Съветът за електронни медии очаква генералният директор на Българското национално радио (БНР) Андон Балтаков да преосмисли решението си за оставка. Това стана известно от съобщение на регулатора, изпратено до медиите. Членовете му в четвъртък са се срещнали с Балтаков, като пред тях той е изложил мотивите за подадената оставка.

Прочети още

В сряда в ефира на БНР той обяви, че е взел решението си заради възмущението от факта, че в предложения от Министерството на културата проект за промени в Закона за радио и телевизията липсват идеите на националното радио, свързани със задълженията на генералните директори и управителните съвети на двете обществени медии. Проектът, предложен за обществено обсъждане, включва основно промяна на начина на финансиране на БНТ и БНР. От съобщението на СЕМ се разбира, че Балтаков и членовете на регулатора са се съгласили, че "медийното законодателство има необходимост от цялостна ревизия и в тази връзка ще предоставят позициите си по публикувания за обществено обсъждане проект" на Закона за радио и телевизия.

Прочети още

"Сформирането на множество отделни работни групи, които да работят независимо една от друга по промените в закона не доведе до удовлетворителни резултати. Приемането на нови, ясни, отговарящи на съвременните предизвикателства правила за работа и на обществените, и на търговските медии е от фундаментално значение. Те са предпоставка и гаранция за защита на правото на информация, на правото на свободно изразяване на мнение и постигане на плуралистична медийна среда", пише още в съобщението. Проектът за промени в закона може да бъде обсъждан до 18 ноември. В писмото до СЕМ Балтаков е поискал да бъде освободен от първи ноември. Пред "Дневник" по-рано в четвъртък той заяви, че е депозирал оставката си сега, защото не вярва, че има воля за разрушаване на статуквото. В същото време, работещи в БНР разпространиха отворено писмо, с което подкрепят протестните действия на генералния си директор Андон Балтаков. Те призовават да бъде оттеглен предложения от Министерството на културата законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, свързани с дейността и финансирането на общественото радио и телевизия. "Вариантът, внесен от Министерството на културата, залага постоянна дестабилизация в общественото радио и прави възможен политическия натиск в работата на журналистите", пише в писмото. То е подписано от 275 служители на медията. Като конкретни доводи от БНР посочват, че в сравнение с проекта, съгласуван между членовете на работната група, работила по законопроекта, в предложения за обществено обсъждане текст от МК са отпаднали 7 параграфа. "Всички те се отнасят до начина на управление на обществените медии и имаха за цел да преодолеят недостатъците на сегашната законова уредба и създадения в резултат на тях дисбаланс в управлението на БНР и БНТ. В момента генералният директор на БНР е принуден да работи с управителен съвет, който не е предложен от него, а в същото време самият той ще предложи състав на УС, с който ще работи следващият генерален директор. Разминаването в мандатите е 2 години и половина – почти цялата им продължителност. Това създава сериозни кризи в управлението на обществените медии", поясняват работещите в БНР. Те посочват, че от законопроекта е отпаднала и друга разпоредба, насочена към подобряване на управлението на обществените медии и осигуряване на стабилност и предвидимост – повишаването на срока на мандатите на генералните директори и членовете на УС от 3 на 5 години. "В България отдавна сме свидетели на удобно и съзнателно подменяне на функциите на медиите, унищожаване на голяма част от свободната преса, овладяването на телевизии. В България отдавна сме свидетели на писането и приемането на закони с имитиране на съгласие за реформи и с фалшифициране на „уж“ приети професионални мнения. Не по-различно е внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията от страна на Министерството на културата и предложението за обществено му обсъждане. Приемаме го като поредния опит да бъде подменен разговорът за свободата и политическата независимост на медиите. А всичко това се случва на фона на тревожните данни за състоянието на медиите в страната, които бяха констатирани и в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона у нас, излязъл през месец септември. Няма съмнение, че обществените медии имат нужда от адекватно законодателство, което да гарантира независимостта и свободата им. Като ключовите решения в тази посока са свързани с финансирането и модела на управление на медиите. Но какъвто и нов модел на финансиране да бъде предложен, разходването на обществени средства ще бъде компрометирано при модел на управление, който показва дефекти. Досегашният принцип на управление на БНР показа своите несъвършенства и води след себе си нови кризи", изтъкват от екипа на БНР.