Британски изследователи са открили трудни за диагностициране белодробни аномалии при пациенти с т.нар. дълъг ковид (постковиден синдром). Според изследване, разпространено от пресслужбата на Оксфордския университет, при тези пациенти е значително нарушен преносът на кислород в кръвта. При пациенти с дълъг ковид, които са се оплаквали от задух много месеци след сравнително леко заболяване, са установени същите белодробни аномалии като при хора, прекарали инфекцията тежко. Промените в белите дробове могат да затруднят навлизането на кислород в кръвта. Магнитно-резонансната томография (МРТ) успява да установи това, след като пациентите дишат смес от кислород и ксенон по време на процедурата. След специална подготовка този газ става ясно видим на магнитно-резонансното сканиране, което дава възможност за оценка на белодробната функция. "Сега трябва да се отговори на някои важни въпроси. Колко сериозна е установената от нас патология, колко често се среща при пациенти с постковиален синдром, какво я причинява и какви са дългосрочните последици за здравето?", заяви ръководителят на изследването в Оксфордския университет професор Фъргюс Глийсън. Досега в британското проучване са участвали само 36 души, но се планира броят им да достигне 400. Статията, съдържаща първоначалните резултати е публикувана в цифровата библиотека medRxiv и все още не е получила научна рецензия. Последните статистически данни сочат, че до 1,3 милиона души в Обединеното кралство страдат от постковидозен синдром, като повече от 500 000 от тях страдат от последиците година или повече след излагането на инфекцията. Експерти от Обединеното кралство признават, че терминът "дълъг ковид" остава доста неясен и може да описва повече от един индивидуален синдром. Състоянието се свързва с повече от 50 различни симптома, но най-често срещаните са задух, силна умора, главоболие, проблеми с паметта и вниманието, болки в ставите и загуба на усещане или възприятие за вкус и/или мирис. Все още няма консенсус относно причините за дългия ковид.
