Който е наблюдавал събитията около Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) през последната година и половина, едва ли има съмнение, че парламентарните партии – и управляващи, и опозиция, с готовност съучастват в ликвидирането на тази институция и превръщането й от работещ орган срещу злоупотребите със спецсредства в безобидна фасадна институция. Ако все пак някой е имал илюзии за бъдещето, то номинациите за нови членове на бюрото през следващия му петгодишен мандат могат да изчистят напълно тези съмнения. В понеделник парламентарните групи издигнаха за втори мандат отново същите хора, които, ако идват на работа, то е само за да си изпият кафето и да си проверят facebook. А черешката на тортата дойде от ДПС, които номинираха за зам.-председател Илко Желязков – кадър на ДС, станал известен като „лейтенанта" на депутата Делян Пеевски. Целта в случая не е депутатът от ДПС да има достъп до подслушването и следенето, защото той вече го има, доколкото държи контролния пакет в прокуратурата и спецслужбите. Дългосрочната цел на Пеевски и хората около него в правоохранителната система е да обезличи контрола върху използването на СРС. Целта е всичко да се върши безконтролно. Иначе номинациите сами по себе си са парадокс. В новия състав на бюрото, което трябва да следи за правомерното използване на спецсредства и да защитава правото на личен живот на гражданите, ще има лесничей, физкултурник, енергетик-психолог и машиностроител. От петимата членове на бюрото вероятно само един ще е юрист – Огнян Стоичков, защото по всичко личи, че сегашният председател Бойко Рашков ще бъде отрязан за следващ мандат, при това с активното съдействие на тези, които го номинираха за втори път – БСП. Фактът, че контролът върху използването на СРС се състои предимно в преценка на юридическа аргументация, вероятно няма да се коментира при избора в парламента, където старателно ще избягват всякакви дебати. Бюрото за контрол върху СРС бе създадено през 2013 г. след многогодишен натиск на правозащитната общност и няколко решения на Съда по правата на човека в Страсбург. Към онзи момент идеята, че държавата е длъжна да каже на неосведомения гражданин, че незаконно го е подслушвала, а даже и да го обезщети, беше екзотика, каквато сега са еднополовите бракове. Но след няколко такива решения българската политическа класа беше принудена да пристъпи към изграждането на независим контрол. Първият опит за създаване на независимо бюро за контрол върху СРС през 2009 г. в края на Тройната коалиция се провали – веднага щом ГЕРБ дойде на власт, го разтури, а на негово място създаде една безлична парламентарна подкомисия, чиято задача бе единствено да симулира дейност. Само че Комитетът на министрите към Съвета на Европа следи за изпълнението на решенията на Съда в Страсбург и едва след като парламентът създаде настоящото бюро през 2013 г. и то заработи, в Страсбург отчетоха напредък по тази тема. И още в първите години от работата си се превърна в проблем за прокуратурата и спецслужбите от такъв мащаб, че те заложиха сложен сценарий за обезглавяването му. Делян Пеевски Сега в парламента неофициално се обяснява, че НБКСРС всъщност е орган без голямо значение, защото нямал почти никакви правомощия. Подтекстът – този избор всъщност няма чак такова значение. Но точно работата на бюрото освети няколко сериозни политико-съдебни скандала с огромен заряд: # Разкриването на практиката на бившата председателка на СГС Владимира Янева да издава разрешения за прилагане на СРС, когато й поискат и за какъвто срок й поискат, включително и без да преценява дали обектът подлежи на проследяване. За едно от тях – това за достъпа до информационния масив на МВР, Янева бе осъдена на една година затвор условно с тригодишен изпитателен срок по делото "Червей", а ВСС я освободи от съдебната система. # Лидерът на партия „Свобода и достойнство" Касим Дал осъди МВР за незаконно подслушване, разрешено от Владимира Янева през 2013 г. след анонимка – че на среща в Турция е било взето решение за покушение над Лютви Местан и Делян Пеевски. Това е може би най-яркият разкрит случай от последните години, в който службите се използват за следене на политически опоненти. #През май т. г. следователката Татяна Шарланджиева осъди на първа инстанция прокуратурата да й изплати обезщетение от 60,000 лева, защото е била обвинена и незаконно подслушвана. #Дела водят и редица магистрати, установили в рамките на разследвания срещу тях, че са били незаконно следени, при това с конюнктурни цели заради конкретно дело. Такъв например е случаят с варненския съдия Светлозар Георгиев, подслушван по прокурорски донос, че се кани да получи подкуп от Марешки, за да реши делата срещу него по „удобен" начин. #Конфликтът между ръководството на НБКСРС, от една страна, и прокуратурата и ДАНС – от друга, стана публичен, когато през 2015 г. Георги Гатев поиска за проверка преписката за подслушване на Цветан Василев през 2014 г. заради явно несъответна на закона продължителност. #Пред ресорната парламентарна комисия Бойко Рашков даде да се разбере, че има и случаи, когато бюрото е поискало данни от ДАНС за незаконното подслушване на "един известен човек", но повече от година и половина отговор не е получен. А когато поискали съдействие от прокуратурата, получили упреци, че проявяват "нездрав интерес". В този контекст през юли м. г. прокуратурата и ДАНС стартираха кампания за отнемане допуска до класифицирана информация на зам.-председателя Георги Гатев със странния мотив, че оказвал съдействие на обвиняеми магистрати да извършат едно официално действие – да подадат заявления до бюрото за проверка дали законно са подслушвани и проследявани. Процедурата премина, без Гатев и неговия защитник да разберат какви са доказателствата за това. Жалбата на Гатев до Съда в Страсбург вече е приета за разглеждане. Едно от твърденията в нея е, че действителната цел на атаката срещу Гатев е да бъде осуетен контролът на бюрото по отношение на службите. „В едно демократично общество е недопустимо контролираният да санкционира контролиращия на основата на тайно събрана и неразкрита на личността информация и чрез прилагане на неясни законово понятия и твърдения за нарушения, чието установяване е в компетентността на прокуратурата", пише там. Така или иначе огромният скандал около Бюрото за контрол върху СРС остана без институционална реакция от самото Народно събрание, включително и така наречената опозиция – БСП и ДПС, чиято номинация е Георги Гатев. Всъщност индикация, че всички партии в парламента не желаят да отварят дебати за състоянието на бюрото и за неговото бъдеще, беше и провалът през април на избора на нов зам.-председател на мястото на Георги Гатев – той се провали не защото кандидатите не бяха добри, а защото никой не издигна кандидати. Всички партии в парламента категорично избягват публични дебати по тази тема, включително с мълчание отминаха и изявленията на Бойко Рашков, че в резултат на атаките срещу него дейността на бюрото е блокирана, а тримата останали членове след отстраняването на Гатев не желаят да правят проверки и дори не идват на работа. Няма друго обяснение за това освен мълчалив сговор за превръщане на институцията в бутафория, от която никога повече да не излизат факти, че службите се използват за злоупотреби, включително за следене на неудобни политици и притискане на магистрати, които са извън сферата на влияние на Пеевски и компания.