[su_slider source="media: 49675,49683,49680,49678,49681,49677" limit="40" link="attachment" target="blank" width="1600" height="1600" pages="no" autoplay="0"]
Една българска арфистка е пробила на Бродуей – това звучи като приказка... „Нима? Така ли ти звучи?“ – игривият и закачлив смях на Томина оглася стаята, сякаш не е в Ню Йорк, а наблизо. И продължава да се смее на всяко второ изречение... Винаги ли е такава весела? И дали това не е ключето към големия успех? Не, при Томина Първанова ключето е заложено в гените. Родена е в София в музикантско семейство. Дъщеря е на известния оперен и хоров диригент Пламен Първанов, преподавател в консерваторията, дирижиращ и днес оркестъра му, а също и този на музикалното училище. Преподавал е и в Софийската консерватория.
„От малка ме „туриха“ на пианото. – Томина се смее на думата „туриха“. – Обаче и аз си исках. Сестра ми Дора Миланова също е музикант, сега е виолистът на квартет Strings.“ По всичко личало, че бебето Томина има интерес към музиката. „Майка ми е казвала, че съм свирела с уста още преди да проговоря и съм танцувала на центрофугата на пералнята като бебе. Влечали са ме ритмите“ – Томина отново се залива в бурен смях.
„Турят“ музикалното дете на пианото, когато е на 6 години. Учи в музикална паралелка в 41-во училище, там „ги занимават леко и с актьорско майсторство“. Невръстната Томина още тогава се вихри в мюзикъли и пее. Обаче в някакъв момент решава, че не иска повече пиано. Бащата се чуди какъв друг инструмент да й избере. Цигулка? На 10-11 години е късно за този инструмент. Фагот? „Абсолютно не!“, казва Томина. Отказва и идеи за други духови инструменти. Но когато таткото изрича вълшебната дума „арфа“, очите и заблестяват: „Да, това е!“
Записват я при легендарната преподавателка Кохар Андонян в музикалното училище, а Томина
се влюбва в нея в момента, в който я вижда
я издигат до най-високата сцена в Америка
островът, станал известен с „Великият Гетсби“
страхотно мнение за нашето българско свирене
