На 5 декември таванът на цените от 60 долара за барел на руския морски петрол - договорен от Европейския съюз, Г-7 и Австралия само няколко дни по-рано - влезе в сила, отбелязвайки началото на нова фаза в икономическата война между Русия и Запада, пише за "Ал Джазира" Максимилиан Хес, сътрудник в Изследователския институт за външна политика и консултант по политически рискове, базиран в Лондон. Таванът на цените може да е един от най-значимите ответни действия срещу въоръжаването на енергийните запаси от Русия от началото на цялостното й нахлуване в Украйна, но това, което то предполага и се надява да постигне, изглежда е широко разбрано погрешно. Въпреки това, което мнозина изглежда вярват, таванът на цените по никакъв начин не е опит за прекратяване на износа на руски суров петрол. Напротив, той има за цел да гарантира, че те продължават да текат въпреки непрекъснато затягащите се регулации и санкции - макар и не към западните пазари. Всъщност Китай, Индия и много други трети страни, които купуват руски суров петрол в големи количества и на силно намалени цени от февруари, все още са свободни да го правят. Целта на тавана не е да задуши тези покупки, а да ограничи печалбите на Русия - които се използват главно за финансиране на нейните
