Полковникът от въоръжените сили на Украйна Михайло Юрийович Матюшенко, който загина над Черно море при изпълнение на задача във въздушен бой, защитавайки небето на страната си, а тялото му беше открито в България, е свалил шест руски самолета още в първите часове на инвазията. Това пише "168 часа". Михайло Матюшенко е бил един от най-опитните във въоръжените украински сили. Според биографията му е управлявал различни видове военни и граждански самолети, включително изтребители, учебни самолети, както и бомбардировачи. Има повече от 2000 летателни часа. Служил е в различни военни части, а преди войната е работил като мениджър на една от украинските авиокомпании. През 2014 г. медии съобщават, че след кратка пауза той се заема с обучаването на млади хора, които тепърва постъпват в редиците. На 24 февруари тази година по собствено желание се включва и в армията срещу руското нашествие, въпреки че малко преди това е напуснал поради здравословни проблеми. "Трябва да се върна, защото младите трябва да живеят, те ще трябва да вдигнат Украйна, а "на бой отиват само старци", казал той, преди да се върне в службата с идеята да защити родината си от инвазията. Тогава колеги и негови ученици, които го наричат "дядо", са изумени от желанието му да участва в сраженията.
Възрастта не му пречи особено, даже напротив - близките му си спомнят, че нищо не можело да го спре в това да се върне във военните редици. Още в първите 30 часа след като Путин обявява началото на пълномащабното нападение, Михайло изумява всички. Успява да свали цели шест руски самолета, без машината, която управлява, да бъде поразена нито веднъж. "Съпругът ми много обичаше Украйна и знаеше, че ще я защитава до последно - обясни след смъртта му съпругата му Лариса Анатолиевна. - Той се подготвяше за това през целия си живот. Беше целеустремен и упорит в постигането на мечтите и целите си. Гледаше към светлото бъдеще, обичаше младите хора и твърдеше, че те трябва да бъдат подкрепяни. Сигурна съм, че той ще бъде ангел, защитаващ всички ни. Беше много рационален. Всичко, което правеше, не беше случайно. За участието си във военните действия казваше: "Цял живот съм учил за това. Нищо, че вече съм много стар, ще отида да се бия, защото мога да го направя по-добре от всеки". Той не прие нито едно от нашите възражения или увещания. Не ни се караше, не спореше. Просто замълча и направи това, което намери за добре." Предвид годините опит в бойната авиация на Михайло е гласувано пълно доверие и той може да взема едни от най-важните стратегически решения. Така
поема отговорност за укрепването на южния и източния фронт.
