Оправданият Росен Желязков отново може да оглави някоя държавна структура

Самуил Димитров

Опит за държавен преврат, манипулация на вота на избирателите и какви ли не още определения бяха прикачени на аферата „Костинброд". Само преди няколко дни сагата с бюлетините от парламентарния вот през 2013 г. приключи официално на първа инстанция. Резултатът - тотален провал за разследващите, оправдателна присъда за единствения обвиняем - бившия главен секретар на министерския съвет Росен Желязков, и нито дума, камо ли разследване на т.нар. опит за държавен преврат. Всъщност тази тема изчезна от светлината на прожекторите малко след като прокуратурата започна да се занимава със случая. Истината е, че цялата тази история бе започната от един кандидат за политик и все още тв водещ тогава и един опозиционен политик. Мая Манолова внесе в прокуратурата сигнала за аферата, а Николай Бареков свърши останалата работа от телевизионния екран.

За съда остана - две години по-късно - да каже, че афера няма. Но няма значение, защото това вече не е в дневния ред. Полза има единствено Желязков, който след оправдателната си присъда може би отново ще намери място по върховете на администрацията, след като прокуратурата се отказа да обжалва оправдателната му присъда. Той бе обвинен за това, че не е оказал достатъчно контрол върху свои подчинени, отговарящи за организацията на изборния процес, което пък довело до проблемите с печатането на бюлетините, а оттам и до „немаловажни вредни последици, изразяващи се във възникнали обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България".

Както често се случва обаче, съдът видя нещата по коренно различен начин. В мотивите си съдия Ани Захариева е записала, че Желязков не е бездействал. Тя приема, че оказването на контрол е негово право, а не задължение на главния секретар, за когото прокуратурата твърдеше, че е бездействал, тъй като не е командировал свои служители на място в печатницата, за да контролират печатането. „Формата на контрол, която прокуратурата счита, че се е дължала, а именно командировка на място, излиза извън обема на дължащия се контрол. Още повече, както беше отбелязано по-горе, че този контрол е право на възложителя, но не е негово задължение и произтича от договор, сключен между равнопоставени правни субекти", пише в мотивите се тя.

Обществената поръчка за печатането на над 8 млн. бюлетини за вота е възложена с договор между Министерския съвет и печатница „Мултипринт", собственост на Йордан Бончев, бивш общински съветник от ГЕРБ в Костинброд. Впоследствие с решение на Централната избирателна комисия е внесена корекция в едно от условията. Според първоначалните критерии бюлетините е трябвало да бъдат залепени на гърба с кант лепило, равен на 1/3 от ширината на хартията. Бончев обаче обяснил, че това изискване много затруднява печатането, защото лепилото трябвало да се полага ръчно, и предложил 5% отстъпка от цената, ако то се промени. Предложението му е прието и в крайна сметка за бюлетините са платени 899,977.56 лв. без ДДС.

Именно този договор е една от основните причини Желязков да бъде оправдан. Съдът обаче се съгласява с твърдението на адвокатите му, че „същият не може да бъде източник на служебни задължения за длъжностно лице". „Посочено е, че възложителят има право да упражнява текущ контрол и да дава задължителни указания по изпълнение на договора. Това означава, че упражняването на текущия контрол не е задължение, такова каквото е задължението например да бъде приета извършената работа, ако тя е правилно извършена, или да се заплати цената по договора, а право, което съответно може да упражни възложителят при извършване на собствена преценка за необходимостта. Източникът на задължения за длъжностно лице по реда са нормативните актове и това е така, защото деянието, чрез което се осъществява престъплението, е по повод на възложените служебни задачи или функции на длъжностното лице", пише в мотивите си съдия Захариева.

Не по-голяма подкрепа срещат и твърденията на прокуратурата, че бюлетините са били оставени без надзор. Тъкмо обратното, според съдията от доказателствата по делото се установява, че намерените в печатницата изборни книжа, за които собственикът твърдеше, че са производствен брак, са съхранявани под ключ и е имало видеонаблюдение. Според експертизата по делото разследващите намират над 116 хил. бюлетини, които са нарязани и слепени в кочани, т.е. биха могли да се използват за гласуване, но не е ясно дали биха били приети от която и да е изборна секция, ако не са по 50 броя в кочан, каквото е изискването. Първоначално прокуратурата твърдеше, че са открити около 475 хил. бюлетини, а 350 хил. от тях са били годни за вот. В експертизата по делото обаче е записано, че над 234 хил. са били на отпечатани на листове и не са били изрязани, над 62 хил. са били скъсани, смачкани и зацапани, а близо 60 хил. са нечетливи и бледи. Има и 2630 парчета от бюлетини. Намерени са общо 492,551 бюлетини. В същото време в обществената поръчка са заложени 7% производствен брак - 2% за довършителни операции (по 1% за сгъване и лепене) и още 5% за печатната машина (2% за отпечатването и 3% брак от шпула и опаковка). Пред съда собственикът на печатницата Бончев обясни, че по негово нареждане умишлено процентът на брака е свален, в противен случай трябвало да се изхвърлят около 580 хил. бюлетини. „Ние сме работили със занижен процент с цел печалба. Колкото по-малко хартия изхвърлим, толкова по-добре за нас", обясни той. Негови служители разказаха и още един интересен факт. Когато разследващите отишли в печатницата, бюлетините не били във вида, показан пред медиите - подредени, а били в две клетки, където царял абсолютен хаос. Разследващите се появили с кашончета с надпис „Хамали", където подредили книжата.

Накрая съдът се спира и върху твърдението, че заради бездействието на Желязков у значителна част от българското общество се е породило недоверие към изборния процес. „Недоверието на значителна част от българските граждани в избирателния процес и в правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт не могат да бъдат изведени от действията или бездействията на подсъдимия, свързани с осъществяване на служебните му задължения. Посочените последици са свързани с последващо поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления", пише в мотивите си съдия Захариева. Т.е. „аферата" приключва по същия начин, по който започна - с непремерено поведение и изказвания на политици и медии. А доверието в изборния процес никакво го няма.