Открийте ни и в

Скандал

Как Първанов си купи хотел под прикритие

публикувано

на

Български стандарт – издигаш се във властта и после синът ти придобива луксозен хотел за без пари

Президентът Георги Първанов, в момента лидер на партията АБВ, тези дни изпадна в конфузна ситуация, за каквато очевидно не се бе подготвил. Медиите надушиха, че синът му Ивайло е станал горд собственик на 5-звездния СПА хотел „Стримон“ в Кюстендил. Те не повярваха, че синът е успял да задели толкова пари, и веднага се усъмниха, че всъщност комплексът е придобит от бащата, който за заблуда на врага го е вписал на името на сина. Самият Ивайло обясни, че бил осигурил парите за покупка на половината от капитала на хотела със собствени средства, дивиденти и заем от фирмата, в която е съдружник. Другите пари дошли от баща му. Колко точно обаче не стана ясно. Георги Първанов също се затрудни да отговори на този въпрос – заедно с жена си Зорка били дали „една определена сума“.

Всъщност Ивайло не е едноличен собственик на хотела. Негов съдружник е друга интересна личност, пак от фамилията на виден социалист – дъщерята на покойния бивш шеф на МВР Николай Добрев – Марияна. Всеки от тях платил по 207,000 лева за сделката. Любопитното е, че самият хотел е струвал на предишния му собственик Иван Лесев от Габрово 7,5 млн. лв. Как тази сума се е стопила до жалкия половин милион, платен сега, новите собственици не обясняват.

От 2009 г. Ивайло Първанов и брат му са собственици на фирмата за поддръжка на компютърни системи „Айви-СМ“ ООД. Компанията до миналата година имала чиста печалба от 272,000 лева, твърди той. Бащата и майката дали около 1/3 от сумата за дела от хотела. Това прави около 70,000 лв. Първанов уточни, че синът му се е сдобил с акции от хотел, а не със самия хотел, а и придобивката включвала не само активи, но и задълженията на комплекса, които били големи. Затова по думите му Ивайло правел „рискова инвестиция“. „Фирмата на синовете ми има два пъти по-голяма печалба от тази на „Стримон“, добави още лидерът на АБВ. На въпрос откъде има средства да помага, при положение че от последната му данъчна декларация става ясно, че има на влог едва 10,000 лева, а съпругата му – 20,000, Първанов уточни, че тези неща ще станат ясни в декларацията за тази година и парите са „лесно проверяеми и доказуеми“. И припомни, че има 30 години трудов стаж, 25 от които на добре платени позиции.

Единственият 5-звезден комплекс в Кюстендил е купен със 100% червени пари, коментират обаче местните жители. Официално сделката по продажбата е финализирана на 23 юли, уточни предишният собственик Лесев. В началото на лятото „Стримон“ бил ипотекиран. „Имам теория, по-скоро философия, че всичко се продава и купува освен мечтите и децата. Е, изпитвам лека тъга, че се разделих с хотела, който изградихме преди 9 г. за 7,5 млн. лв. Но ще продължа да ходя там – заради минералната вода на Кюстендил, която е разкошна и незаменима“, призна г-н Лесев. Той уточни, че в случая интересите на продавача и купувача съвпаднали напълно. Новите собственици на хотела са обявили ремонт до 4 декември.

Схемата аз „плащам, ама теб вписвам“ е отдавна разработена по света. В България най-ярки нейни представители са баща и син Златеви от Правец. Малко след като пое юздите на „Нефтохим“ като специален представител на руската компания „ЛУКойл“ за България, синът Валентин Златев започна да изгражда огромни и скъпоструващи хотелски комплекси из цялата страна. Перлата в този бизнес бе построеният като дворец СПА комплекс в Правец. Въпреки че за всички бе ясно, че парите идват от сина, хотелите бяха вписвани на името на бащата Васил Златев – дългогодишен кмет на Правец по времето на комунизма и съратник на Тодор Живков в борбата срещу капитализма. Семейство Златеви, което е платежоспособно, обаче не попадна във вниманието на медиите в България, свикнали да се занимават само с удобни мишени.

 

Ивайло Първанов

Когато Милен Велчев (вдясно) влезе в правителството на Симеон Сакскобургготски, брат му Георги също се издигна като горд собственик на луксозни хотели по морето

Хотел „Правец ризорт“ – перлата в короната на комуниста Васил Златев и изучилия се още по съветско време в Москва негов син Валентин

Великолепна българска тройка: Бойко Борисов, Валентин Златев, Георги Първанов

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Скандал

Къде са фашистите?

публикувано

на

от

Виж цялата статия

От книжка на Съюза на българските национални легиони, чийто наследник е Българският демократичен форум, който бе част от СДС, а после се подвизаваше и в Реформаторския блок

Марин Маринов

През последните дни започна трескаво триене на снимки и статуси от страна на бивши, настоящи и бъдещи държавни служители. Един се снимал в поза „Хайл Хитлер“ в музей в Париж, друг застанал в същата поза пред немски трофеен танк в двора на Военноисторическия музей, а самият вицепремиер Симеонов се изцепи, че като студент имал „майтапчийски“ снимки в концлагера „Бухенвалд“, превърнат в музей.

В резултат на това много хора се плеснаха по челата и си дадоха сметка, че това е нацизъм.

Хайде стига, бе? Вие последните 28 години да не сте били в кома? Не ги ли виждате по улиците? Не виждате ли надрасканите свастики по фасадите? Не виждате ли нацистките знамена по футболните стадиони? Не знаете ли какво се преподава в училище по „История на Третото българско царство“? Не сте чели нито една статия, възхваляваща политическите режими до 9 септември 1944-та? За да не ни питат един ден нашите деца: „А ти защо мълча, когато реабилитираха нацизма?“, съм длъжен да напиша следващите редове.

Преди над 20 години бях един от може би десетината ентусиасти, които учредихме в Шумен Младежкия съюз на демократичните сили. Бяхме изпълнени с демократични идеали, глупави младежи, но пък всички бяха много читави хора. В същото време вече бях студент в София, а председателят на местната ни структура беше току-що станал баща. Най-нормалното нещо беше да обръща внимание на семейството си, затова редовно ме упълномощаваше да присъствам, дискутирам и гласувам решения на текущите събрания на Младежкия СДС на „Раковски“ 134. Покрай тези ми задължения имах възможността да опозная доста хора от СДС.

По това време СДС беше съюз от всякакви партии, обединени от антикомунистическата им политическа платформа. Подобен механичен сбор от различни политически платформи (социалдемократи, консерватори и т.н.) няма как да оцелее във времето и ще се разпадне, което и се случи малко по-късно. Темата обаче е за това, какъв тип хора се подвизаваха под крилото на СДС. Най-общо ще ги разделя на две – положителна и отрицателна група. В групата на положителните хора бяхме ние – младите глупаци, също така потомците на наистина пострадалите от комунистическия режим, които бяха някакви най-обикновени хорица, някакви еколози имаше. В другата група бяха отчаяните кариеристи, искащи да се докопат до властта с меркантилна цел и…фашистите.

Фашистите!

Тази група от СДС беше не особено многобройна, но много креслива и нагла. Това бяха наследниците на фашистите, избити или не (да, има и пожалени) от комунистическата власт. Те много държаха да се представят като жертви на режима. Най-абсурдното беше, че истински жертви и/или техните потомци бяха доста умерени, някак помъдрели от тегобите си, но за разлика от тях фашистите бяха безобразно нагли. Гласно се възхищаваха на Борис Трети не заради друго, а защото е бил съюзник с Хитлер! Те се гордееха с кланетата на Александър Цанков. Възхищаваха се на отрязаните партизански глави. Избитите деца в Ястребино бяха просто статистика. Христо Смирненски се е бил отървал леко, Гео Милев е получил заслуженото си, Никола Вапцаров е предател, осъден според законите. Да, онези закони, които копират нацисткото законодателство. В тяхното съзнание земеделците (на Александър Стамболийски, сам той заклан от тях – наричаха ги леви земеделци), комунистите, социалистите, социалдемократи, анархисти, русофили, сърби, гърци или евреи (забележете, за турците нищо не се споменаваше) не бяха хора, те подлежаха на изтребление.

Днес се вайкат за западналия Северозапад, същия, който подложиха на кланета, за които Антон Страшимиров написа „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ и който се обезлюди с над 60 хиляди бежанци, голяма част от тях в посока Южна Америка, в периода след 1923 година. Съвсем открито се разпространяваха книгите на Александър Сталийски (дядо) „Фашисткото учение за държавата“ (1929 г.), „Фашизъм. Българско обяснение на фашисткото националистическо учение“ (1929 г.). Държал съм в ръцете си оригинал от първото издание на „Поява и развой на фашизма“ от 1934 г., пак написана от Александър Сталийски, раздаваше се на едно събрание на „Раковски“ 134. Неговият син Александър Сталийски (баща) имаше сериозно влияние в структурите на партията (бел. ред. – той стана военен министър през 1992 г., а като депутат при дебати в парламента каза от трибуната „Бивш комунист и бивш негър няма“. Сега Александър Сталийски-син е бизнесмен, приближен на Бойко Борисов, от т. нар. кръг „Котараците“). Тези хора крещяха, че са жертва на комунистическия режим, а от друга страна, изпъваха напред дясна ръка в нацистки поздрав и възхваляваха кланетата, сътворени от собствените им бащи или дядовци. На паметника на жертвите на комунистическия режим пред НДК наред с достойни хора бяха изписани имената на откровени касапи, за които не Народният, ами всеки друг съд по света би постановил най-тежко наказание.

След разпадането на СДС част от тези хора отново участваха в политиката в коалиция с демократични партии. ДСБ на изборите през 2013 г. влезе в коалиция с Българския демократичен форум. Тази партия открито обясняваше, че е наследник на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), който е ултранационалистическа пронацистка паравоенна организация, открито подкрепяща Хитлер в царска България. СБНЛ е забранен през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. През 1942 г. съюзът избира за свой лидер генерал Луков, в чест на когото се провежда т. нар. Луковмарш от 2003 г. насам. Сега от БДФ обясняват, че СБНЛ била младежка патриотична, а не фашистка организация. Най-мекото определение за нея от историци е ултранационалистическа. Нейни представители като Дянко Марков и в сегашно време пишат антисемитски статии и оправдават нацизма. С помощта на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев Дянко Марков беше дори поканен на форум в Европейския парламент да говори против комунизма. Досега партията е имала 11 депутати (1997-2001) и двама министри в правителството на Иван Костов. БДФ влезе и в Реформаторския блок на изборите през 2017 г., като председателката на партията г-жа Толева обясни, че целта била да спрат реставрацията на комунизма. Кой комунизъм? Какъв комунизъм? В държава, където няма пукната държавна собственост!?

 

Емблемата на Съюза на българските национални легиони (вляво) и на младежката му организация

Емблемата на Българския демократичен форум – наследника на легионите, е същата. Просто са си спестили свастиката, че е прекалено издайническа. Сега я носят дълбоко стаена в сърцата си

Това е Иво Антонов, чиято оставка като ръководител на дирекция в Министерството на отбраната беше поискана от премиера Бойко Борисов. Г-н Иванов нарече нацисткия поздрав „незряла, необмислена, немотивирана постъпка“

Зам.-министърът на регионалното развитие Павел Тенев вече изгоря от властта. Той, също като г-н Антонов, бе предложение на Националния фронт за спасение на България, чийто лидер е Валери Симеонов

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Скандал

Маршът на луковите глави

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Елена Кодинова

От цяло десетилетие – както сами се хвалят организаторите – всяка година на 13 февруари общинската управа на столица в Европейския съюз дава позволение да се чества един фашист – ген. Христо Луков. На това мероприятие се събират здрави, яки младежи – предимно момчета, които носят български флагове със знака на рода Дуло, факли и транспаранти с лика на генерала. Те мръзнат с часове по софийските улици в лютата зима, защото се възхищават на един от най-големите проводници на идеологията на Хитлер в България. Част от тях се появяват с бутафорни военни униформи като извадени от гардероба на филмова продукция за Втората световна война. Всяка година множество защитници на демократичните ценности, които и управниците на столицата уж признават, протестират срещу издаването на разрешително за това мероприятие, наречено Луковмарш. Но всяка година без особени трудности Софийската община позволява траурно шествие в памет на фашиста Луков – най-престижното легално сборище на българските неонацисти, гримирано като акт на патриотизъм и възхищение от национален герой.

Спомням си как чух за първи път от български националисти историята за ген. Луков. Разказа ми я едно такова младо, здраво, право българско момче. Генералът лично, сам, с голи ръце отбранявал Кюстендил по време на Първата световна война. Ако не бил титаничният му подвиг, сега този град да е сръбски. (Все едно по онова време участниците в битките са имали някакво значение, когато държавните глави са сядали на масата за преговори и са вадели картите и ножиците, с които да прекрояват Европа.) После този достоен патриот бил застрелян в гръб на прага на дома си пред очите на собствената му дъщеря Пенка от тези страхливци, анархокомунистите. Антична трагедия! Разказа ми това момчето и пусна една мъжка сълза. А за мен ген. Луков е просто основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони, поклонниците на Хитлер в България. Човек, за който се твърди, че се е опитал да организира държавен преврат с помощта на тайните служби на Третия райх. Военният министър, който е смятал, че сме много либерални към евреите си и който е искал да прокара антисемитски закони.

Генерал Христо Луков се е превърнал в една от емблемите на неонацисткото движение в България. Опитай се обаче да спориш с нацисти, че този човек е символ на ретроградност и проводник на отречена в цял свят идеология. Срам за нацията. Дори смело мога да кажа и национален предател, ако наистина е бил готов да смени митичния си патриотизъм за вярност към германските тайни служби. Ще те нарекат безродник, продажник, анархокомунист и еврейска подлога. Те точно така се изразяват, няма възпитание и добър тон, когато посегнеш на този техен герой. Луковмарш много добре илюстрира похватите, с които българските неонацисти се опитват да минат за патриоти. И дори успяват да излъжат с тях властите, които им дават разрешителни да си честват фалшивите херои.

Повечето родни неонацистки лидери на мнения имат много добри познания по история. Ровят се в събития от миналото, търсят битки и победи, с които да се идентифицират. Цитират тонове дати наизуст, разхождат се по събитията с лекота и са пълни с подробности. Само че тълкуват историята, както дяволът Евангелието. Когато разказват пред външни хора за ген. Луков например, винаги започват с Кюстендил и завършват с Пенка. Гъделичкат те по чувството за достойнство и за семейственост. Причастността му към фашистката организация си е за тяхна консумация и съм сигурна, че си я обсъждат помежду си с огромно удоволствие.

Когато описват идентичността си, българските неонацисти започват винаги с родолюбието. Премълчават омразата си към евреи, черни, хомосексуални. Те дълбоко в себе си не понасят дори инвалидите, старите и дебелите. Имат такъв плакат, с който показват, че и те ги дразнят. Обаче ако леко ги поразклатиш, веднага започват да ти обясняват, че бялата раса е голяма работа, а гейовете трябва да се избият. Но винаги се запознават с теб, като вдигат високо гордостта си, че са част от велика история. Ходи да спориш с това. Ако обаче им посочиш, че имат склонност да се възхищават само от главорези, а не от съзидатели, се напрягат и следват обидите. И странните обяснения, че воинът е по-важен от твореца, защото творецът не би съществувал, ако гордият воин не бил отвоювал живота му. Все едно пък воинът би съществувал, ако лекарят не бе акуширал раждането му и пазил здравето му, ако учителят не го бе ограмотил, за да прочете историята си и да поиска да умре за нея, и ако архитектът не му бе построил дом, в който да не умре от студ.

Не виждам нищо лошо в патриотизма. Аз също се гордея с някои неща от българската история, макар да нямам никаква заслуга за тях. Горда съм, че съм потомка на народ, който си е спасил евреите по време на Втората световна война, когато всички са ги предавали и мразели. Светът ни се поклони за това. Гордея се и с българския пробив на нормата да се проповядва в църквите само на догматичните езици. С богомилството, с Боянската църква, с Джон Атанасов, Елиас Канети, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, дори с Христо Стоичков и Бербатов. С всеки един български акт на независимо мислене, творчество, толерантност, съзидание. Българските неонацисти, които искат да минат за патриоти, не се гордеят с тези неща, а с ген. Луков. И така сами си признават, че не са родолюбци, а обикновени лукови глави. Защото, ако бяха истински патриоти, щяха да организират марш в памет на Димитър Пешев, а не на ръководителя на Българските национални легиони.

Българските неонацисти искат да минат за дисциплинирани, възпитани, пример за подражание, елитни човешки екземпляри. Лидерите им изискват почти военна дисциплина от тях. Истината е, че зад това се крие океан от агресия, породена от лична неудовлетвореност. Повечето от тях нямат никакви успехи като индивиди. Дълбоко в себе си се чувстват бурмички в машината и за да преодолеят усещането си за безсилие, се гордеят все с агресивни неща, за които нямат никаква заслуга. Като например победите на хан Крум, генерали, воини, превземания, кръвопролития. Владетели, които кротко са градили, не са сред любимите им икони. Друго си е да пиеш вино от череп. Ето това е мъжко, патриотично и достойно. Свободният човек, съзидателят, доволен от собствените си успехи, е склонен да приема и да се движи с лекота в хаоса и не изпитва никакво желание за пълен контрол над действителността. Той върши всичко по убеждение, а не поради наложени правила. И признава същото на останалите около себе си. Недоволният и потиснатият, човекът без лично самочувствие затиска гнева и агресията си и се опитва да овладее реалността със свръхдисциплина.

Такива хора има във всички европейски страни. Има ги и в България. Само че защо с подобни разрешителни за неонацистки маршове под благовидни предлози българските власти им позволяват да се легитимират? Аз съм чувала и видни наши политици да твърдят, че няма нищо лошо в национализма, и сами да се титулуват националисти. Когато политици одобряват национализма, само насърчават младите нацистчета да стават агресивни и гръмогласни. Те вече дори си позволяват да твърдят, че в наименованието „антифашист“ има елемент на нетолерантност заради частта „анти“. Че им се нарушават правата, като не им се позволява да се заявяват публично и да си организират събитията. Днес носят само униформи и веят трибагреници. Но ако още пет години ги пускат да правят Луковмарш, като нищо ще си пуснат мустачки като на Хитлер, ще се срешат на път и ще си сложат по един пречупен кръст на ръкава. И в този вид ще отидат на следващия гей парад да пребиват шарени весели хора, които искат просто свободно да се обичат. Ако общината се разгневи на подобни размирици по време на по-демократични събития, да си спомни какви разрешения е издавала за честването на един фашист. И да се почувства виновна, че е легитимирала неонацисти. А към здравите прави момчета, които леят мъжки сълзи за ген. Луков, имам само едно питане – не ви ли писна разни идиоти да се възползват от комплексите ви, които, като влязат в парламента, става ясно, че обичат парите и облагите повече от родината си?

 

Генерал Луков се радва на цар Борис III

Начело на шествието винаги има портрет на генерала, а маршируващите се представят за големи патриоти

Факлите са запазената им марка

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Скандал

Скандалът „Бююк“

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Карикатура Христо Комарницки

Миналата сряда привечер на сайта на МВР беше публикувано кратко съобщение. В него се казваше, че директорът на дирекция „Миграция“ е издал заповед за принудително отвеждане до границата на Абдула Бююк, тъй като е изтекъл разрешеният му за престой срок. Заповедта е изпълнена на 10 август т.г.

Всъщност това съобщение едва ли щеше да се появи, ако няколко часа по-рано външният министър Мевлют Чавушоглу не беше заявил, че България е отказала да предостави политическо убежище на бизнесмена и екстрадицията е „в процес на подготовка“. Малко по-късно турските медии съобщиха, че „терористът“ е бил предаден на граничния пункт Капъкуле от агенти на българските служби. Вечерта турските медии щяха да излъчат кадри как Бююк влиза в полицейския участък в Одрин с белезници на ръцете и придружаван от двама полицаи.

Докато с объркани и противоречащи си обяснения политическото и професионалното ръководство на МВР се опитваше да обясни, че става дума за рутинна процедура, Чавушоглу наричаше нещата с истинските им имена – не става дума за административно „отвеждане до границата“, а за прикрита, незаконна и насилствена екстрадиция. И още – Абдула Бююк не е върнат при семейството му (както нагло заяви зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев), а е бил предаден на Турция, за да бъде задържан и съден за тероризъм.

Отличната информираност на турския външен министър за действията на българските власти потвърждават очевидното – решението да предадат Абдула Бююк в нарушение на националното и международното законодателство и с ясното съзнание, че той ще бъде подложен на унизително третиране и твърде вероятно няма да получи справедлив процес, е резултат от тайна договорка между двете правителства.

Миналия петък пред Нова телевизия премиерът каза, че отвеждането на Бююк е било „на ръба на закона“, а след това започна да говори за бежанската вълна, уточнявайки, че между двете теми „има много общо“, на практика признавайки, че става дума за сделка. В нея (вероятно) Турция е изнудвала България, че ако не прави всичко, което тя каже, ще пусне бежанците към България. Премиерът и хората около него съответно са се уплашили и са решили, че грубото нарушаване на закона и съдбата на един човек, както и очевидното унижение за българската държава са приемлива цена за спирането на бежанците.

„Ние с Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения. Ние се втренчваме в един от 25,000 случая. С цената, ако трябва на всичките да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допускаме да влиза в България“, заяви Борисов. По-късно тези негови думи бяха погрешно предадени в турските медии като обещание да даде главите на всички гюленисти в България. Източник от правителството казва, че проблемът с Бююк е, че той действително подлежи на връщане – с нередовни документи и се е отказал от процедура по получаване на бежански статут. Според него от българските служби е дошла информация, която го е поставила без съмнение в категорията „заплаха за националната сигурност“. В тази ситуация освен това, твърди източникът, ако България откаже връщането му с аргумента, че Турция не е демократична държава и няма гаранции за хуманно отношение към него, това ще означава, че България не признава статута й на „първа сигурна държава“ по пътя на бежанците и съответно България трябва да се превърне в такава. Официалното му предаване освен това давало някакви гаранции, че в отношението си към него турската държава ще спазва човешките права.

Това обаче не отменя факта, че в задържането и предаването му на турската страна има няколко много спорни момента.

В четвъртък на пресконференция зам. главният секретар на МВР Георги Арабаджиев и директорът на „Миграция“ Николай Николов се опитаха да обяснят какво точно е станало с Бююк.

„Вчера при рутинна проверка… при рутинно спиране в района на столичния кв. „Младост“ колеги от СДВР са спрели въпросното лице, което е било без валиден документ за движение в страната, след което е стартирала процедурата по неговото принудително отвеждане в координация с дирекция „Миграция“.

„Рутинната“ проверка идва по-малко от две седмици след като вицепрезидентът Маргарита Попова е отказала да предостави убежище на Бююк (по молбата му, подадена половин година по-рано), тъй като „не са били налице законовите основания за това“.

От обясненията на МВР става ясно, че при тази „рутинна“ процедура правните норми са нарушени многократно. Първо, не става ясно защо властите при издаването на заповедта не са определили срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението да напусне страната, както повелява законът.

Не се разбра защо омбудсманът и неправителствени организации не са били уведомени за заповедта за отвеждането на Бююк. Комисар Николай Николов се опита да заблуди медиите с твърдението, че „за дирекция „Миграция“ не съществува такова задължение“, пропускайки факта, че в закона за чужденците обаче е записано, че при експулсиране и принудително отвеждане до границата се осъществява наблюдение от „омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации“.

Арестувайки Бююк, властите са били задължени да му предоставят възможност да се обади по телефона, да получи адвокатска защита, преводач, както и да му бъде обяснено, че може да обжалва пред съд задържането му. Отново противно на твърденията на служителите на МВР, ако Бююк беше обжалвал заповедта за отвеждането му до границата, това щеше да спре изпълнението й. Това е така, защото според закона незабавно изпълнение следва само за другите мерки за принуда – експулсиране и забрана за влизане в България.

Нещо друго – в нормативния акт е записано, че „чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение“.

Според юристи и правозащитници експулсирайки Бююк, властите са нарушили чл. 3 от Европейската конвенция за човешките права и основните свободи, който забранява изтезанията.

В четвъртък зам. главният секретар на МВР се опита да вплете и друг сюжет: „По отношение на лицето ние сме водили кореспонденция по линия на Интерпол от началото на февруари. Последният ни обмен на информация беше в понеделник. Има много факти и обстоятелства, които са обезпокоителни.“

Вторият в професионалната йерархия на вътрешното министерство добавя две нови нишки – „кореспонденция по линия на Интерпол“ и „има много факти и обстоятелства, които са обезпокоителни“, т.е. турският бизнесмен освен с изтекли документи е и заплаха за националната сигурност.

Всъщност „кореспонденцията по линия на Интерпол“ не е нищо друго освен обмен на информация с турските власти. Международната полицейска служба е пощенска кутия, в която страните членки залагат информация за издирвани лица. Отказвайки екстрадицията на Бююк през март, съдът вече веднъж се е произнесъл, че предоставената от Турция информация не е достатъчна за неговото предаване. Ако е пристигнала нова информация, единственият законов път е бил през ново искане до съда.

С действията си МВР са нарушили и Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, който казва: „Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция.“ Още в първите дни след опита за преврат от международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл“ съобщиха, че има убедителни доказателства, че задържаните са бити, измъчвани и изнасилвани в затворите.

Съвпаденията в действията на няколко институции – отказът за предоставяне на убежище, рутинната проверка и експресната експулсация (без право на каквато и да е било защита), показват ясно, че България целенасочено е търсела резултата, а именно да задоволят искането на Турция да получи „предателя“ Бююк. Подобно решение, разбира се, няма как да бъде взето нито от началник в средното ниво МВР, нито дори и от самия министър.

„Моите тревоги са при кого ще останат накрая мигрантите“, коментира Борисов в петък и каза, че иска „Турция да третира България по друг начин“. Признанието на премиера е, че незаконното връщане на Бююк е пряко свързано с опасенията властите в Турция да не насочат бежанската вълна към България. През последните три седмици има значително нарастване на задържаните мигранти на територията на България (ако са влизали средно по 300 души на седмица, през последните три в България са установени средно по 550).

Встрани от сделката с мигрантите управляващите в България могат да имат и други очаквания от Турция. В края на миналата година турските власти намекнаха, че значителният дял, който марките на „Булгартабак“ заемат на нелегалния пазар на цигари в Турция, е проблем, още повече че има данни, че с генерираните средства се финансират терористични организации. Появи се информация, че на Делян Пеевски, за когото се предполага, че контролира компанията, е наложена забрана да влиза в Турция. Факт е, че бизнес интересите на депутата от ДПС се преплитат с тези на управляващите още от първия мандат на ГЕРБ, като дори и след обявения в началото на годината от премиера катарзис компании, свързани с Пеевски, продължават да получават достъп до държавен ресурс.

Показателно е, че в петък свързаните с Пеевски медии започнаха активно да „разобличават“ Бююк и да критикуват тези, които публично са се възмутили от действията на властите.

Какво следва? От думите на премиера в петък стана ясно, че най-вероятно ще бъде назначена проверка. И така нищо чудно незаконното предаване на Бююк на турските власти да бъде приписано на някой редови служител от министерството. Въпросът как ще бъде завършена подобна проверка в отсъствието на турския гражданин е по-скоро реторичен.

За кожата на един предател

Абдула Бююк не отрича, че е свързан с движението на Гюлен. В Турция той има голяма фирма за хостинг услуги. Идва в България в края на миналата година, след като гоненията срещу гюленистите са станали интензивни, а срещу него е започнало разследване за участие в терористична група и пране на пари.

Турция го обявява за издирване чрез Интерпол. През февруари той подава молба за убежище до президентството, в която посочва, че в родината си се чувства политически неудобен и преследван.

Търси закрила и от Държавната агенция за бежанците.

През март прокуратурата го задържа и подава искане до съда за екстрадицията му, която е отхвърлена. Съдия Величка Цанова, която гледа делото, записва в определението си, че е „налице основателно съмнение по отношение на предоставените от турската страна гаранции за справедлив съдебен процес“. Решението й е оставено в сила и на втора инстанция.

Вероятно успокоен от това развитие на нещата, Бююк не се явява за регистрация и процедурата му пред агенцията за бежанците е прекратена. През април той основава фирма, която носи името на хостинг бизнеса му в Турция – „Исим Тесджил“.

Нещата очевидно се объркват след неуспешния опит за преврат в края на юли. Няколко дни след събитията, визирайки Бююк, турският външен министър каза по време на митинг: „В България има един предател, който е избягал там преди това. Ще искаме да ни го предадат, ще изпратим делегация за тази цел.“

Няма и месец след тази закана българските власти показаха, че няма защо турските им колеги да изпращат делегация – могат да им свършат работата и сами.

Турските медии бяха уведомени за „рутинната“ процедура по предаването на Бююк и очакваха завръщането му

Бююк в българския съд, когато вярваше, че страната ще го защити

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
ОТ РЕДАКТОРА: Защо Тръмп би спечелил и в България?

Освен ако не живеете в пещера, в която няма Facebook, не може да не сте забелязали постоянното присъствие на Доналд...

Затвори