Често казваме „в депресия съм“ – когато времето е мрачно или сме уморени и имаме нужда от ваканция. Думата е придобила някаква ежедневна баналност, но всъщност е сериозна медицинска диагноза. Според Евростат 2,7% от хората в България страдат от хронична депресия. Професионални организации определят този процент доста по-високо – около 8 на сто. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи в България 14,5 процента от хората в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства. Най-голям е делът на тревожните разстройства, следвани от депресивните и маниакалните състояния. В САЩ официалната статистика сочи, че от депресия страдат повече от 7%. През 2019 г. един на всеки петима в Съединените щати е имал някакво психологично заболяване (20.6% от населението). А тези цифри само са се увеличили в условията на пандемия, локдаун и икономическа несигурност през последните 2 години. Замислих се за всичко това от две новини, които отразихме през последната седмица в BG VOICE – убийството в ъпстейт Ню Йорк в българското семейство и вероятното самоубийство на българския байкър в Канада Йохан Георгиев. В Ню Йорк извършителят е син и брат на жертвите – 67-годишният Михаил/Майкъл Андреев и 12-годишната София. Момчето изглежда е страдало от шизофрения, вероятно по наследство от биологичната му майка. Йохан е страдал от хронично безсъние, сънна апнея и депресия, която накрая е била непоносима – точно по време на пандемията, когато не е можел спокойно да обикаля с колелото си. Приятели разказват, че майка му също е страдала от психично заболяване. Ако тези новини имат някакъв по-дълбок смисъл, е да спрем за минута и да се вгледаме в себе си и в хората около нас. Всички минаваме през огромен момент на стрес от всичко, което се случва около нас. Обръщаме внимание на болки в тялото, но не и в душата. А двете са свързвани, казва психоложката Мадлен Алгафари. Понякога наистина се питам (а и чувам критиките на зрители, читатели) защо отразяваме такива негативни новини, какъв е смисълът. Но смисъл има – да се замислим, да се спрем в забързаното си ежедневие и ако може да научим урока от това, което се е случило на другите. Психологичните заболявания са често свързани с притеснения, срам, стигма. Но помощ и разбиране има. Потърсете я, ако усетите, че тревожността е повече от нормалното и не минава. Подкрепете близък човек, за когото мислите, че може би има нужда от помощ – дайте му кураж да я потърси. Всеки може да попадне в такава ситуация и никой не е застрахован. Един на всеки петима, казва статистиката за САЩ.