Открийте ни и в

Войната в Украйна

Турция – важното парче от пъзела на европейската сигурност

Защо Ердоган не иска Швеция и Финландия в НАТО

публикувано

на

Турция - важното парче от пъзела на европейската сигурност
Сн.: АП/БТА

След руската инвазия в Украйна редица правителства, експерти и наблюдатели признаха, че картата на европейската сигурност никога повече няма да бъде същата. В първите седмици на войната НАТО предислоцира свои военни части, за да подсили Източния фланг. Алиансът формира нови бойни групи в региона, а военният министър на САЩ Лойд Остин потвърди ангажимента на съюза за единни и координирани действия, които да гарантират стабилността на НАТО и сигурността на неговите страни членки от Източна Европа. Сред първите ясни знаци за набиращата инерция на промените стана рязката трансформация в доктрините за национална сигурност на две северноевропейски държави.

Финландия и Швеция, неутрални страни в продължение на десетилетия, подадоха документи за присъединяване към военноотбранителния съюз. Финландия може да осигури на НАТО голяма сухоземна граница с Русия – нещо, което Кремъл разпознава като директна заплаха. Премиерът Дмитрий Медведев дори намекна за разполагането на ядрено оръжие в района на Балтика като отговор на евентуално разширяване на Алианса в тази посока. Очертаващата се нова архитектура на НАТО обаче изглежда ще се сблъска с много трудно преодолим проблем. И това не е Москва, а Анкара. Турция категорично се противопоставя на присъединяването на Финландия и Швеция към съюза. Вътрешният ред за приемане на нови страни членки изисква единодушие на настоящите участници в пакта и въпросът е как двете кандидатури да си осигурят комфорта на турския утвърдителен отговор.

Турция – страната със собствено мнение

Българската югоизточна съседка винаги е имала собствено мнение за процесите в региона и света. Турция е страната с втората по численост и потенциал армия в рамките на НАТО, но закупи руски противоракетни комплекси C-400, а месеци по-късно разговаря с Вашингтон за придобиване на изтребители F-35 и F-16. Тя е важен приятел на САЩ и Алианса, но Ердоган изгони с лека ръка първия дипломат на Съединените щати и посланиците на няколко европейски държави, защото не одобри позицията им относно репресиите на държавния апарат в страната. Външнополитическият екшън продължи едва 24 часа, но даде сигнали за непредсказуемостта на Ердоган и инфантилната му целеустременост да върши на пръв поглед нелогични неща срещу партньори. През последните години Анкара се заиграва с темата за бежанците от Близкия изток, а мнозина видяха бягството на милиони от война и икономически недоимък като коз в ръкава на турския държавен глава, който е готов да бъде използван всеки момент, когато се появи конфликт между азиатската страна и европейските политики.

Американски генерал: В Швеция и Финландия няма да има нужда от разполагане на допълнителни сили на САЩ

След началото на войната в Украйна НАТО индикира готовността си да засили военното си присъствие в акваторията на Черно море, а Турция веднага охлади колективния ентусиазъм като изрази резерви към подобни действия. Страната „посъветва“ България и Румъния също да премислят добре дали биха искали да бъдат проводници на действия, които могат да увеличат кризата на сигурността в черноморския басейн. Спецификата на турските интереси за пореден път се проектира и във ветото над Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, създавайки интересен парадокс. От една страна, Турция блокира определени действия, които вкупом се определят като важни за европейската сигурност, но в същия момент Брюксел не спира да хвали Анкара за ценната й посредническа роля в решаването на военния конфликт в Украйна. От самото начало на войната южната ни съседка е деен участник на дипломатическата сцена.

Тя стана втората държава след Беларус, на чиято територия преговорни делегации от Москва и Киев се срещнаха в опит за деескалация на военното напрежение. Реджеп Ердоган се обърна към Кремъл с готовност да работи за мир, а преди седмици един от неговите най-близки хора заяви, че страната е готова да изпрати кораб, който да евакуира блокираните украински бойци в стоманодобивния завод „Азовстал“ в Мариупол. Европа нарече действията на Анкара „активна и далновидна политика“, а външният министър на Украйна Дмитро Кулеба определи страната като „най-успешния посредник в преговорите“.

Какъв е проблемът на Турция с Финландия и Швеция за НАТО?

Президентът на Турция мотивира позицията на страната с твърдението, че двете държави са „дом на много терористични организации“. Ердоган твърди, че Швеция и други западноевропейски държави се отнасят положително към членове на групи, смятани от Турция за терористични. Това според Анкара е важен аргумент и солидна причина за налагането на вето. Организациите, за които говори Ердоган, са Кюрдската работническа партия (ПКК) и последователите на Фетула Гюлен – човекът, когото Ердоган определя като свой основен противник и конспиратор, стоящ зад опита за преврат срещу него от лятото на 2016 г. ПКК е въоръжена кюрдска групировка, която Анкара определя като терористична, а противното мнение е, че организацията се противопоставя на твърдото отношение към кюрдите в самата страна и региона. Външният министър на Турция споменава в списъка с подкрепяни от двете държави организации и YPG – кюрдските отряди за защита на народа, които оперират на територията на Сирия и взеха дейно участие в борбата срещу „Ислямска държава“ през последните години.

Каква по-точно е „неприемливата и възмутителна подкрепа“ на Швеция и Финландия към въпросните организации?

Швеция и Финландия поеха по пътя към членство в НАТО

Сн.: АП/БТА

Не съществуват официални отношения между ПКК и Швеция. Скандинавската държава дори смята ПКК за терористична организация. Подобно на Европейския съюз и САЩ. Но разбирането за тероризъм в Турция и Швеция е различно. В Швеция например дори не е забранено да си член на такава организация, ако не може да се докаже, че си участвал в планирането на терористични актове. Така през години мнозина членове на ПКК се озоваха в Швеция, където страната им даде подслон. Нещо повече – Стокхолм отказва да ги екстрадира, въпреки последователното и изрично настояване от азиатската страна. Северната държава се превръща в дом за турски дисиденти, но Анкара недоволства и за отношенията на Стокхолм с кюрдите.

Защо Ердоган не иска Швеция и Финландия в НАТО

Сн.: АП/БТА

Когато през 2019 г. Турция нахлу в кюрдските области в Сирия, Швеция обеща подкрепа от около 10 милиона евро, които да бъдат фокусирани върху хуманитарни дейности – водоснабдяване, закрила за жени, които са станали жертва на сексуални посегателства от членове на ИДИЛ, и други. Шведски лидери провеждаха срещи с лидери на кюрдски организации – както политически, така и милитаризирани. Анкара не приема това добре. За периода 2016-2023 г. за шведската регионална стратегия са отделени 3,21 милиарда шведски крони (376 милиона долара). След като Турция повдигна въпроса, от Стокхолм формулираха документ, в който се твърди, че сумите не касаят конкретно кюрдски групи, които са „на нож“ с Ердоган и страната му.

„Сирийските кюрди се облагодетелстват от подкрепата, отделяна в частност за Североизточна Сирия, но Швеция не предоставя никаква целева помощ на сирийските кюрди, нито на политическите и военните структури в Североизточна Сирия“, се посочва в документа. Шведското външно министерство твърди, че около половината от средствата отиват за финансиране на проекти за подпомагане на бежанците и за приемащите ги съседни страни, най-вече Ливан и Йордания.

Но отношенията по оста Стокхолм-Анкара са силно обтегнати и по още една причина в контекста на актуалните противоречия. След като турците влязоха в Северна Сирия в контролираните от кюрди територии през 2019 г., Швеция наложи оръжейно ембарго на Анкара.

Геополитически пасианс

Турция разполага със силни карти в настоящия геополитически пасианс. Важното за НАТО „Да“ има своята цена и Анкара ще направи каквото е нужно не просто да даде съгласие, а да го продаде на най-добрата цена. Ердоган заяви, че иска страната му да избегне предишни грешки, припомняйки присъединяването на Гърция от 1975-а. Турският президент посочи в скорошно интервю, че „докато е начело на държавата си, няма да допусне Швеция и Финландия в НАТО”. Подобни комуникационни крайности обаче нищо не значат. Особено с оглед на факта, че Анкара вече заяви какво точно иска – екстрадиция на хора, премахване на шведското оръжейно ембарго и преустановяването на подкрепата и даването на убежище на опозиционери, членове на ПКК и гюленисти. Така пронатовското бъдеще на двете държави вече не се намира на масата за преговори, а на сергията за пазарлъци. В тях обаче са замесени и животите на бегълци, които доскоро не са си и представяли, че неутралните държави, в които живеят, ще се присъединят към НАТО, но след решението на едно сложно уравнение, в което участват и самите те.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА