Имигрантите, избрали Чикаго, за да пуснат корени в Америка, имат най-добри възможности, в сравнение с други градове в САЩ.

В Индекса на градовете за 2019 г. на New American Economy е анализирана ефективността на американските градове по отношение на интеграцията на имигрантите с оглед на броя граждани, родени извън страната и местните политики. New American Economy е неправителствена двустранна организация за научни изследвания и застъпничество, която работи за реформи в имиграционната политика на САЩ.

Индексът класира най-големите 100 града в Америка и открива “традиционни имиграционни портали” като Чикаго, които са все още водещи в имиграционните политики.

Ветровитият град е класиран начело като един от най-гостоприемните градове, следван от Чула Виста, Калифорния; Джърси Сити, Ню Джърси; Сан Франциско и Балтимор. Миналата година Чикаго се нареди на девето място в класацията.

Проучваните градове имат най-малко 200 хил. души население, от които поне 10 хиляди са чужди граждани. New American Economy разглежда данните и прилага точки в пет категории: държавно ръководство, икономическо овластяване, приобщаване, общност и правна подкрепа.

“Изключително сме горди, че Чикаго беше обявен за най-гостоприемния град в Америка за имигранти и бежанци”, заяви в изявление кметът на града Лори Лайтфут. “Тази класация отразява страстната и посветена работа на местните власти и членовете на общността в нашия град, които застават заедно и се борят за правата на нашите имигранти и общности, без значение от цената.”

Индексът присъжда на Чикаго най-висок рейтинг в категориите за ангажираност на властите и подкрепа на имигрантите. New American Economy отбелязва станциите за Добре дошли, в които имигрантите в района могат да получат информация, ресурси и услуги.

Тусон – най-либералният град за имигрантите в щата Аризона – гласува против превръщането му в град убежище. 70% от хората казаха „не“. Предложената мярка срещна силна опозиция от страна на кмета и градския съвет, както и на всички демократи, които казаха, че инициативата застрашава обществената безопасност и милионите долари, които градът получава от държавните фондове за развитие. Някои републиканци заплашиха, че ще предложат на Конгреса да накаже града. Aктивистите, които бяха за предложението, изтъкнаха, че промяната ще покаже на имигрантите, че в Тусон могат да намерят защита в момент, когато мнозина се страхуват от имиграционните политики на президента Тръмп.

Мярката щеше да даде право на имигрантите да не отговарят на въпрос на полицията дали са легално в страната и да ограничи правомощията на полицията да арестува някой

 само по подозрения, че няма документи

 за легално пребиваване.

В Аризона има въведен закон от 2010 г., който забранява градовете убежища. Той задължава полицията да прилага строги мерки за проверка на статута на всеки имигрант, заподозрян, че е в страната незаконно. Полицията също така сътрудничи на имиграционните при арести и издирване на хора. А 9-ият апелативен съд на САЩ постанови през юни, че администрацията на Тръмп може да вземе предвид готовността на градовете да си сътрудничат с имиграционните, когато разпределят средства за отделните градове.

Полицията в Тусон е използвала всички врати в закона да не се придържа напълно към щатските рестрикции за сътрудничество с федералните власти. „Тусон във всички отношения така или иначе функционира като град убежище“, каза кметът Джонатан Ротказа. През 2012 г. градският съвет обяви Тусон за „гостоприемен град“ (welcoming city), но не посмя да го нарече убежище. Тусон е широко признат за родното място на движението на църквите за даване на убежища от 80-те години, когато те са подпомагали бежанците от Централна Америка с цел да ги предпазят от депортиране.

Междувременно жителите на Тусон

избраха първия си латинокмет

Реджина Ромеро ще бъде първата жена с такъв произход, която ще управлява втория по големина град в Аризона след Финикс, който има население от около 546 000 души. Финикс от своя страна, където живеят много българи, гласува против това да стане „град убежище“ през 2017 г. Според института за изследвания Pew Research в града има 250 000 имигранти без статут. Предложението за „град убежище“ тогава бе внесено от един единствен гражданин – Рик Робинсън, кoйто каза, че градът трябва да се откъсне от забраната на щата. Въпреки че той получи известна подкрепа, градският съвет отхвърли предложението. Тогавашният кмет Грег Сантън заяви, че Финикс не може да го одобри, защото ще се противопостави на действащ закон. Полицаите заявиха, че мярката ще е против тяхната полицейска клетва за изпълняване на дълга. Финансовите загуби на града се изчисляваха на 5 хил. долара на ден, тъй като това щеше да бъде глобата от страна на щата Аризона към Финикс, ако беше станал „град убежище“. Отделно общината щеше да загуби годишно финансиране от 89 млн. долара.

В Америка има

560 града, обявили се за убежища

Щатите освен Аризона, които ги забраняват, са Джорджия, но там Атланта се обяви за град убежище през септември 2018 г., Флорида и Тенеси. На път да приемат такива забрани са Охайо, Кентъки и Мичиган. В Тексас засега няма нито един град убежище, макар че няма забрана за тях. В някои градове обаче полицията спря да сътрудници на федералните агенти. Проучванията показват, че градовете убежища или нямат влияние върху престъпността, или водят до нейното намаляване, но с много малки проценти.

Голямо мнозинство от Върховния съд позволи на администрацията на Доналд Тръмп да последва своя план за закриване на програмата ДАКА (DACA). Това е федералната програма, която позволи на близо 800 000 млади хора, известни като „мечтатели“, да избегнат депортирането си и да останат в САЩ.

Програмата за даване на временен статут на малолетни имигранти, доведени в САЩ от родителите им, бе създадена по времето на мандата на президента Барак Обама. През 2017-та година обаче, администрацията на Тръмп обяви решението за поетапно й премахване. В отговор бяха подадени няколко съдебни дела, и най-накрая въпросът стигна до Върховния съд. Първите заседания с изслушвания на двете страни ще започнаха във вторник, а крайното решение се очаква да бъде взето през първата половина на 2020.

Битка за програмата DACA във Върховния съд

Във вторник стотици привърженици на ДАКА се събраха пред съда, докато съдиите изслушваха аргументите за прекратяване или оставяне на програмата. Мнозинството от магистратите обаче дадоха зелена светлина да се продължат стъпките по спирането на ДАКА. Според тях, още през 2017-а година е трябвало всичко да приключи. Това дава точка на администрацията на Тръмп, която настояваше за спирането на програмата.

Докато тя действа обаче, децата на имигрантите, които са били доведени в Америка от родителите им, могат да останат в страната. На всеки 2 години обаче ще трябва да подават документи за кандидатстване. Правилото се отнася само за младежите, пристигнали в САЩ до 2007-а година. И то при условие, че са били под 16-годишна възраст.