Сватбата на Нефие Еминкова, на 21 г., и годеника ѝШабан Киселов, на 24 г., е феерия от ярки цветове, цветя, пиршества и танци. Но булката, която е от помашкото население в България, не може да види нищо от това. Очите й трябва да останат плътно затворени, докато мюсюлманският свещеник не благослови двойката. Двамата следват вековен традиционен зимен сватбен ритуал, от който малката им общност, сгушена в южните Родопи, е била принудена да се откаже по време на комунизма, но която се възражда след падането на режима през 1989 г. Ритуалът продължава цели два дни, като започва с пищна изложба на зестрата на булката. Тя се състои от "всичко, което може да се измисли", от което може да се нуждае новото семейство, обяснява Нефие. Ръчно изработени чорапи, плетени бебешки одеяла и спално бельо са окачени на дървено скеле на улицата, в непосредствена близост до напълно ръчно изработеното брачно легло и телевизор Кулминацията на сватбата настъпва в края на втория ден с "гелина" - рисуването на лицето на булката. Насаме и далеч от любопитните мъжки погледи, две по-възрастни жени роднини покриват лицето на Нефие с дебел слой бяла боя за лице и след това го украсяват с разноцветни пайети. Покриват косата ѝ с червена забрадка и обрамчват изрисуваното ѝ като на кукла лице с гирлянди от копринени цветя и ивици от лъскава сърма, за да я направят неузнаваема. След това я представят на бъдещия ѝ съпруг, облечен в традиционно облекло - тъмночервени панталони, многоцветна престилка и корсаж и изрисувани с къна пръсти, които контрастират с ежедневните му сини дънки и черен блейзър.
Нефие държи ръчно огледало и тайно се вглежда в лицето си. Тя ще бъде всеотдайна, когато отвори широко очите си едва след като имамът благослови новата двойка и съпругът ѝ измие лицето ѝ с мляко в новия им дом. Изобилие от храна и танци под музиката на зурни и барабани гарантират успеха на брачното тържество, но няма алкохол. "Това е начинът, по който хората тук се женят, и ние също обичаме да го правим по този начин", казва Нефие пред АФП преди рисуването на лицето "гелина". Нефие и Шабан ще напуснат Рибново, планинско село с около 3000 жители, през пролетта и ще заминат за Германия, където младият мъж има малък бизнес с подови настилки. Подобно на много други българи, той е бил принуден да замине в чужбина в търсене на работа и по-добри доходи и се е върнал за кратко само за сватбата. "Родителите ми нямаха възможност да имат такава сватба и реших да я направя по стария начин, за да ги зарадвам, те изглеждат дори по-щастливи от нас", казва Шабан. Комунистическият режим в България след Втората световна война до 1989 г. е особено враждебен към голямото мюсюлманско малцинство в страната. Помаците - славяни, приели исляма по време на османското владичество - са били особено потиснати и принудени да се откажат от пъстрото си облекло, както и от сватбените и обрязващите си ритуали през 70-те години на ХХ век. Днес в България живеят около 200 000 помаци, но само Рибново и още едно южно село поддържат старите сватбени обреди. Това се дължи на географската изолация на Рибново и "капсулирането" на общността, обяснява професорът по етнология Евгения Иванова. И докато всяка зима в Рибново се провеждат само няколко сватби, същият мюсюлмански ритуал се спазва и в югоизточната съседка на България - Турция.
