Телевизионната водеща Гала би могла да спечели класация за най-работещо момиче. Вече почти 10 години е все на екран (с изключение на 6 месеца), а в повечето от тези години е в домовете на зрителите всеки делничен ден. Заглавието на предаването „На кафе" подсказва измамното усещане, че водещата си прекарва сутрините безгрижно пред камерите. Само онзи, който е бил водещ на живо предаване, знае колко много труд се крие зад фасадата. Макар повечето хора да мислят, че успехът на Гала се дължи на нейната упоритост и амбиция, тя сама признава, че никак не е амбициозна, че е способна да чака дълго някой да се сети за нея или да я забележи.

Как се справяш с дома, с бита, с дъщеря си при тази ангажираност?
- Слава богу, имам майка на разположение. Тя се справя вместо мен. Ние си я „разпределяме" с брат ми, който живее в Америка. Той я отнема за част от годината, в останалото време е при мен. Истината е, че ми е трудно, намирам време единствено за дъщеря ми, и то малко, но останалите неща в домакинството са в ръцете на майка ми. Аз много обичам да готвя, да правя трапезата, сядането около масата да бъде ритуал. Няма случай, в който, ей така, да минаваме вечер през кухнята. Но често и за тези моменти разчитам на майка ми, а вече и на дъщеря ми.

Какво правиш в събота и неделя?
- Чувствам се свободна в петък и събота вечер, неделята не я броя, защото започва подготовката за следващата седмица. Но в петък вечер си организираме разточителни вечери или излизане с приятелки. Имам женска компания, с  която почти всеки петък сме някъде.

Как мъжът до теб приема излизанията по женски?
- Нямам никакви проблеми. А по това време на годината той е на лов в петък и събота, така че мога да отида където си поискам. В това отношение приятелят ми не разсъждава като обикновен български мъж.

На теб ли се крепи цялата организация на предаването?
- Не, не. Главният ни редактор Даниела Димитрова и продуцентите са двигателите. По никакъв начин не съм аз основният играч и не искам да се ангажирам с такова нещо, защото ще ми бъде непосилно. Аз наистина ставам сутрин в 5:30 и заспивам в 12.

Колко време се готвиш за всеки следващ ден?
- Горе-долу около три часа. Всеки гост е задължително да има лична среща с редактора. Почти няма гост, за когото информацията да е свалена от интернет или по телефона. Дори не мога да си представя, че това правило няма да се спазва. Така започнах от самото начало преди 10 години, когато страхливо прохождах в  живото предаване.

Как преживя периода, в който не беше на екран?
- Случи се за около половин година, в което време ми беше много криво, сякаш наблюдавах отстрани всичко, което се случва в живота, сякаш бях извън времето и пространството. Толкова бях свикнала години наред да работя много. Повече от половин година стоях вкъщи. Нищо не правех. Надявах се някой да се сети за мен. Не попитах никъде и никого. Ако не бяха 6 месеца, а 6 години, още щях да си стоя вкъщи и да чакам някой да се сети за мен. Четях книжки, виждах приятелите си, за които преди това не ми стигаше времето, и това беше. Чаках нещо да се случи. И, слава богу, се случи.

Такава ли си?
- Да, не съм типаж, който се домогва до цели, търси какво да прави, явява се на конкурси, търси реализация. Изключително амбициозна съм, но по друг начин. Когато се захвана с нещо, го правя по възможно най-добрия начин.

Щом си пасивна, как успя да започнеш „На кафе"?
- Стана случайно, Силва Зурлева ми каза, че искат да реализират ново предаване и смятат, че аз съм човекът за водещ. Отидох да ме видят, въобще не знаех, че това е кастинг. Ако ми беше казала, че трябва да се явя на кастинг, нямаше да отида. Аз съм несигурна в себе си, в нещата, които правя. Винаги съм била такава, колкото и да не личи. Но тогава се срещнах с гръцките продуценти, които започнаха да ми задават въпроси, връчиха ми един вестник да прочета нещо от него, накараха ме да импровизирам. Обадиха ми се след една седмица, че съм одобрена, което ме изненада, защото не знаех, че е имало и други кандидати.

Опазваш ли се от хорското любопитство?
- Не, не мога да се опазя, както и ти, както и всеки, станал популярен, не може да се опази. Понякога ме ласкае любопитството на хората. В повечето случаи ми се иска да съм незабелязана, некоментирана. Продължавам да се вълнувам от глупостите, които се пишат за мен, не мога да се излекувам, да спра да обръщам внимание.

Като че ли дълго успяваше да скриеш личния си живот.
- За първи път заговорих преди две години в предаването, след като получихме резултати от изследване във фокус групи от зрители. Имаше много въпроси за мен като водещ. Оказа се, че хората не харесваха факта, че не споделям за живота си извън екрана. Наложи се да направя изповед, дори и приятелят ми да разкаже цялата ни история. Това, че не споделям, будеше недоверие у хората.

Имало ли е моменти, когато заради тежки лични преживявания не си се явявала в ефир?
- Отсъствала съм три дни от работа за тези години. Веднъж си загубих гласа. Друг път беше, когато дъщеря ми се разболя от шарка. Тъй като аз имам белези по лицето от шарка, останах да й държа ръцете вкъщи и да не й дам да се докосне. Когато баща ми почина, също  не се явих на работа. Беше внезапна смърт. Той беше спортист, много енергичен и жизнен човек и почина от алергичен шок. Беше страшно преживяване за мен.

Какво мечтаеш да ти се случи утре или другата седмица?
- За другата седмица мечтая да съм си намерила столове и осветителни тела за новия апартамент. Това вече го търся целенасочено, но не мога да си харесам. Иска ми се преди Коледа да се преместя.