Здрависването е видяло бял свят преди векове като символ на примирие, като жест, доказващ, че не се носи оръжие, който впоследствие се превърна в универсална норма на общуване, съобщава Ройтерс. Но пандемията с новия коронавирус ще ни накара да преосмислим ръкостискането. Независимо от това колко приятелски сме настроени, то се явява потенциален акт на предаване на заразни микроорганизми. "Ръцете са един много натоварен кръстопът, на който нашият микробиом се среща с микробиома на другите хора и с различни повърхности", написаха група дерматолози в сп. "Дерматолоджикъл сайънс". По техните думи дланите са първостепенен преносител за предаването на микроорганизми, включително и на вируси. Но все още не е ясно какво ще замести ръкостискането в социалния етикет след преодоляването на коронавирусната пандемия. Докосването с юмрук или с лакът? Традиционният японски поклон. Или поздравът на Спок от планетата Вулкан в "Стар трек". Ние сме социални същества и при срещи докосваме нашата плът. Кожата, както е известно, е най-големият човешки орган и го притискаме в голо състояние към този на събеседника. Едва в разгара на пандемията си дадохме сметка колко интимен може да бъде този жест. Човешката длан е много плодородна. Върху нея се въдят стотици видове бактерии и вируси. "Трябва да се замислим над тези неща, изтъква микробиологът от университета в Аризона Чарлз Джерба, известен още като "Д-р Микроб". Всеки път, когато се докосвате до някаква повърхност, вие поемате и 50 процента от организмите от това пространство. Но тези организми са невидими за невъоръженото око. Едва когато ги зърнем под микроскоп, си даваме сметка какъв бурен живот кипи по нашите длани". Самият д-р Джерба спрял да се здрависва още след първата епидемия от ТОРС през 2003 година. Винаги се оправдавал, че карал грип и поради тази причина избягвал ръкостискането.
