Сн. Вашингтон поуст

Този, който е смятал, че краят на Студената война ще сложи точка и на шпионските истории по света, определено се е лъгал. Макар и да не са украсени с идеологически ореол, новите трилъри с разузнавачи по нищо не отстъпват на тези от миналото и със сигурност един ден ще бъдат в основата на касови кинопродукции. Ако само допреди месец можехме да впишем случващото се с Джулиан Асандж като бягството на века, Едуард Сноудън направо му скри шапката.

Докато г-н Асандж, основателят на „Уикилийкс", извади на бял свят единствено пикантерии от дипломатическото задкулисие, които могат да се отметнат и като обикновени клюки за този или онзи политик, Сноудън хвърли истинска световна бомба. Разкритията му, че US властите подслушват и следят целия свят, тепърва ще отекват и ще наливат масло в огъня на онези, които търсят козове против Америка и сегашното й ръководство.

В миналото за подобни данни Сноудън сигурно би получил най-висшето държавно отличие на Съветския съюз. Може би биха го провъзгласили и за комунистически герой в битката срещу капитализма и биха го устроили с най-голям лукс в центъра на Москва. Днес обаче светът е различен и Русия се възползва от ситуацията далеч по-дискретно. А ако се вярва на президента Владимир Путин, тя даже не се меси в скандала.

Все пак обаче съдбата на Едуард Сноудън го срещна с Русия отблизо. Иска или не, вариантите за неговото спасение от US правосъдието, което вече го издирва по три обвинения, за които може да получи 30 години затвор, не са особено много. Макар по света да има безброй държави, които не долюбват САЩ и са готови да приютят всеки, обявен от Америка за враг, самите те едва ли са толкова притегателни за един истински шпионин. Самият Сноудън сигурно не се вижда като поданик на Северна Корея, Беларус, Иран, Венецуела и още подобни страни. А Русия на този етап няма интерес да доразваля и без това усложнените си отношения с Вашингтон, давайки политическо убежище на беглеца.

Логично бе той да последва стъпките на Джулиан Асандж, искайки закрила от Еквадор - държава, която е демократична и където към Америка не питаят любов поради подкрепата й за кървавата военна хунта, управлявала до 1976 г. там. „Мъките на Едуард Сноудън едва сега започват." Това написа в „Уикилийкс" Джулиан Асандж, докато беглецът все още се намираше на тайно място в Хонконг. Докато властите в бившата британска колония се лутаха между договора за екстрадиция със САЩ, който британският губернатор някога бе подписал, и принадлежността си към комунистически Китай, Сноудън вече летеше към Москва.

В началото на седмицата руските власти признаха, че той е в международната зона на летище „Шереметиево", за която не му е нужна виза. Държавният департамент обаче обяви, че е анулирал международния му паспорт. Което вече означава, че руските власти закрилят Сноудън. Без документи той би бил веднага арестуван от руските полицаи. На настояването на Америка руснаците да екстрадират Сноудън руският президент Владимир Путин отговори, че това е невъзможно, понеже страната му няма съответно споразумение със САЩ.

Дни наред световните медии и специалистите по шпионски истории гадаят какви ще са следващите ходове на Къртицата. Първоначално се предполагаше, че той няма да се застоява в Москва, а ще поеме към Хавана, откъдето с друг полет ще кацне в Кито. Но Сноудън остана в руската столица повече от очакваното, което може би означава, че Федералната служба за сигурност - бившият КГБ, провежда активни разговори с беглеца, чиято информация е от особен интерес за руското разузнаване.

По всяка вероятност молбата му за политическо убежище в Еквадор ще бъде удовлетворена. Президентът Рафаел Кореа, когото Америка често обвинява в авторитарни методи на действие, има нужда от световна реклама и ще я получи с един такъв ход. За разлика от Израел, чието разузнаване МОСАД често прибягва до отвличания на издирвани лица, в Америка поне на този етап подобни действия не се толерират. Така че не се очаква шпионският сюжет около Сноудън да се развие в посока завличане към Америка.

„Правителството шпионира всеки от нас, но Едуард Сноудън е обвинен в шпионаж, тъй като ни предупреди - написа в „Уикилийкс" Джулиан Асандж. - Трябва да се положат интензивни усилия за намиране на убежище на Сноудън. Коя смела страна ще го подкрепи и ще признае услугата, която той прави на човечеството?" Докато все още е в процес на бягство, Едуард Сноудън продължи с разкритията си. Последното е, че ANS са хаквали сървърите на китайските мобилни оператори и са копирали милиони текстови съобщения. Агенцията за национална сигурност е влизала незаконно в сървърите и на пекинския университет, обяви Сноудън: „ANS е извършила над 61,000 хакерски операции по света, по време на които е източила информация от стотици хиляди персонални компютри."

Шпионският скандал около ANS, който разкритията на Сноудън развихриха, разтресе и други държави. Сноудън обяви, че британската Главна квартира за правителствена комуникация (GCHQ) е подслушвала телефонни разговори по цял свят и трафика по интернет, които после е предавала на ANS. Най-стреснати от това се оказаха в Германия. „Ако Великобритания действително ни е шпионирала, това ще е кошмар като от сценарий на филм от Холивуд", отсече немският министър на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер. Електронните уши на GCHQ са черпели лична информация отвсякъде - от Facebook, имейли, телефонни разговори и т.н. Кодовото име на програмата за подслушване е Tempora (от латински - времена).

Шпионските истории обикновено засягат не само лицата, пряко замесени в тях. Най-търсеният мъж в света през последни­те дни призна публично, че най-много съжалява, че може би никога няма да види семейството си.

Дали това включва и една танцьорка на пилон, която забрави на Хаваите? 29-годишният информационен анализатор и година по-младата му приятелка вече второ лято живеели на слънчевите острови. За да бъде с любимия си, балерината, както сама определя профе­сията си Линдзи Милс, се записала в местния център за танци на пилон. И всичко изглеждало прекрасно за двой­ката, която не се е разделяла за пове­че от няколко седмици вече 5 години. До деня, когато Ед заминал за Хон­конг, пак за малко, без да дава обяс­нения какво смята да прави.

Приятели на двамата дори подозирали, че готви изненада - романтична сватба, понеже наел скъп апартамент в скъп хотел. Вместо това обаче Сноудън оповести на целия свят, че той е Къртицата, източник на информация за най-големите медии, която разкрива тай­ните програми на службите за следене и събиране на данни за хора, които дори не подозират.

Това, което пък Линдзи не подози­рала, е, че не само няма да види по­вече приятеля си, но може би самата тя е в голяма опасност. „Чувствам се като изгубена в морето без компас. Докато пиша на клавиатурата, прогизнала от сълзи, си мисля за всички, които съм срещнала по пътя си, за тези, с които съм се смяла, за тези, които съм прегръщала. За онзи, в ко­гото се влюбих. И за онези, с които не можах да си взема последно сбо­гом. За съжаление понякога животът не ти дава да си кажете довиждане както трябва", пише в блога си изоставената Линдзи, която за пръв път в живота си е напът да стане звезда. Не пропусна тази възможност и татко й, който вече дава интервюта. Джонатан Милс разказва, че сега дъщеря му се страхува, че може дори да бъде арестувана, въпреки че нито тя, нито семейството й имат нещо общо с ра­ботата на Ед.

В началото на връзката им тат­кото бил учуден, че двама толкова различни хора могат да се харесат.

Тя си падала по нощните купони и ексцентричните компании, обичала да ходи гола винаги и навсякъде, където може. Приемала света като приключение, което трябва да изживее. Ед пък бил затворен и дори срамежлив мъж, който с удоволствие би прекарал почивните си дни в гледане на мачове по телевизията. Е, в живота отново не всичко е такова, каквото изглежда.