„В Китай е океан от конкуренция, като се започне от Норман Фостър и се стигне до всички големи архитектурни фирми в света - споделя Марин. - Може и да не те забележат в този океан. Как се печелят проекти? С много смелост, мащабно нестандартно мислене, оригинални идеи и много талант.“

Неговите смели футуристични арт музеи, галерии и арт комплекси оставят хората без дъх с невероятния размах на въображението и смелостта на проектирането. Прочутата сграда на операта в Сидни, Австралия вече има свой достоен конкурент - футуристичния арт комплекс на арх. Марин Керемидски за $229 млн. в град Донгуан.

Арт комплекс в Нанчан, зала за електронни спортове върху площ от 26, 000 кв. м и художествена галерия в Чънду, обществен мултифункционален комплекс върху площ от 100 дка в Чанша, телевизионни студия и офис в Шанхай, Шенжен, Пекин...

Това са само част от перлите в короната на един от най-успешните ни архитекти зад граница - професор Марин Керемидски, който става и любимец на суперзвездата Джеки Чан. Той е трето поколение архитект, зад гърба му е над 100-годишната история на неговите предци, но избира грандиозните мащаби на Китай.

Още от детството роденият в София Марин знае, че ще стане архитект. Рисунките му постоянно са закачени най-отгоре от учителките в детската градина, а игрите му са все със строителни конструктори. Следването си във ВИАС свързва с много хубави спомени.

През 2002-ра регистрира собствена проектантска компания - „Студио Керемидски“ и няколко години разработва мащабни проекти във всички сектори в България - обществени, жилищни, търговски, офис, развлекателни, спортни, хотелиерски и други сгради. „В един момент това просто не ми стигаше“, споделя архитектът.

През 2006 г. той е на екскурзия в Китай и с голямо любопитство разглежда съоръженията за предстоящата олимпиада. Даже се промъква на строителните площадки на стадион „Птичето гнездо“ и на Водния клуб. Силно е впечатлен и през 2010-а отново отива в Китай на ЕКСПО, след това за няколко месеца на проучване и през 2013-а взема решение да се премести там. Не познава никого, освен един приятел, който не е колега.

Първия месец попада на проект за генерален дизайн на френския моден бранд Daniel Hechter - Париж, с интериор на всичките им над 200 магазина в цял Китай. Представя им 3 варианта в 3D анимация. Те са толкова впечатлени, че им е трудно да изберат - не между българина и другите две конкурентни фирми от Япония и Южна Корея, а кой от неговите 3 проекта да реализират.

А българинът е току-що пристигнал, още няма регистрирана фирма в Китай, не може да издава фактури, не знае езика... „Китайците намериха начин как всичко да се случи. Казаха: „Ще ви изчакаме, спокойно, няма проблем с плащанията, с договорите...

Когато човек иска да работи с теб, намира начин“

казва Марин.

„Китайците са сериозни търговци, най-сериозните в света - добавя той. - Гледат си интереса и много бързо решават всеки проблем, когато видят, че някъде може да изкарат сериозни пари от нещо.“ Впоследствие от фирмата майка от Хонконг, държаща правата на бранда в Китай, му възлагат и втори проект за интериор - на американския моден бранд Jeep Spirit. Работи и по още няколко други марки, докато не излиза и първият му мащабен проект за сграда - залата за електронни спортове в Чънду. Успоредно проектира търговски център.

Веднага след това започва поредица от галерии на един китайски меценат, който инвестира в изкуството. Той има амбицията да се разрасне, като изгради арт центрове из цял Китай с архитектура по примера на музеите „Гугенхайм“. Оказва се, че в страната има достатъчно заможни хора, които дават пари за изкуство.

Футуристичният арт комплекс в Донгуан,

съперничещ си с операта в Сидни, е истинско предизвикателство и за архитекта, и за строителите, със супер сложните си технологии. Вълнообразната повърхност е изградена от 2000 панела, във всички измерения, като нито един от тях не е като другите. Всеки е с огромни размери и е трудно както да се изработи, така и да се монтира.

