, страстен почитател на виното, е изместила фокуса си към българската алкохолна напитка, която иска да произвежда сама в

първата крафт дестилационна фабрика

у нас, която създава заедно със съпруга си.

Идеята им хрумва, след като се сдобиват с 10 дка черешови дръвчета. Оказва се, че в България е по-евтино да оставиш плодовете да изгният на дървото, отколкото да инвестираш пари в брането и транспорта им. Една от реколтите им носи огромно количество череши, които се превръщат в 300 литра черешова ракия. Така решават да превърнат това в бизнес.

„Не сме си представяли, че животът ще ни докара дотук, но и двамата се вълнуваме от възможността да правим собствени алкохолни напитки. Измисляме бранд, работим с хора. С повече късмет през есента ще проведем първото дегустиране на кюстендилска черешова ракия“, разказва Кейси и допълва, че иска да правят ракия не така, както се случва в домашни условия, а с вниманието, с което се създава коняк.

Сред другите им семейни занимания е култивирането на черни зимни трюфели. В България обикновено се намират сред природата, но отглеждането им все още не е практика.

И докато се чудя как човек заменя филмовия бизнес в САЩ с това да гледа череши в Кюстендил, Кейси казва: „Животът е твърде кратък за фалшиви хора.“

Днес дори не гледа толкова много телевизия, защото, „когато знаеш как нещо се прави, когато си виждал нещата зад кулисите, не е толкова интересно“. Признава, че все пак харесва Game of Thrones и никога не е работила по такава продукция.

 

Slow food не значи да се храниш бавно

Кейси е почитател на концепцията slow food, която на Запад е много популярна, а тук все още не се разбира напълно. Често, когато спомене slow food, хората си мислят, че това значи „да ядеш много бавно“. Истинската идея е да отделиш време, за да опознаеш човека, от когото купуваш храната си.

И ако в САЩ хората се връщат към градината, в България е обратното. „Плодовете и зеленчуците тук са много по-добри от това, което съм яла когато и където и да е. Но тук се гледа негативно към селското стопанство и фермерството. Ако кажете на родителите си, че искате да сте фермер, те сигурно ще се разплачат, че не са успели да отгледат адвокат или лекар“, казва Кейси.

Според нея е важно да има промяна на гледната точка към земеделието и оценяването на хората, които отглеждат храната, която ядем.

 

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Реклама

Български истории

Заради Covid-19: Отложиха фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго

С надежда в сърцето организаторите вярват, че събитието ще се състои през октомври

публикувано

на

Виж цялата статия
Константин Маринов – Коцето

10 години трябваше да отбележи този април неповторимият фолклорен фестивал в Чикаго „Верея“. На него идват състави от всички краища на САЩ, както и от Канада. На сцената винаги танцуват и пеят малки и големи, българи, американци, канадци. Главен организатор е Константин Маринов – Kоцето, който като истински войвода събира участницитe и всяка година прави голям празник за българската фолклорна музика и за българските танци.

24 април беше тъжен за Коцето. На този ден щеше да е 10-тото юбилейно издание на „Верея“. Вместо на сцената, заради коронавируса Коцето си беше вкъщи, както и повечето българи в Северна Америка. „Надявам се да е за хубаво“, каза той във видеообръщение във фейсбук и обяви, че датата на фестивала се премества за октомври.

Коцето се надява, че до октомври ситуацията с коронавируса ще е по-добра, че

„Верея“ отново ще разтърси Чикаго

„Ние бяхме напълно готови. Всички бяха резервирали билети да дойдат. Чакахме до последно и когато на 15 март обявиха, че в Илинойс се налага карантина, стана ясно, че не можем да направим фестивала. Обадих се на всички и те ме подкрепиха да се съберем през октомври“, разказва той.

„Верея“ е насрочен за 23 и 24 октомври и ще се състои в полското училище в Чикаго. „Залата е голяма, събира поне 1000 души. Ако разхлабят мерките и позволят на големи групи да се събират, даже има възможност да разположим хората през седалка и пак ще съберем 500 души. Надяваме се всичко да се развие добре. Към средата на септември ще стане ясно“, казва Маринов.

Тази година на фестивала ще участват над 65 състава и над 1500 души. Ще дойдат 4 или 5 нови състава. Програмата е предвидена за два дни. В петък – от 5.30 до 8.30, а събота ще бъде цял фестивален ден. „Всички фестивали са ми любими. Всеки фестивал е уникален сам по себе си“, казва родолюбецът. „Да ги деля на любими и по-любими, би било като да деля децата си – няма как стане“, допълва Коцето.

Константин Маринов

В Северна Америка има 100 състава

казва Коцето, като в 30 от тях танцуват американци и канадци. „Миналата седмица мина европейският фестивал. Tе го направиха виртуално. Бях поканен да поздравя участниците. Видях как мина при тях и ако ситуацията с коронавируса е същата или се влоши, може и „Верея“ така да направим“, разсъждава умислено Коцето.

През годините фестивалът се е провеждал на различни места – в Торонто, в Лондон, и в Стара Загора, където форумът съществува паралелно с този в Чикаго пет поредни години. „Идеята за първия фестивал дойде спонтанно“, казва Коцето. „Искахме да се съберем със състави от други градове в Америка и го направихме. Първия фестивал кръстихме „Празник на хорото“. Оттогава винаги правим фестивала с удоволствие и за хората и явно те затова го харесват“, допълва той.

През април Маринов бе зарадван с грамота от държавната агенция за българите в чужбина, която генералният консул в Чикаго Иван Анчев връчи виртуално. Наградата се дава за приноса на българина за „популяризирането на българските фолклорни традиции в Северна Америка и провеждането на културни събития, обединяващи българите на американска и българска земя“.

И тъй като Коцето е много деен човек и не може да стои, без да прави нищо, е направил клипчета в канала на „Верея“ в Ютуб, с които зрителите могат да проследят историята на фестивала. Освен това той създаде

 читалищна телевизия „Ишлеме Продакшън ТВ“

със съдействието на център „Малката България“ при „Малко българско училище“, която ще показва в ютуб предавания за народното творчество и българската култура. Първият епизод в тази телевизия вече беше излъчен и беше озаглавен „На софрата с бай Коста“.

И все пак запазената марка на Коцето си остава фестивалът, който създаде преди 10 години. Заразени от „Верея“ други българи също правят фолк фестивали в други градове на Щатите, но „Верея“ си остава феномен – една феерия от музика и танци и много приятелства.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Маски на БАН с въглен от кайсии направиха пробив в чужбина

Те предпазват от вируса и са за многократна употреба, уверяват учените

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Проф. Павлинка Долашка

Предпазни маски, разработени от БАН по специална технология, направиха пробив извън България. Те са оборудвани с филтри с активен въглен от костилки на кайсия и наскоро получиха сертификат от италианска специализирана лаборатория. Новината съобщи проф. д-р Павлинка Долашка от Института по органична химия към БАН.

За откритието на българските учени стана ясно още през март, когато се въведе извънредното положение в България. Сега обаче те получават специализиран сертификат и международно признание.

„Епидемията ни научи как като учени можем бързо да реагираме на проблеми“, каза проф. Долашка. Тя си спомни, че когато екипът от БАН бил извикан в кризисния щаб през март, там имало едни изключително притеснени хора.

„Никой по света не знаеше как да реагира. Въпреки че сме работили по антивирусни продукти, реших, че на първо място трябва да намерим начин

да се предпазим от вируса

и чак след това да се мисли за лечение на вече заразените“, разказа още проф. Долашка пред „Блумбърг ТВ България“.

Новото предпазно средство е разработено от екип учени от Българската академия на науките в рамките на Центъра за компетентност за чисти технологии и Националната научна програма БиоАктивМед.

Проф. Павлинка Долашка

„Първо намерихме компания, която да произвежда платове и филтри за маските. После Биологическият факултет трябваше да тества тези филтри. Маските са готови и последните тестове по тях приключиха. Преди няколко дни ние получихме и сертификата от италианската лаборатория“, каза проф. Долашка.

Тя изтъкна и предимствата на тези маски в сравнение с китайските.

„Една маска струва само 5-6 лева, колкото кутия цигари, но може да се използва многократно – да се пере и да се сменя филтърът“, каза ученият. Професорката обясни, че филтърът може да се регенерира със силна струя на водна пара, да се изпере маската и след това той да се поставя отново, което позволява маската да се използва неколкократно.

Маските вече са на българския пазар, още преди да дойде новината, че италианската сертифицирана лаборатория е започнала тестове върху тях. Получаването на сертификата дава възможност да се започне производство и в чужбина. Има много фирми извън България и извън Европа, които вече проявяват интерес да произвеждат родните маски.

„10-дневни изследвания показаха, че

този филтър спира напълно вируса

Многопластов е, а за експеримента е използван вирус, който инфектира хората с големина подoбна на коронавирусите“, обясни преди време деканът на Биологическия факултет на Су „Св. Климент Охридски“ проф. Стоян Шишков.

