Карикатура: Христо Комарницки

След края на 45-годишното управление на БКП и вечно съгласния БЗНС българският парламент винаги е имал и по една достойна наследница на земеделците. През годините имената са били различни, но с една обща идея - как да се обслужат управляващите най-качествено. Кой ли не е бил в тази роля. От по-ново време помним гушкането на Яне Янев в прегръдките на Бойко Борисов, вричанията на Волен Сидеров, сегашната мощна прегръдка, в която са се почти съвкупили Валери Симеонов и лидерът на ГЕРБ.

Но като че ли най-зрелищно и същевременно циркаджийско е поведението на Реформаторския блок. Тези убедени привърженици на консерватизма, радетели на либералната идея, поддръжници на западните ценности, на демокрацията, на свободния пазар и честните взаимоотношения, забравиха всичките си обещания в мига, когато им замириса на власт, а оттам и на много пари. Техните министри в момента са най-предани на Бойко Борисов. Вярно, с най-много скандали около себе си, но пък най-плътно следващи правата линия на ГЕРБ. Защо изобщо се титулуват „реформатори", така и си остава загадка.

Впрочем те се сетиха, че принадлежат на друга формация отново чак сега, когато се зададоха избори. Но издигнаха такъв кандидат, че с нищо да не притеснят избраничката на Бойко Борисов. Никак да не й попречат да спечели. С толкова безлична, нехаризматична, странна кандидатура като Трайчо Трайков Реформаторският блок (РБ) може да е уверен още отсега, че ще претърпи фиаско.

РБ дори и не полага особени усилия да подкрепя кандидата си Трайков. Последните събития от миналата седмица не просто не са в полза на предизборната му кампания. Те все едно са го хванали за крачолите и го теглят надолу - към дъното на изборните резултати.

Всичко започна с леко изхвърляне на отделни екземпляри на РБ, които се опитаха уж да се еманципират от Борисов. Още изказали се - недоизказали, лидерът на ГЕРБ ги скастри, а те побързаха да му целунат ръка и да му се извинят. Провинилите се са Лукарски, Кунева и Москов - все министри в правителството.

„Страх ли те е, Лукарски? Пиле шарено ли съм, Москов? Кунева, искаш ли да спра парите на учителите, след като ги давам предизборно? Няма да се подигравате с мен и с ТЕРБ." Така Борисов скастри пишман реформаторите в началото на миналата седмица. В мига, щом изрече тези думи, лидерите на Реформаторския блок му се поклониха до земя и му се врекоха във вечна дружба.

Първа стори това, естествено, Кунева. Явно старата комунистическа закалка си е казала думата: „Имаме вашата подкрепа и благодарение на нея постигаме резултати. Трябва да намерим начин да продължим." „Прав сте господин премиер. Абсолютно безотговорни сме. Аз знам усилията ви за бежанците", пък самокритично в духа на социалистическата самокритика се изказа другият виден реформатор - министърът на отбраната Николай Ненчев.

Затова смешно и глупаво звучат воплите на Радан Кънев към колегите си реформатори да се обединят, за да спечелят: „В тази ситуация Реформаторският блок има шанс да оцелее в две стъпки: Първо, да подкрепи силна обща кандидатура, и второ, да се консолидира до ниво на единна организация, единно лидерство, единна програма. Реформаторският блок няма лидер, който да каже на Борисов: „А бе, бай Х*й, ти с кого се държиш така, бе. Това да не ти е махалата, това да не са ти 90-те години?!"

Няма закога вече. Това, което стори РБ до момента, е красноречиво - поредната формация, обединила се от користните подбуди да влезе на всяка цена във властта, за да се докопа до пари независимо под каква форма - евросубсидии или правителствени фондове. И това е толкова силно влечение, че улисани в него, пишман реформаторите дори не забелязват, че потъват така, както някога потъна казионният БЗНС.