При комунизма сякаш нямаше бедни хора, нямаше хора без домове, но... само сякаш беше така… И сега, а и тогава има хора, които изпадат по една или друга причина от социалната стратиграфия на обществото и понякога се случва и така, че остават и без дом. Такава е ситуацията и с повечето българи, които са напуснали Родината си и са се превърнали в емигранти. Тук става дума за недостроения дом „Родна стряха“ в София, който вече го няма. Този „дом“ трябваше да е именно „дом“ на нашите емигранти!.. Иронията на съдбата обаче е пълна, защото именно онези, които изгониха стотици хиляди сънародници от България, след това започнаха строителство на техен „дом“!.. Онези, които наричаха напусналите родината си с грозното наименование „невъзвращенци“, решават да се „погрижат“ за комфорта на същите в същата тази родина, която ги е прокудила!
Започнал като инициатива през 1983 г., „домът“ стартира като строеж едва през 1985 г.
Предвижда се да е готов през 1990 г.
Демократичните промени в Родината от есента на 1989 г. обаче, водят до постепенно спиране на градежа и той замира за десетилетия, така се стига до днес, когато „домът“ вече не съществува.
Само на няколко десетки метри от този емигрантски „дом“ е мостът над бул. „България“, който буквално прелита над една от най-важните пътни артерии в столицата. Под този мост „живее“ един скитник. Той живее в България, на булевард „България“, а наблизо минава околовръстният път, който във всички смисли на думата заобикаля и България, а и булеварда, който носи това име!..
И ако емигрантите ни остават без своя „дом“, защото се оказва, че за него няма пари, то този скитник, съвсем близо до въпросния „дом“ е намерил свой личен такъв – под моста, в някакво изоставено, пълно с боклуци и тъмнина помещение!..
И макар да е спряла полицейска кола именно под моста, това по никакъв начин не смущава скитника, който излиза от „дома“ си, за да свърши някои свои неща.
Скрита под моста, полицията дебне за нарушители, но скитникът не е опасен, нито пък е интересен за някого. Той просто е един скитник без дом, който живее под моста!..
Каква ли безмерна наглост трябва да притежава човек, за да стигне до там, да мародерства собствената си съвест, а и памет?! Да изгониш свои сънародници от дома им, само защото не мислят като теб, само защото нямат твоите политически възгледи и след това да им строиш „дом“, при положение, че си им взел дома!..
Ограбено е настоящето им и бъдещето им, заради миналото им!..
Много българи напускат родината си, защото не са съгласни със статуквото, не са съгласни с налагането на определен начин на мислене и си „позволяват“ да мислят самостоятелно!
Този дом „Родна стряха“ не е просто един абсурден анахронизъм, той е преди всичко пълен абсурд и на времето си!..
Какъв е смисълът от това да строиш такъв „дом“ на някого ли?! Смисълът е в това, да създадеш възможности за ограничаване, да регулираш, макар и дистанционно, престоя му в България, а организирането е начин за директен контрол!
Във въпросния „дом“ е предвидена хотелска част. Вместо емигрантите ни, които посещават родината си, да спят при роднини и по хотели, за тези, които вече нямат живи роднини, те могат да отсядат имено в този хотел. Той от своя страна създава идеални възможности емигрантите ни да бъдат следени къде ходят, какво правят, с кого се срещат, въобще – да се анализира какви са спецификите на престоя им в родината!
По този начин се канализира целият процес и се обхващат всички възможности, които да попаднат евентуално извън обсега на тоталния политически контрол.
Същото се опитва да прави и така нареченият „Славянски комитет“
който уж организира културно-просветна програма за емигрантите ни, които посещават родината си, а в същото време, по този начин ги контролира и се опитва да им промива мозъците, като им вкарва идеи за панславизъм, родолюбие от интернационален тип и други подобни идейни проекти, които са лишени от някакво конкретно и практическо съдържание.
Прочети още
Ако не стане чрез въпросния „Славянски комитет“, емисари на който посещават домовете, в които отсядат емигрантите ни в България, когато пристигнат, то трябва да стане през хотела на въпросния „дом“ за емигранти!
Хотелът във въпросния „дом“ на практика се оказва „златна клетка“, където емигрантите биват „заловени“ и идеологически организирани!
Това са двата начина за обхващане на емигрантите, без открита репресия. Така символично те остават без свой „дом“, а дори и скитникът под моста на бул. „България“ е намерил такъв в лицето на това изоставено, тъмно и мръсно помещение! Хотелът, замислен като удобство всъщност е директен опит за мека репресия със същата агресивна цел – тотален контрол върху целия живот на всички в страната!
