Новогодишните картички, направени от картон, с романтични изображения на зимна идилия, вече са само спомен от миналото. Те ни напомнят за детството и топлата приказна празнична предновогодишна атмосфера. Днес едва ли някой очаква с нетърпение пълна входяща кутия (сметки, рекламни листовки, напомняния...). Електронната поща измести добрата стара традиция, така че електронните картички са все по-често срещани. Те имат своите предимства, но и недостатъци. Те са безплатни и бързи, но не можем да ги запазим в албуми, да ги рамкираме или да ги поставим под коледната елха. Първите коледни картички датират от Средновековието. Това бяха гравюри с библейски мотиви - миниатюрни стенописи, които украсяваха къщите по Коледа. Изработени са от монаси и поклонници. Цената им била висока и били привилегия на благородниците. След известно време цветните картини се превърнаха в покани за много тържества, така че и външният им вид се промени. Традицията на новогодишните и коледни картички произхожда от Англия. Смята се, че първата поздравителна картичка е нарисувана от английския художник Добсън през 1794 г. На картонена картичка той нарисувал заснежена гора и весело семейство под елха. Сър Хенри Коул е първият, който изпраща такъв поздрав през 1843 г. Той включваше изобразяване на весели лица, вдигащи тост с вино и казвайки „Весела Нова година и Коледа“. Малко по-късно е създадена първата линия печатни поздравителни картички в тираж от хиляда броя. До днес от тях са запазени само 12. Преди няколко години една такава пощенска картичка беше продадена на аукцион за 25 хиляди евро. Изпращането на поздравителни картички по онова време беше много скъпо. Често закъсняваха, а понякога и след празниците пристигаха на желания адрес. С появата на железниците и по-модерния транспорт дългите разстояния бяха бързо свързани, а пощенските услуги също се подобриха и станаха по-достъпни за по-голям брой потребители. В началото на 19-ти век практиката за изпращане на поздравителни картички е установена в цяла Западна Европа и Америка. Пощенската асоциация скоро установи стандартни размери за поздравителни картички. В САЩ първите коледни картички са напечатани през 1874 г. в Бостън. След няколко години само една бостънска типография е произвеждала вече над 1 милион броя. Мотивите върху тях бяха типично зимни – пейзажи под сняг, църковни камбани, Дядо Коледа, шейна с елени, весели лица, подаръци и красиви коледни елхи... Част от българските коледни картички са изработени преди повече от 100 години. Картичките с поздравления за Коледа и Нова година от по-новото време се приближават повече до българските традиции и бит – имат сурвачки, погачи, украсени елхи и всички са цветни. Първата коледна картичка в България е изпратена по пощата през 1885 г. Традицията е въведена от княз Фердинанд, първият притежател на подобна честитка. И до днес семейство Сакскобургготски притежават една от най-богатите и ценни колекции в света от поздравителни коледни и новогодишни картички. Първите картички се изработват и печатат в Германия, след което се добавя текст на български език. Най-масово картичките са разпространяват в крайдунавските градове Русе, Лом, Видин, тъй като модата идва от Виена. В началото на 20-ти век русенската печатница „Модерно изкуство” произвежда първите картички в България. Първата коледна българска картичка Днес в Историческия музей в Горна Оряховица може да се види уникална експозиция от пощенски картички, повечето от които са коледни. Общият им брой надхвърля 10 000, като много от експонатите са с голяма антикварна стойност. В този период Русия не изостава много от английските и американските коледни традиции. Руснаците богато украсиха домовете си и изпратиха поздрави. Правеха ги ръчно и после ги подаряваха. Картичките, украсени със сухи цветя, мъниста, пера, пайети, ухаещи декорации бяха много скъпи и се съхраняваха в рамка от поколения. Те бяха истински шедьоври и бяха подписани от великите руски художници от онова време. Те изобразяват християнска тематика, ангели, зимни сцени, красиви църкви, мотиви от народни приказки... Руската революция слага край на този чудесен обичай. Поради социалните обстоятелства Коледа се превърна в нежелан празник и сред другите му признаци бяха забранени и поздравителните картички. След Втората световна война този начин на поздравяване на празниците (Нова година) отново се възражда. Руските войници на фронтовете получаваха и изпращаха поздравления. Мнозина твърдяха, че ги предпазва от ужасите на войната и им дава енергия и сила да оцелеят. Темите на поздравителните картички на Съветска Русия са Дядо Мраз, Червеният площад в Москва и възхвалата на руската военна мощ. Имаше чести изображения на Дядо Коледа в син костюм, който обикаля планетата с астронавти или язди ракета, върху която трябва да има червена звезда.