В комунистически Китай няма частна земя, тя е само държавна и за да построи частен предприемач нещо, трябва да сключи договор за концесия - че обектът ще бъде негов за определен брой години. Всеки проект трябва задължително да се презентира на идейна фаза в общината, пред партийния секретар, кмета и общинския съвет. Тази комисия взема смелото решение арт центърът в Донгуан, проектиран за височина от 30 м, да се вдигне на височина 50 м.

„Просто ей така, вдигнаха котата от 30 м на 50 м по време на презентацията - толкова им хареса проектът“, коментира Марин. Разположен е на полуостров с две реки като водни пътища. „Той самият е като произведение на изкуството, пред него няма сгради и е мечтата на архитекта - споделя българинът. - Интересното е, че нито един мой проект не е отхвърлен от община в Китай. На китайците това им липсва при местните архитекти - креативност, смелост и размах.“

Художествената галерия в Чънду е като някакъв космически пейзаж. „Не сме приключили, продължаваме с галериите. Предстои изграждането на такива в Шенжен (или Шънджън) и Чанша, вероятно догодина. Сега приключват арт комплекса в Нанчан и се довършва този в Донгуан. Те са ми перлите“, споделя Марин.

Междувременно през 2014 г. той става любим архитект на много обекти на актьора, режисьор, продуцент, сценарист, специалист по бойни изкуства, певец и каскадьор Джеки Чан. Казват на Марин, че ще работи за мъж на име Чан Кун-сан („роден в Хонконг“). После разбира, че това е китайското име на Джеки Чан.

„И в живота е много енергичен и бърз - разказва Марин. - Преди това трябваше да представя проекта пред една дама, неговата дясна ръка, нещо като китайската Опра Уинфри. Първата ни среща беше в един хотел, той пътуваше с над 200 човека персонал. Пуснах първо презентацията на дамата, а тя стана на крака, ръкопляска ми и ме въведоха при него.

Той самият моментално одобряваше моите идеи. И там имах убийствена конкуренция, няколко фирми се бореха за проектите му. Когато видя презентацията, той просто вдигна палец, каза

„He is number one“

(„Той е номер едно“) и с това разговорът приключи.

То беше малко като на филм, всяка седмица пътувах по 2-3 пъти в някой град. Започнахме с дизайн на снимачното му студио. Винаги ме е посрещал супер топло. Били сме заедно на снимачните площадки, работили сме по време на негови снимки, той облечен като рицар, с отворен лаптоп и аз до него, скицираме студиото му.

По едно време вика: „Чакай малко да напиша нещо“. Пише съобщение на Джеймс Камерън, той му отговаря и така. Вечеряхме с разни холивудски звезди - Джон Кюсак, Ейдриън Броуди. Като ни видеха, китайците крещяха и искаха автографи и от мен. А той казва през смях: „Няма начин, разписвай“.“ Тогава Марин не осъзнава каква слава ще му донесе фактът, да е любим архитект на Джеки Чан, но това му докарва много клиенти.

„През 2017-а се върнах да живея в България,

защото много ми липсваха кебапчетата и лютеницата“, шегува се Марин. Днес работи дистанционно от студиото си в София, като често пътува по работа в Китай. В Шанхай също има студио с 12 архитекта.

Последно работи по многофункционален комплекс в Чанша, микс от жилищни и търговски зони. „Плод е на пандемията, когато хората разбраха, че може да работиш и да се забавляваш на едно и също място“, казва Марин. Комплексът е на площ от 100, 000 кв. м.

През 2017-а академици от 10 държави го номинират за професор по архитектурни науки към Международната академия за архитектура. Проф. Керемидски преподава архитектурно проектиране на студенти в различни страни. Член е на Германо-китайския „Данке клуб“, САБ, Международния съюз на архитектите, на Камарата на архитектите в Германия и е представител на Муждународната академия по архитектура за региона на Китай. Носител е на много български и международни награди за архитектура.

Отзвукът от успехите на талантливия българин се пренася и в други страни. „Сега съм точно на кръстопът и целта ми е Близкият Изток, най-вече Саудитска Арабия и Дубай, където ми се отварят много врати“, споделя архитектът.

Освен дома си в София, той има къща и в Созопол и любимият му релакс е край морето. Дори обича да работи на плажа, и в момента е на море. Все още мисли по къщата на мечтите си, оглежда парцели в София и наоколо. Но със сигурност неговият дом ще е много смел проект - сградата на бъдещето.