Необитаемите острови с безлюдни плажове в района на Ксамил са истински рай
Мария Кадийска
Земята на Енвер Ходжа трябва да се види. Тя е нещо много различно от предразсъдъците и вицовете за „албанския реотан", поне в настоящия момент. Много по-неочаквана от предварително създадените представи за културата, религията, икономиката, инфраструктурата, народопсихологията на хората в тази страна. В нея чужденецът все още може да види, усети и изживее неща, които не се случват в никоя друга туристическа дестинация. И това всъщност е хубавото на почивката в Албания. В малката държава с население малко над 3 млн. души има две морета - Йонийско в югозападната част и Адриатическо на запад. В превод името на Албания означава „Земята на орлите". Това е и гербът на националния й флаг - черен двуглав орел на червен фон. По време на 40-годишната си власт от средата на 50-те до средата на 90-те години на миналия Енвер Ходжа превърна страната в затворена за света държава, което забави развитието й в много отношения, но сега тя е като разтваряща се за светлината водна лилия - с чисто и прекрасно море, модерни курорти, пътища като „масло", въпреки че са планински, и много мили, спокойни, гостоприемни хора, които в същото време са изключително премерени и горди.
През 2011 г. Албания за първи път се появява в международен туристически справочник. През 2015 г. страната за първи път има свой щанд на международно туристическо изложение, а през 2016 г. за първи път организира на своя територия международно туристическо изложение. Това отваря страната за чужденците, които желаят да изкарат летния си отпуск там. С просто око се вижда как туристическият бизнес е мобилизиран и дори поставен на изпитание - да покаже най-хубавото на чуждите летовници, да ги обслужи по невероятен начин, за да накара виделия всичко европеец да хареса престоя си там и така страната да привлича все повече туристи.
В Албания има сравнително малко равнинна територия, но на нея се отглеждат „слънчеви" плодове и зеленчуци без нитрати. Толкова са истински и вкусни, че напомнят на българските отпреди няколко десетилетия. Страната е предимно планинска и животновъдството осигурява мляко за изключително вкусно овче и козе сирене, все едно произведено от семейна мандра за лично ползване. А за морската риба има забрана да бъде транспортирана на далечно разстояние, за да не се наруши нейната свежест и да бъде наистина прясна. От реномирания рибен ресторант до импровизираното барбекю на плажа - навсякъде рибата е уловена буквално преди няколко часа. Приготвянето й по стари местни рецепти пък е фантастично. Една от тях е много вкусно ястие на фурна, състоящо се от риба, картофи, маслини, чушки, домати и дафинов лист и кой знае още какви подправки. Предлаганите морски дарове не са кой знае колко голям асортимент, но и за тях важи желязното правило да бъдат пресни. Добрата и вкусна кухня е една от основните предпоставки да се харесаш на един чужденец и албанците определено знаят как да го правят.
В страната има над 470 км крайбрежна ивица с много девствени лагуни. Спокойните и чисти морски води са оазис, от който човек не иска да излезе. Особено привлекателна е албанската Ривиера в южната част на страната. Там първенство държат курортите Саранда и Ксамил. До Саранда може да се стигне през Гърция, където до пристанището Игуменица се пътува почти само по магистрали, а оттам до границата с Албания са около 40 км по хубав, но все пак планински път. Още толкова и вече си в самата Саранда - древен град между планината и залив на Йонийско море, с 290 слънчеви дни в годината. В превод от албански Саранда означава „40 светци". Построен е стъпаловидно по планинските склонове и от 35,000 души постоянно население през лятото достига над 100,000 според местни хора. В града има над 10 плажа, неголеми ивици от морския залив с кристално чиста, прозрачна зелена вода без вълни и водорасли. В града се виждат само една джамия и една църква, като християнският храм е на метри от централния плаж. Десетки са новопостроените хотели след 2015 г. - красиви, модерни, с все още ухаещи на дървесина мебели, безупречен интернет и добър, но прохождащ в туристическия бизнес мениджмънт. Десетки са и изкопите за нови хотели, също вкопани в планинския склон. Архитектурна недомислица е не само големият им брой, който ще доведе до презастрояване, последвано от проблеми с канализацията, пренаселеност на плажовете и вероятно замърсяване на морската вода, но и липсата на адекватна инфраструктура край доста от хотелите. Албания все още се отваря за масовия туризъм и сега тя е прелестна с девственото си море и природа. Ако наистина направи грешката да презастроява, това неминуемо ще убие очарованието. В момента то е страхотно и неочаквано - чистота, красота, древна история, мили, спокойни и приветливи хора и безупречно обслужване.
В Албания много хора говорят английски и италиански. Щом заговориш някого и помолиш за нещо, веднага е готов да ти обясни и да помогне. Чуждият турист е качен на пиедестал, но в същото време никой не сервилничи с него, нито пък му досажда - пазарлък по пазарите няма, нито пък настойчиво предлагане на стоки, ако желаеш - купуваш, ако не искаш - само гледаш, а цените са „твърди". Въпреки преобладаващото мюсюлманско население албанците са по-силно кланово и национално привързани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. Насажданият 40 десетилетия атеизъм е с интересни съвременни резултати - мюсюлманките не са нито забрадени, нито забулени, с дрехи като на всички други жени, а мъжете от това вероизповедание нямат нито бради, нито мустаци. Някои от тях дори носят кръстове като моден аксесоар, нещо, което не може да се види в нито една друга мюсюлманска страна. Съжителството между мюсюлмани, католици, православни, протестанти и атеисти е хармонично. За чужденеца в Албания е много важно, че животът там тече спокойно, без изнервящи ситуации.
Никой не тича, няма припрени хора, а в същото време обслужването в хотелите, магазините и заведенията е бързо, автобусите идват навреме и се движат със спирки по желание като софийските маршрутки, а такситата не „дерат кожи" дори от чужденците. Навсякъде в курортите може да се плаща в евро, като връщането на ресто обикновено е в местната валута - леки. Никой продавач, сервитьор или дори таксиджия дори не пробва да излъже чужденеца в курса евро-албански лек. Със сметачни устройства или наум, но всички за секунди изчисляват честно колко пари трябва да върнат. Няма никакъв проблем и при обратната сделка - чужденец да поиска в магазин да му обърнат леки в евро, сделките отново са стриктно по твърд банков курс.
Липсата на мошеничества при разплащането евро-леки е още едно от нещата, които очароват чужденците в Албания. А за любителите на историята страната предлага пиршество от интересна съвременна история и древна цивилизация. Недалеч от Саранда се намира древният град Бутринт, наречен Малката Троя, който е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Бутринт е разположен върху развалините на град Онхисмос, който през византийската епоха е бил важно търговско средище между Епир и Италия. Разрушен е през VI век при нашествие на готите. Запазените останки от крепостни стени, жилища, водни резервоари и ранна християнска базилика се намират сред голям национален парк.
На 2 км от Саранда, на върха на висок хълм пък е кацнала крепостта Лекурси, построена в средата на XVI век от султан Сюлейман Великолепни при инвазията му към намиращия се отсреща гръцки остров Корфу. Сега на метри от крепостта местен фолклорен ансамбъл изнася страхотни спектакли в ресторант на открито, предлагащ спираща дъха панорама към Саранда, Бутринт и морето. Женските национални носии удивително приличат на българските от Тракийския район, а мъжките са смесица от гръцките и българските добруджански носии. Защитеното от ЮНЕСКО албанско полифонично пеене пък е досущ като песните на Бистришките баби.
Саранда е построен в амфитеатрален стил с три успоредни панорамни пътя, с малки бели къщички и встрани от тях високи хотели, таверни, барове, ресторанти и кафенета.
Топлият средиземноморски климат привлича като магнит и е благоприятно условие за плаж, морски круизи и пътешествия. До Ксамил може да се отиде с градски автобус. В района на курортното село има красиви необитаеми острови с плажове, до които може да се стигне само с корабче. Една от предлаганите атракции е барбекю с прясна риба и миди, приготвени от екипажа на кораба пред очите на акостиралите на плажа летовници.
Безупречният кетъринг на безлюден плаж след емоционално плуване до брега със спасителни жилетки и пояси с помощта на екипажа на кораба е невероятно изживяване, което никъде другаде не може да се случи. В Албания това е факт, защото всички много се стараят да угодят на туристите и се грижат за тях като за лични гости.
Вльора и Дуръс (средновековният български град Драч) са чудесни курорти на Адриатическо море по западното крайбрежие. Пътуването из страната е безопасно, но табели се срещат рядко и вероятността да объркаш посоките е доста голяма. В крайна сметка обаче целта винаги се достига, защото местните хора намират начин да помогнат на туриста дори ако се налага да го придвижат със сал заедно с колата му. Над 200-хилядният град Дуръс се намира в равнинен и плодороден район по крайбрежието. Столицата Тирана е само на 30 км западно от него. На отсрещния бряг на Адриатика са италианските пристанища Бриндизи и Бари, с които има фериботна връзка. Пристанището на Дуръс е най-голямото в Албания, а градът е един от най-важните стопански центрове в страната. Основан в средата на VI век пр.н.е., той е пълен с останки от древни забележителности, а плажната ивица е 10 км.
Град Вльора е второто по големина пристанище в Албания също с фериботна връзка с Италия. Разположен е на залив и също предлага добри условия за морски отдих.
Много неща впечатляват в Албания, но бункерите са като емблема и запазена марка. Противоатомните укрития с формата на бяла гъба са изградени по разпореждане на Енвер Ходжа, чийто пропаганден апарат десетилетия наред убеждавал хората, че живеят в преуспяващ строй и затова Албания е застрашена от опити на други държави да я завладеят. Това налагало изграждането на бункери за всяко семейство. И в момента страната е осеяна от 700,000 до 1 млн. бункери. Те са навсякъде - в градовете и селата, в планината и особено по бреговете, граничещи със съвсем близкия гръцки остров Корфу. Въпреки че Албания е богата на нефт, природен газ, битум, въглища, желязна и медна руда и други полезни изкопаеми, дълго време находищата били слабо разработени, не се строели пътища, не се развивала индустрия за сметка на изграждането във всяко селище и месторабота на бетонни бункери и дълги отбранителни линии с дълбоки траншеи. Целта била да приютят цялото население на Албания. По време на авторитарното управление на Енвер Ходжа страната изпада в абсолютна международна изолация с изключение на временни топли отношения със Съветския съюз и след това с Китай. Първоначално страната е член на Организацията на Варшавския договор на тогавашните социалистически страни, но я напуска през 1968 г. Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи. Това е оставило дълбоки отпечатъци в политическия живот и до днес. По време на престоя ми в Албания на 25 юни т.г. бяха проведени парламентарни избори. Никъде, откъдето минах, не видях предизборни плакати или билбордове.
От оскъдни информационни източници разбрах, че гласуването е удължено заради ниска избирателна активност и въпреки това тя едва е стигнала до 45%. Победата на управляващите социалисти се усети единствено по сдържаните усмивки на местните хора. Те с удоволствие и готовност черпят чужденците с люта домашна ракия и руйно бяло и червено вино. Известният от десетилетия албански коняк носи името на националния герой - воюващия срещу османците през XV век принц Скендербег. Продава се навсякъде, но местните не го пият. За сметка на това чужденците задължително го купуват за спомен.
