Открийте ни и в

Български истории

От Бруклин до Кюстендил и черешовата ракия

Семейството на американката води български начин на живот
bgvoice

публикувано

на

ЗЛАТИНА ДИМИТРОВА

Въпреки че е родена в Бруклин, Кейси изглежда съвсем у дома си в Кюстендил.

Допреди 13 години тя живее в Ню Йорк, има кариера във филмовата и телевизионната индустрия, работи зад кулисите на телевизионното риалити Queer Eye for The Straight Guy (в момента то се излъчва в нов вариант по Netflix). Този динамичен живот обаче изисква да разделя времето си между двете крайбрежия на Съединените щати. А Кейси и съпругът й винаги са си представяли, че ще отгледат децата си в България.

Всичко се променя един ден в Санта Моника, когато се разхождат край океана и получават обаждане от България: семейството на съпруга й има нужда от помощ.

„Харесвам Калифорния, но никога не бих могла да живея в общество, в което трябва да шофираш навсякъде. Аз харесвам градския транспорт и ходенето, а човек не може да ходи пеша в L.A. Така че решихме да се преместим“, разказва Кейси. Трябват им няколко месеца, за да продадат къщата си и да преместят багажа си в България. Тогава дъщерите й са на година и половина и на три години.

Три моста и черешова градина

Средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил

Случвало се е, когато е в София, да се почувства съдена заради акцента си, докато говори на български. Не американския, а кюстендилския. Въпреки че не се е интегрирала напълно в общността, е намерила своето място – трите й деца учат тук, дъщерите й играят волейбол за отбора на „Марица“ и семейството й води български начин на живот, макар вкъщи да си говорят на английски.

Идвайки в България, първоначално Кейси вижда всичко като приключение, защото е много различно от живота в Щатите. Опитва се да възприема всяка трудност по пътя като преживяване, от което да се учи.

„Например, когато за първи път дойдох тук, тъкмо поставяха канализация в града, а тук има три моста. Никога не успявах да запомня коя е улицата, на която са трите моста“, разказва тя. Дори си е купила карта на града, за да се ориентира.

Това не е единственото предизвикателство. Липсват й броколите. По това време обаче все още не са толкова широко разпространени големите вериги магазини, в които може да се намери всичко.

„Бях толкова фрустрирана, че не мога да получа това, което искам, че трябваше

да се науча да правя всичко сама

Така че започнах да се занимавам с работа в градината – защото исках броколи“, казва Кейси.

Преместването й в България носи след себе си цяла поредица от промени – превръщането й от градски човек в такъв, който предпочита да работи в градината.

„Въпреки че съм от Бруклин, родителите ми имаха лятна вила край езеро в Пенсилвания – малка колибка, тоалетната беше отвън, а аз обичах да прекарвам летата си там. Местенето ми тук ми даде по-силна връзка със селскостопанския живот“, казва тя.

„Целта на живота ми беше да работя в киното, да бъда успешен продуцент. Днес просто искам да се науча да правя собствени алкохолни напитки, да отглеждам плодовете, които ще сложа в ракията си“, казва Кейси.

Интересът към ракията съвсем не е шега. Кейси, страстен почитател на виното, е изместила фокуса си към българската алкохолна напитка, която иска да произвежда сама в

първата крафт дестилационна фабрика

у нас, която създава заедно със съпруга си.

Идеята им хрумва, след като се сдобиват с 10 дка черешови дръвчета. Оказва се, че в България е по-евтино да оставиш плодовете да изгният на дървото, отколкото да инвестираш пари в брането и транспорта им. Една от реколтите им носи огромно количество череши, които се превръщат в 300 литра черешова ракия. Така решават да превърнат това в бизнес.

„Не сме си представяли, че животът ще ни докара дотук, но и двамата се вълнуваме от възможността да правим собствени алкохолни напитки. Измисляме бранд, работим с хора. С повече късмет през есента ще проведем първото дегустиране на кюстендилска черешова ракия“, разказва Кейси и допълва, че иска да правят ракия не така, както се случва в домашни условия, а с вниманието, с което се създава коняк.