Той разясни, че филтърът може да се използва непрестанно с часове. После да бъде изваден от маската за еднократна употреба, да се стерилизира под пара, с ютия и да се подсуши, после наново да се използва.

Според проф. Долашка маските на БАН са много икономични. „Аз съм с три маски от началото на пандемията досега“, призна тя.

А началото на всичко проф. Долашка нарича „ужасно“. „Видяхме хора, които са абсолютно безотговорни и поискаха много средства за производство. В същото време една жена ни дари 200 кг активен въглен, друга ни подари специален плат“, допълни ученият. Тя се обърна към депутатите и министрите да решат въпроса с обществените поръчки в науката, които отнемат много от времето на учените.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче – №1 в математическата лига на САЩ

Още две деца от България триумфираха на финала във Флорида.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Димана Праматарова, сн. Фондация „Димитър Бербатов“

13-годишно българско момиче впечатли света от Флорида, където преди дни се проведе Международният финал на Американската математическа лига. Димана Праматарова от Пловдив стана абсолютен шампион в надпреварата с впечатляващо постижение – тя успя да реши 80 задачи за по-малко от 10 минути.

Представянето на България във Флорида бе още по-бляскаво, защото второ и трето място отново са заети от български ученици – Сияна Павлова и Васил Стойков. Заради пандемията от коронавирус състезанието се провежда онлайн, но това не пречи на българските таланти да оставят конкуренцията назад в класирането и да спечелят първо място и в отборното класиране по държави.

Димана е шестокласничка в Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов“ в Пловдив.

Младата математичка се бори в четири изключително трудни кръга, а накрая й се налага да участва в допълнителен рунд за определянето на големия победител. Ученичката успява да реши сложна задача за 45 секунди и с лекота преборва деца от Индонезия и Казахстан.

Трите българчета се обучават в „Академия ХХI век“, а преподавателите им са във възхита от успеха им.

Цялото състезание продължава около четири часа, през които Димана била толкова напрегната, че дори

не хапнала залък хляб

и не пила вода, тъй като искала да е максимално концентрирана. Децата, класирани за този голям финал, са определени след предварителен национален кръг.

Догодина Дими и останалите призьори са поканени от самия Тим Сандърс да представят страната ни във Флорида.

Състезанието на Американската математическа лига стартира през 1976 г. с цел да се организира турнир между най-изявените ученици по математика в националните гимназии по целия свят. Прави се много сериозен подбор, преди да се стигне до финалния кръг, а победата е символ на престиж.

Състезанието добива популярност през годините и се провежда като международно състезание. Годишно ARML провежда повече от 400 състезания, в които участват повече от 30 000 ученици от САЩ, Филипините, Индонезия, Индия, Грузия, Хавай, Ботсвана, Намибия и др.

Състезателните теми изискват прилагане на стратегии за решаване на задачи и включват задачи от области като теория на числата, статистика, вероятности, комбинаторика, алгебра, геометрия и др

Димана е едно от талантливите

деца на фондацията на Димитър Бербатов

и печели всяко състезание, на която се явява. През 2019 година няма състезание, в което да е участвала и да не е спечелила призово място. Само за изминалата година става първа на ММО на Сингапурските и Азиатските училища (SASMO), квалификацията за Хонконгската ММО (HIKMO), квалификацията за Тайландската ММО (TIMO). Печели с максимален резултат за нейната възрастова група ОМТ „Румен Грозданов“, І НС по финансова математика. Единствена в Пловдивска област до V клас, в областния кръг на НС „Европейско кенгуру“ получава максималния резултат от 100 възможни точки. Заема първите места в XXVI Великденско НС, финалното състезание на клуб „Математически таланти 2019“, XXVIII НМТ „Черноризец Храбър“, XXVII НМТ „Иван Салабашев“, ОМТ „Димо Малешков“, XXVII Коледно НМС.

За поредна година Димана беше наградена с еднократна стипендия от Община Пловдив за постигнати високи резултати в областта на математиката.

Талантът й обаче не се изчерпва само с високите постижения в точната наука.

Тя обожава да прави миниатюрни скулптурки и цели сюжети от цветна полимерна глина. Умее да рисува прекрасни картини с различна техника. В свободното си време създава и уникални 3D макети от картон и пластелин. Обича да чете енциклопедии и да гледа филми за планетите и звездите. Кара ски, обича да плува, да играе футбол и народна топка.

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено