Канадска защитничка на правата на животните е изправена на съд, задето в горещ летен ден дала вода на прасета, превозвани с камион към кланицата в Онтарио. 49-годишната жителка на Торонто Анита Крайнц е арестувана на 22 юни 2015 г., след като се спречкала с шофьора на камиона. Крайнц и нейни съмишленици се опитали да дадат вода на животните, когато камионът бил спрял на светофар. Водачът Джефри Велдйесграф слязъл от колата и започнал да се кара със защитниците на животните. После уведомил за това собственика на свинете, фермера Ерик ван Бокел. Той се оплакал на следващия ден в полицията. Ван Бокел каза, че бил загрижен за сигурността както на своята продукция, така и на защитниците на правата на животните, които често се скупчвали до големите товарни машини на светофари или в задръствания. Той заяви, че няма нищо против протестните акции на Крайнц, просто не иска тя да му „пипа собствеността". Крайнц е обвинена в престъпно деяние и в края на август делото й бе гледано в съда в Бърлингтън, Онтарио. Първоначалното обвинение можеше да донесе на правозащитничката до 10 г. затвор, но впоследствие то бе смекчено и тя може да бъде осъдена до 6 месеца затвор, глоба от 5,000 канадски долара или и двете, ако бъде призната за виновна. На първото заседание защитата на Анита Крайнц, адвокат Джеймс Силвър, заяви, че жената не само че не е причинила вреда никому, като е дала вода на едно прасе, а дори се опитвала да стори добро. „Анита не е направила нищо лошо. От гледна точка на околната среда това, което тя прави, е високоморално. От гледна точка на храненето стореното от нея е високоморално. Изобщо - стореното е високоморално", коментира Силвър преди делото. Защитата поиска да пусне запис от случващото се във фермата и в кланицата с животните. За свидетели са призовани редица експерти, които да защитят ползите от вегетарианството за здравето и за околната среда. От моя гледна точка прасетата не са по-различни от децата или кученцата, каза самата Крайнц. „Прасетата не са по никакъв начин, под никаква форма собственост", опонира тя на жалбата на фермера Ван Бокел. Крайнц е активистка в организацията за защита правата на прасетата „Да спасим прасетата - Торонто", която всяка седмица през лятото организира акции край кланиците, дава вода и дини на жадните и дехидратирани прасета, които пътуват от фермите към преработвателните заводи. „Торонто е като Мека за всякакви защитни организации", каза Крис Фуут от организацията „Да спасим прасетата - Манчестър". Той основава организацията през миналата година, след като научил онлайн за дейността на канадската едноименна група на Крайнц. „Те са оригиналната организация и огромно вдъхновение за останалите подобни в целия свят", добави той. Част от инцидента, заради който Анита Крайнц е на съд, е заснет на видео. Когато шофьорът на камиона излиза от кабината и се запътва към защитничките на прасетата, Анита се провиква към него: „Имай милост!" Шофьорът посяга към телефона си и казва, че ще се обади на полицаите. „Обади се на Исус", отвръща му Анита, като продължава да налива вода в устата на едно прасе. „Какво има в тази вода", пита я шофьорът. Жената му отвръща, че е чиста вода. „Вярвай ми", казва му тя. Мъжът предупреждава да спре да дава вода на животните. „Ако прасето е жадно, ще получи вода", казва тя. „Направи го отново и ще те плесна през ръцете", заканва се шофьорът. „Давай и ще те обвиня за нападение, давай. Снимай, снимай, снимай това", обръща се Анита към сподвижничката си, която прави записа. Шофьорът се прибира в камиона и потегля. Извън спектакъла случаят даде възможност на активистите да повдигнат сериозни въпроси за грижата за животните в хранителната промишленост в Канада. Случаят повдига и въпроси за рисковете в хранителната ни система, в която активистите все по-често поемат самоинициатива. Преди всичко обаче делото извежда на бял свят дълго тлеещия конфликт между производителите на храни и екоактивистите за това кой трябва да определя стандартите в производството на хранителни продукти. „Този процес е само защото съм дала вода на жадни прасета, но всъщност според мен на съд трябва да бъде поставена цялата индустрия", коментира Крайнц. Организацията й от години организира бдения пред кланици в Онтарио, за „да има свидетели" на убийствата на животни. При разпита на фермера Ван Бокел адвокатът на Крайнц - Джеймс Силвър, няколко часа задава въпроси, опитвайки се да извлече детайли от работата на стопанството му. По време на този разпит двамата кръстосаха шпаги по въпроса за използването на антибиотици при отглеждането на животните, за пространството, което се осигурява на всяка животно, за техниката, използвана при превозването им. Целта очевидно бе да се покаже, че свинепроизводството и месарската индустрия като цяло са дяволски занимания, поясни Гари Грил, другият адвокат на Крайнц. За Ван Бокел и представителите на селските стопани и индустрията сериозният проблем е в сигурността на храните. Както каза Ван Бокел в съда - каква „зараза" е била въведена в камиона му без разрешение. Фермерите и шофьорите на камиони, които транспортират животни, преминават специално обучение, за да гарантират, че животните ще бъдат превозени безопасно и съобразно всички предвидени от закона стриктни процедури. „Ако доближа куче в Торонто и попитам стопанина му мога ли да му дам нещо да хапне, ще ми кажат „не". Ако въпреки това му дам, ще съм извършил закононарушение", заяви той пред съда. „Напълно разбирам тревогата на шофьора. Той носи отговорност за тези животни от свинефермата до кланицата", казва Ейми Кронин, селскостопанска производителка от района на Онтарио и председател на организацията „Животни от Онтарио", която обединява над 1,600 животновъди в провинцията. Тя добавя, че случаят, по който се води делото, не е единичен. Според нея активисти като Крайнц, които критикуват индустрията, често го правят, без да знаят почти нищо за селското стопанство и дори за благосъстоянието на животните. А правилата и разпоредбите, които фермерите изпълняват, са разработени с участието на експерти по благосъстояние на животните и се контролират от Канадската агенция за инспекция на храните. Фермери дават за пример една от разпоредбите, която може да се стори жестока на повечето хора - прасетата трябва да бъдат лишени от храна, преди да бъдат заклани, но тази мярка е наложена заради добруването на животните. Прасетата, които се превозват и са заклани с пълни стомаси, не само че дават по-нискокачествено месо, но са и по-заплашени от прилошаване и повръщане по време на пътуването до кланицата. Крайнц сподели пред журналисти преди началото на съдебното заседание, че тя и съмишлениците й често дават на свинете освен вода и плодове, като диня например. Петър Санкоф, преподавател в Университета в Албърта по правата на животните, коментира, че делото е възможност да се осветлят въпроси като този дали не трябва да се променят правилата за транспортиране на животни в Канада. Според него те са най-лошите в света. Той изтъква, че в Канада е позволено прасетата да пътуват, без да пият вода, в продължение на 36 часа, докато в Европа ограничението е 8 часа. Следващото заседание по делото срещу Крайнц е в началото на октомври.