Сред другите им семейни занимания е култивирането на черни зимни трюфели. В България обикновено се намират сред природата, но отглеждането им все още не е практика.

И докато се чудя как човек заменя филмовия бизнес в САЩ с това да гледа череши в Кюстендил, Кейси казва: „Животът е твърде кратък за фалшиви хора.“

Днес дори не гледа толкова много телевизия, защото, „когато знаеш как нещо се прави, когато си виждал нещата зад кулисите, не е толкова интересно“. Признава, че все пак харесва Game of Thrones и никога не е работила по такава продукция.

 

Slow food не значи да се храниш бавно

Кейси е почитател на концепцията slow food, която на Запад е много популярна, а тук все още не се разбира напълно. Често, когато спомене slow food, хората си мислят, че това значи „да ядеш много бавно“. Истинската идея е да отделиш време, за да опознаеш човека, от когото купуваш храната си.

И ако в САЩ хората се връщат към градината, в България е обратното. „Плодовете и зеленчуците тук са много по-добри от това, което съм яла когато и където и да е. Но тук се гледа негативно към селското стопанство и фермерството. Ако кажете на родителите си, че искате да сте фермер, те сигурно ще се разплачат, че не са успели да отгледат адвокат или лекар“, казва Кейси.

Според нея е важно да има промяна на гледната точка към земеделието и оценяването на хората, които отглеждат храната, която ядем.

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама

Български истории

На една сцена: Българинът Росен Ненчев впечатли Хосе Карерас

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Хосе Карерас с ученика си Росен Ненчев преди концерта в Атина. СНИМКА: ALEXANDER БОГДАН THOMSON

Един българин стана повод за възхищение от страна на великия тенор Хосе Карерас и покана от негова страна да пеят на една сцена.

Всъщност всичко тръгва от мечтата на младия Росен Ненчев да има общ концерт с идола си. Той e негов ученик и от три години посещава майсторския му клас. На втората година от обучението си при Каресас Росен изрича мечтата си на глас: „Маестро, имам желание да се организира общ концерт, дали бихте искали да го реализираме?“ „Моето момче, много ще се радвам да направим общ концерт в България“, отвръща му легендата.

И той изпълнява обещанието си, през май тази година младият солист на Софийската опера излезе пред 12 000 в „Арена Армеец“ с прочутия испанец. А самият Карерас остава впечатлен и на тръгване казва: „Моето момче, смятам да те взема с мен и по други места по света!“

И поканата не закъснява. На 24 ноември

Росен Ненчев и Хосе Карерас излизат отново на сцената

този път в Гърция. Сега с тях е още една българка, сопраното Илина Михайлова.

Росен Ненчев е роден в София на 14 май 1982 г. „Още 5-годишен в Софийската опера имах голямата привилегия да гледам „Аида“ с великото ни сопрано Мария Белчева. Това е сред най-ярките ми детски спомени. Да оставиш 5-годишно дете да се концентрира 20-30 минути, звучи немислимо. А тази опера е изключително дълга, в три действия. 3 часа и половина стоях прав, с отворени очи, с отворена уста, и се чудех как тази жена пее по този начин“, обяснява Росен пред „24 часа“.

Убеден е, че именно този впечатляващ момент го кара да започне да се занимава с пеене. Към това се добавя и фактът, че има талант.

Започва да пее в хор „Бодра смяна“. Когато е на 12, първият му преподавател Борис Богданов казва, че в пубертета не е хубаво да пее, защото се променят гласни връзки, изгражда се гласовият апарат. „Тогава спрях и се отдадох страстно на спорта“, спомня си Росен Ненчев. Освен пеенето това е другата му страст. Той играе активно тенис от 8-годишен, бил е състезател на „Левски“. До 19-годишен се занимавал професионално, бил е в осмицата на топ тенисистите в България, втора ракета на юношите на „Левски“. По време на пубертeта, когато трябвало да спре да пее, освен че наблягал на спорта, завършил и Софийската математическа гимназия. А след това започва да учи финанси в УНСС. Страстта към пеенето обаче не го напуска. И когато вече е третокурсник, кандидатства в Музикалната академия – приемат го с най-висок бал –

първи резултат от кандидатстващите тенори

И така започва да се занимава професионално с пеене.

Като завършва Консерваторията, работи дълги години с Георги Делиганев в Русе. „Един ден той ми каза: „Ти тук нямаш работа, трябва да заминеш в Италия. Там само въздуха да го дишаш, помага за пеенето. Маестро Делиганев ме изпрати при Виторио Теранова и отидох да дишам въздуха в Милано. Направих следдипломна квалификация по класическо пеене в академия „Марчиали“. Заедно с това тогава открих и плажния тенис“, казва българският тенор. През 2013 г. става шампион на Ломбардия, може би е единственият чужденец, шампион на регион в Италия.

А през 2019 г. идва време и за великия момент на сцената с тригодишна предистория.

„Това, че се срещнах с маестро Хосе Карерас, е един от най-големите дарове, които Господ ми даде. Първо – жива легенда в оперното изкуство. Второ, той е уникален човек. Изключително скромен, внимателен. Никога при взаимоотношенията си с него и за една секунда не можеш да видиш суета или дори за миг да ти се натрапи, че той е фигура от световна величина.“

„Да бъдеш до маестрото дори извън сцената, е нещо много специално. Чувствам се като звезда. Целият му екип е от невероятни професионалисти. Като започнеш дори от охранителя, който е работил с Майкъл Джексън и „Депеш Мод“. Тонрежисьорът освен с маестро Хосе Карерас работи и с Андреа Бочели. Горд съм, че в този екип вече има и българска следа“, добавя Ненчев, който продължава да доразвива детската си мечта да бъде на една сцена с идола си от тримата тенори.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

За четвърт век: Варненец стъпи във всички страни на света

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
1. Красимир Петров по време на пътуванията си. Снимка: „24varna“

Варненец сбъдна мечтата на всеки любопитен човек на Земята. Воден от страстта на пътешественика, от интереса към необичайното, от манията да опита всичко и да види всичко, Красимир Петров стъпва във всички 196 държави в света – независими и международно признати. И то започвайки голямото си пътешествието на 33 години.

Красимир Петров е коремен хирург, изпълнителен директор на спешната болница на българския Североизток – МБАЛ „Света Анна – Варна“.

В лекарския кабинет, сн. „Труд“

До навършване на Христовата си възраст и преди да започне голямото си пътешествие, д-р Петров е посетил само три държави. Първата от тях е Румъния, а големият му маратон приключи преди дни в Молдова. Така 440 км се оказаха разстоянието между първата и последната точка на своеобразното му околосветство пътешествие. И вместо за 25 минути, колкото е разстоянието от столиците на Румъния и Молдова със самолет,

хирургът от Варна го измина за четвърт век

преминавайки през още 194 държави.

Пътешествието му всъщност започва много преди първото прекрачване на границата към Румъния – още в ранното му детство, с приказките на баба му, разказите на баща му, историите на Жул Верн и Майн Рид, отрупаните с книги рафтове на бившата руска книжарница на пешеходната улица във Варна.

Когато става на 33 години, Красимир Петров прави няколко рейса като корабен лекар. Включва се и в няколко алпийски експедиции.

„В манията да се опиташ да видиш всичко, знаейки, че това е невъзможно, завъртях колелото“, обобщава докторът началото на своето пътуване пред „24varna“.

Първия рейс като корабен лекар д-р Петров прави до Китай. По разписание пътуването трябва да приключи за 2 месеца, но продължава 7 – през 14 държави.

