Открийте ни и в

WikiLeaks

Асанж показа тясното си убежище в Лондон

Божидар Божков

публикувано

на

сн. “Дейли Мейл”

Създателят на WikiLeaks Джулиан Асанж показа пред медиите условията, при които живее в посолството на Еквадор в Лондон. Там той намери убежище, след като на всички инстанции съдът във Великобритания се произнесе за екстрадицията му в Швеция, където го чака разследване за сексуални престъпления. Апартаментът на Асанж, който смята себе си за почти политически затворник,  всъщност е малка стаичка без прозорци. Всичко, което има вътре, това са кръгъл стол за работа и рафтове. Вечер спи върху матрак, изпънат направо върху земята. В един от ъглите на стаята обаче е свряна и пътека, на която знаменитият собственик на WikiLeaks всекидневно „пробягва“ 5-8 километра. „Това напомня на живот в космически кораб „, казва Асанж, демонстрирайки своя „апартамент“. Точно като някакъв космонавт той всекидневно се занимава с физическа дейност под наблюдението на личен треньор. Журналистите от „Дейли Мейл“, които са го посетили, пишат, че на един от рафтовете са забелязали таблетки за подобряване на храносмилането и витамин D, с който компенсира липсата на пряка слънчева светлина. Друг заместител е ултравиолетова лампа, която му служи за изкуствен загар.

„Включвам я, за да не изглеждам прекалено блед. Веднъж след половинчасов сеанс един от помощниците ми възкликна: Джулиан, лявата страна на лицето ти е по-светла от дясната, а също и шията ти. А малко по-късно ми предстоеше онова публично обръщение от балкона на посолството, което излъчваха по всички телевизии“, разказва Асанж. Съпругата на един от приятелите му, която била козметичка, трябвало да експериментира с всичко, което носела подръчно в дамската си чантичка. „Обработва ме половин час, за да не изглеждам като жертва на Чернобил.“

В посолството „затворникът“ се облича с джинси и национална еквадорска блуза. Обядва заедно с дипломатите, като се е научил да яде традиционното еквадорско блюдо севичи – сурова риба, маринована в цитрусов сок. „Разбира се, липсват ми много неща, например обикалянето на магазините, обедите с приятели. Тъгувам за откритото синьо небе, за морето, за риболова, за гората“, описва Асанж и споделя, че най му е мъчно за близките. Все пак в амбасадата той разполага с всичко, от което има нужда, за да работи. Твърди, че работи по 17 часа на денонощие. Спи трудно заради „дежурещите долу полицаи, които са готови във всяка удобна минута да ме арестуват, ако им се удаде сгода“.

След като през август Еквадор му предостави политическо убежище, президентът на страната Рафаел Кореа гарантира, че е готов да го приютява в посолството дори и 10 години, ако се наложи. Това припомни на мнозина историци други подобни случаи от миналото с известни особи, крили се зад дипломатически стени. Те биха дали отговор на въпроса какво може да очаква в бъдеще самият Асанж. Един от случаите е бягството на унгарския кардинал Йожеф Миндсенти, който живя в американското посолство в Будапеща цели 15 години по време на Студената война. Миндсенти взима активно участие в унгарските събития през 1956 г. След потушаването му от съветските танкове той се приютява в британската амбасада, но новите комунистически власти в Будапеща му издават задочна смъртна присъда. Едва през 1971 г. комунистическият ръководител Янош Кадар разрешава безпрепятственото му транспортиране до Америка.

Друг пример са китайските дисиденти Фан Лижи и Чен Гуанчен, които се скриват в американското посолство в Пекин през 1989 г. Те също са издирвани от властите и са заплашени от смъртни присъди за участието си в студентските протести на площад „Тянанмън“, потушени със сила от комунистическото правителство. Едва тази година Китай им позволи да емигрират, като пусна заедно с тях и техните семейства.

Великобритания също неведнъж е давала подобно убежище на бегълци, например закриляла е ирански дисиденти в Техеран в началото на ХХ век – убежище, което е било уважено от династията на шаха в тогавашна Персия. И това се случва десетилетия преди да бъде подписана Виенската конвенция, която създава принципа на дипломатическата неприкосновеност на чуждите мисии.

Един трагичен, но изключително уместен пример, е кървавата драма, разиграла се през 1984-а пред либийското посолство в Лондон. По време на протест на либийци срещу властта на Муамар Кадафи на 17 април от първия етаж на мисията започва стрелба по протестиращите. Ранени са 11 души и е убита британската полицайка Ивон Флечър. Настъпва международен дипломатически скандал, но властите в Лондон в нито един момент не влизат в либийското посолство. Впоследствие на всички дипломати е позволено да напуснат Великобритания, въпреки че единият от тях е убиецът и властите са знаели кой е той. Изненадваща сега е огромната почит, която британското правителство отдава на Асанж. В миналото са пуснали убиец, а сега са готови да загърбят Виенската конвенция и да нахлуят в еквадорското посолство, както се беше заканил външният министър Уилям Хейг.

 

Покойният вече кардинал Миндсенти живя 15 години в US посолството в комунистическа Унгария

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
21 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada