Лидерите на държавите-членки на НАТО одобриха новата стратегическа концепция, от която ще се ръководи пакта през следващите 10 години. В нея Русия е най-пряката заплаха за сигурността на съюзниците. Официално бяха отправени и покани за членство на Финландия и Швеция. Президентът Румен Радев е начело на българската делегация а срещата на върха в испанската столица Мадрид. Последната концепция на НАТО е от 2010 година и тогава тероризмът беше основната заплаха. Сега: "Русия е най-значимата и пряка заплаха за нашата сигурността. В настоящата концепция Китай не е споменат с една дума, а е записано, че водената от Пекин политика на принуда е предизвикателство за интересите, ценностите и сигурността на НАТО", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. С новата концепция Алиансът се връща към същността си - да защитава суверенитета, сигурността и териториалната цялост на членовете, заяви президентът Румен Радев. "Новата среда на сигурност изисква нови подходи и решения, които да гарантират, че войната в Украйна няма да разшири своя териториален обхват". В концепцията е заложена фундаментална промяна в способностите за отбрана и възпиране. Силите за бързо реагиране се увеличават от 40 000 на 300 000 войници, а многонационалните бойни групи ще бъдат засилени до състав на бригади, които ще отговарят за защитата на конкретна територия. "За първи път от Студената война се изготвят планове за сили с предварително назначение", каза Столтенберг. "На тази среща само ще разгледаме на високо политическо ниво потенциала за нарастване на многонационалните бойни групи до ранг на бригада, но реалните оперативни решения за този подход тепърва предстои да се разглеждат на военно-политическо ниво", обясни Румен Радев. Срещата в Мадрид ще остане в историята с поканата за присъединяване на две нови – членки, които само до преди няколко месеца се гордееха със своята неутралност. "Решението да поканим Финландия и Швеция да станат членове показва, че вратите на НАТО остават отворени, показва, че президентът Путин не успя да затвори вратата на НАТО", каза Столтенберг. След Мадрид започва процесът на ратификация на разширяването на пакта във всички 30 парламента. Лидерите договориха още и пакет от помощ за Украйна за справяне с руската агресия и за преход от съветско военно оборудване към натовско. А американският президент Джо Байдън обяви: "Съединените щати увеличават военното присъствие в Европа, за да отговорим на настоящите заплахи". Съединените щати откриват постоянна щаб-квартира в Полша, увеличава се военноморското присъствие и в Испания разрушителите от 4 стават 6. Вашингтон разполага допълнителна ротационна бригада в Румъния, състояща се от 3000 войници и още 2000 души военен персонал. Съединените щати ще изпратят и две допълнителни ескадрили Ф-35 във Великобритания, допълнителна военна мощ ще бъде изпратена и в Германия и Италия. Съюзниците препотвърдиха и ангажимента от 2014 година да отделят 2% от БВП за отбрана. 9 държави или са достигнали, или са над този праг, 19 са обещали да го стигнат до 2024-та. Великобритания има готовност да изпрати допълнително 1 000 войници и един от новите си самолетоносачи за защитата на източното крило на НАТО, заяви министърът на отбраната на Острова Бен Уолъс. Силите са предвидени за защитата на Естония, където Великобритания вече разполага с 1 700 души военен персонал, но те по принцип ще бъдат базирани на британска територия засега и готови да бъдат прехвърлени в балтийската държава, ако това се наложи. Новият британски ангажимент е част от обновените европейски отбранителни сили на НАТО, които ще възлизат на 300 хиляди на целия континент. Те ще бъдат в повишена бойна готовност в случай, че Русия заплаши с военно нападение някой от членовете на блока. Бен Уолъс посочи на срещата на НАТО в Мадрид, че съществена част от ангажимента на Великобритания ще бъде към военноморските сили. Бруиутанската страна разполага с два самолетоносача - "Queen Elizabeth" и "Prince of Wales" със съпровождащи флоти от бойни кораби, като един от тях ще бъде на разположение на НАТО на ротационен принцип. На практика осемте отбранителни бойни групи на НАТО са базирани в осем държави от Естония до България, като техният размер вече отговаря на бригада - пряк отговор на нахлуването на Русия в Украйна. Бен Уолъс иска да бъдат заделени 2,5% от брутния вътрешен продукт за нуждите на отбраната. По този въпрос той има известни разногласия с премиера Борис Джонсън. На въпроси на журналисти по този повод и двамата избягнаха да дадат конкретни отговори.