Следват няколко рейса с кораб, серия организирани пътувания, Хималаи, Южна Америка…

„В началото водещо е любопитството. После идват туристическата страст, интересът към необичайното и отварянето на сетивата към обаянието на джунглата в Централна Африка например“, анализира голямата си страст пътешественикът хирург.

Със завидния опит на човек, обиколил всички 196 признати държави в света, той е категоричен, че

щастието от всяко пътуване е въпрос на нагласа

и настройки на сетивата.

„В масовия случай хората са чели за екзотични места и са си формирали клишета, които нямат общо с истината. А тя е простичка: Можеш да обиколиш Африка без двуцифрено число ваксини. Единствената задължителна за Африка и Южна Америка ваксина е тази против жълта треска. Добре е да има и хепатитна, но е под въпрос колко действа тя. Личната хигиена е определяща, включително и за другите паразитни заболявания. Работещата формула е старото колониално правило: Не пиеш небутилирана или непреварена вода и не ядеш неминала през огън храна и необелено растение. Най-сигурната защита срещу малария са ризите с дълъг ръкав и дългите панталони, особено след залез слънце, когато излизат комарите. Това обаче е валидно, ако престоят е под 3 месеца. Ако надвиши този срок, избягването на маларията е почти невъзможно“, споделя докторът пътешественик.

За най-дългите си пътувания той ползва неплатен отпуск. Над 2/3 от страните е посетил в режим на евтини пътувания – със спане в хостели, евтини хотели и хранене в местни заведения. Така обикаля Южна Америка, голяма част от Азия и половин Африка. В пари този тип пътешествия костват

около 2000 долара – за посещение на 4-5 държави

След успешното приключване на списъка с всички 196 международно признати независими държави в света д-р Петров признава, че има дестинации, в които не би стъпил повторно, но към Африка винаги е готов да поеме пак.

„Природата в Африка, хората и тяхната представа за живота са много различни. Времето там тече различно. Бих се върнал винаги там. Вероятно защото мотото, по което се опитвам да живея, гласи, че живеем заради грешките, които бихме направили отново“, признава хирургът пътешественик.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българче от Ню Йорк спечели национална награда от гърл скаутите на Америка (СНИМКИ)

Сибила Патси

публикувано

на

Виж цялата статия
Виолета Еган със сребърната значка (горе на елечето, нейно ляво) и сертификата, който получава

Скаутското движение в Щатите е на повече от 100 години. Организацията на момичетата (Girl Scouts of America) е създадена първа – през 1912 година, а на момчетата – през 1916 година. През 1916 г. Конгресът утвърждава със закон организацията на момчетата, а на момичетата – през 1950 г.

В Girl Scouts днес членуват 1,7 млн. момичета. Едно от тях е Виолета Еган, на 14 години, от oкръг Рокланд (Rockland County) в Ню Йорк. На 16 ноември тя получи сребърно отличие – втората най-голяма национална награда в редиците на организацията. „Скаут съм още от детската градина. Записа ме майка ми. Участвала съм в много дейности – от оцеляване на открито до продаване на бисквитки и почистване на природата с проекта ни „Keep Rockland Beautiful“. Подаряваме и подаръци на деца в нужда с проекта ни „Радост“ („Joy“). Участвала съм и в инициатива заедно с компанията за козметика Avon, където правихме червило и руж и се запознахме с жени инженери“, казва Виолета. В момента тя е в ниво „Синиърс“ („Seniors“), в което влизат момичета от 9-ти клас. Минала е през по-долните нива „Kадет“ („Cadette“), „Mаргаритка“ (Daisy), „Брауни бисквитки“ („Brownies“), и „Джуниърс“ („Juniors“). Нивата са разпределени по възрастови групи.

Сребърната значка се дава на скаути кадети

„При по-големите момичета има много активности за научаване на неща от техническите науки, за водене на бюджет и бизнес, не само традиционните ходения по лагери и оцеляване на открито. Въведени бяха и нови инициативи в областта на сигурността в интернет – проблем, който е много актуален в момента“, казва майката на Виолета Елена Стойчева-Еган, която е и лидер на нейния патрул (troop) и изпълнява тези задължения на доброволни начала.

Преди изобщо да започне работа по проект за сребърна значка, Виолета минава през задължително пътуване (journey) в ниво кадети. То е за целия патрул и изисква проучването на дадена тема. „Темата, която момичетата избраха, беше за чистотата на въздуха и проектът им се казваше „Дишай“ („Breathe“). Момичетата правиха всякакви инициативи в тази насока – проучиха как се приготвят бонбоните маршмелоу и дали това замърсява въздуха, палиха лагерен огън, за да разберат как той влияе на чистотата на въздуха, засадиха цветя, за да подпомогнат производството на кислород в атмосферата“, разказва майката на Виолета.

Като кадет Виолета спечелва значки за оказване на първа помощ, за отлични умения по стрелба с лък, за умения по намиране общ език с другите, за усвояване на науката за щастието, за изработване на бизнес план и много други.

За да бъде допусната до участие за сребърната награда, тийнейджърката съставя проект, който отговаря на няколко изисквания – да включва

50 и повече часа доброволчески труд

(volunteering), да засяга пряко общността (community help), в която живее, да дава възможност за проява на лидерство (leadership), да има глобален елемент и да може да се приложи и извън общността (global aspect), както и да може да бъде продължен и след предварително зададения краен срок (sustainability). „Най-много време на Виолета отне проучвателният етап. Освен всичко тя трябваше да състави и един своеобразен бизнес план, а също и да получи одобрение от специален ментор, отговорен за сребърните награди, както и от регионалния съвет на гърл скаутите. Имаше и определен срок за осъществяване на проекта – две години, докато тя беше в седми и осми клас. В началото на 9 клас, през септември, проектът трябва да е предаден“, обяснява Елена.

Отначало Виолета искала да работи за прокарване на закон или изискване за инсталиране на кофи за рециклиране на пластмасови бутилки във всичките 11 начални училища в нейния район, но това не изглеждало възможно за реализация в рамките на две години. Виолета решава да се срещне с ментора си. От срещата Виолета научава още, че от 2020 г. в нейния окръг – Рокланд Каунти – ще забранят използването на пазарски торби за еднократна употреба. Среща се и с експерт в опазването на околната среда. Срещата била с една от мениджърките на нюйоркска компания за рециклиране на отпадъци. Оттам обяснили, че найлоновите торбички са голям проблем, защото много хора продължават да ги хвърлят при боклука за рециклиране. Това може да повреди машините им и затова те спират работа, за да ги отстранят ръчно.

Всичко това дава идея на Виолета какъв да е проектът й, с който печели сребърната значка на момичетата скаути. Тя решава да работи за популяризиране на въпроса колко опасни за околната среда са тези найлонови пликове. Озаглавява проекта си

Спасяването на планетата е в една торба“

Момичето се свързва с организации от нейния окръг, които активно участват в обществения живот и които биха дарили торби за многократна употреба. Получава 200 такива торби. Прави подходящи листовки и набелязва местата, където може да ги раздава и да разговаря с хората. „Стоях един цял ден пред един магазин, ходих в един детски лагер, разнасях торби и по къщите в района. За доказване на лидерство, изнесох презентация пред всички по-малки скаути. С тях също шихме торби от стари тениски, които децата донесоха от вкъщи. За да покажа, че проектът ми засяга и други общности, изнесох презентации и раздавах торбички в българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк. Създадох и фейсбук страница, която съществува и днес и информира хората и показва устойчивостта на моя проект“, обяснява нашето момиче скаут.

Виолета е горда от получената сребърна значка и се радва, че е помогнала на много хора да разберат, че найлоновите торбички се разпадат в околната среда изключително бавно и че е много важно да се рециклира. Сега може да участва за златна награда. Все още няма идея върху какво ще работи, но се надява отново да намери интересен въпрос, който засяга обществото пряко.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada