Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.

„Днес водих децата на „черен петък“, купихме една автоматична сушилня, утре ще я закарам в един старчески дом“, казва Никола. Написали му хората, че в тия дъждове не могат да си сушат дрехите... и той решава на момента. Плаща сушилнята от собствената си сметка. „При сума като тази въобще не му мисля“, казва Никола. Взема и собствените си деца и ги възпитава в движение - да бъдат състрадателни, да бъдат Човеци като него.

За 300-те хиляди последователи на „Гората.бг“ Никола Рахнев е легенда. Неслучайно за него гласуваха най-много българи и на 1 ноември той беше обявен за „Будител на десетилетието“, след като беше избран и за „Будител на годината“ през 2019-а.

Роден е през 1983 г. в Габрово. „Като дете съм имал късмета да бъда сред добри хора. За мен

винаги е било естествено да бъда добър,

да помагам на другите, да правя всичко, за да се чувстват по-добре“, казва той.

Завършва математическата гимназия в Габрово, с разширено изучаване на английски. В София една година учи приложна математика в Софийския университет. „Винаги съм обичал математиката, лесна ми е, но когато разбрах, че ще изучавам 40 различни математики до края на следването, си казах, че не това търся в живота“, споделя той.

Завършва магистратура по „Стопанско управление и бизнес администрация“ в УНСС. За да не товари родителите с издръжката си, той още първата година на следването започва работа в „Office 1“. Работи 10 години там, като започва от складов общ работник в едно ламаринено хале - мръсно и студено.

После прави бърза кариера: продавач-консултант в магазина, търговски представител, ръководител на търговските представители... „В един момент като търговски директор отговарях за покупките и продажбите в България и за Румъния“, казва той.

На върха на кариерата си, с космическа заплата, плюс още толкова бонуси всеки месец, през 2011-а той решава да напусне. „Близките и приятелите ми ме обявиха за „абсолютно ненормален“, да напусна такава високоплатена позиция - споделя той. - Но нещо ми липсваше.

Работех по 20 часа на ден, плюс събота и неделя. Имах цялото вътрешнофирмено признание, високата позиция, стотици хора подчинени, и това в една много ранна възраст - 28 години. Просто в един момент осъзнах, че разменям време за пари и, че животът по този начин няма никакъв смисъл.“

Той напуска без ясна мисъл какво ще прави.

Изпада в много тежка депресия.

„Ние, хората, обикновено се отъждествяваме с работата си - коментира той. - Изведнъж имах цялото свободно време на света, което 10 години не бях имал под никаква форма, и не знаех какво да го правя. Имах и много пари, но изпитах остра загуба на идентичност. Днес обаче смятам, че тази криза е едно от най-хубавите неща в живота ми, защото болката от кризата е най-сигурният и бърз начин за растеж - дава ти тласък.“

Някъде там, през 2011-а, за пръв път се ражда идеята за „Гората.бг“, като първоначалният план е да засадят 1000 дървета. С опита си в търговията и работата с хора, Никола пише писма до десетки фирми за финансиране, но отвсякъде получава любезни откази.

От декември 2011-а до първото засаждане минава година и 4 месеца. Представя проекта пред фондация, свързана с фирма „Benetton“. В конкурса за проекти, за „Гората.бг“ гласуват хиляди хора и проектът получава финансиране от 5000 лева. Към тях Никола добавя собствени пари, за да организира първото засаждане на фиданки на 13 април 2013-а в село Златуша до София.

„Тогава разбрах, че това няма да е еднократна акция, а страст и любов за цял живот“, споделя той. В Златуша отиват около 300 доброволци, има много деца, възрастни хора. „Всички бяха много щастливи, много вдъхновени, в приповдигнато настроение от това, което правим заедно. Усетих, че има смисъл далеч не само в засадените дървета, а в емоцията и увереността, които даваме на хората, че участват в промяната на България към по-добро, като създават нови гори“, споделя Никола.

Междувременно той усеща, че се е оттласнал от дъното на своята лична криза и се „връща на пистата на живота“. Опитва няколко години с консултантски услуги, доходите са още по-добри от тази в „Office 1“, но „не е неговото нещо“. Решава, вместо да консултира други хора за това, от което разбира - продажби, търговия, управление на екипи, по-добре да го прави за себе си.

През 2012-а регистрира собствена фирма за продажба на стоки и услуги. Търгува с мебели и техника: компютри, климатици, сървъри, дори контейнери и компостери. Обзавежда детски градини, училища, печата книги. Фирмата е много успешна, а това му дава свободата да разполага с цялото си време за каузи, като издържа семейството си, родители, баби.

Дава му също свободата да покрива от собствената си сметка всички разходи за транспорт, наем на помещения при организирането на засаждания на дървета и при големи акции, като помощи за бедстващи райони, за Турция, Сирия, Украйна.

При всяка голяма кампания Никола използва богатия си организационен и институционален опит. „Не отричам, че съм добър организатор, лесно събирам големи групи от хора, координирам сложни процеси, включително и логистични - казва той. - „Гората.бг“ е без нито един служител. При кампании ми помагат служителите от моята фирма.“

„Ефективност и мащабност“ са двата основни акцента в работата му при всяко събитие. Само получаването на десетки хиляди дървета от разсадници, опаковането и пращането е огромна по обем работа.

Той разполага с големи бази данни от 3 хиляди човека, с всичките им адреси, телефони. Организацията по засаждането включва и комуникация с институции, с горски стопанства, заявления, координиране на процеси, на време, на хора, популяризация на инициативите в социалните мрежи.

Трудно е да се изброят всичките

над 260 инициативи на „Гората.бг“.

Дарили са 86 тона храна на нуждаещи се. По време на наводненията в Карловско са изринали тинята от 300 къщи. Помогнали са с платнища в селата, отнесени наскоро от урагана. С организацията „Прегръдки от България“ са осигурили подслон на много украински бежанци.

По време на земетресението в Турция и Сирия събират няколкостотин лева. От 13-те първи тира, които влизат в Северна Сирия, този на „Гората.бг“ е вторият след тира на ООН. Десетки тирове вкарват в Турция.

А инициативите на Фейсбук страницата на „Гората.бг“, с близо 300 хиляди последователи, никнат като гъби. Допреди падането на снега, стотици хора от София събират жълъди - родители и деца заедно. Жълъди, от които да отгледат фиданки - дъбове, които да засадят...

С „Гората.бг“ вече са засадени 2,5 милиона дръвчета, в рамките на 2-3 месеца ще са 3 милиона. „Следващата цел е 5 милиона, може би до 2026-а най-късно ще се случи“, казва той. Само до април в 25 града в България ще раздадат по 20 хиляди дръвчета за засаждане средно във всеки град.

Да, но докато те засаждат, някой „там“ тайно сече? „Стотиците хора, участвали в засаждането, стават по-осъзнати и по-критични към тези, които ще са отговорни за всяко отсечено дърво“, казва Никола.

В каузата си той има много силен гръб - съпругата му Линда Зидарова и двамата му сина Радослав на 8 и Павел на 6 години, които от бебета са по събития. „Децата ми са възпитавани в „Гората.бг“, тя съществуваше, преди да се родят. Те не знаят живот без каузи, без правене на добро. Дори са готови един ден да поемат щафетата от мен“, вълнува се визионерът.

Въпреки че с успешния си бизнес може да си позволи много неща, семейството му живее скромно в апартамент. Кара кола на 9 години, дрехите му са качествени и удобни, но от среден ценови клас. „Не ме вълнуват толкова тези материални неща“, казва Никола.

Този силен лидер и визионер обаче... плаче. „Аз не знам какво ви е толкова чудно - казва той. - Плача почти всеки ден. Това, което вие виждате, е лицето на публичността, но аз съм доста емоционален, емпатичен човек, много страдам за някои неща, тежко съпреживявам чуждата болка. Понякога плача от безсилие, от разочарование от несправедливостите.“

„Мислил съм много пъти за емигриране,

включително дори и сега този въпрос не престава да стои на дневен ред - втора изненада от човека, олицетворение на родолюбието. Признава, че често се чувства като Дон Кихот, борещ се с вятърни мелници. „Не мога да се примиря с несправедливостите, с неефективността на институциите, с корупцията по местата, където ходим да помагаме при бедствия“, споделя той с горчивина.

Но има „котви“, които все още го задържат в България. „Задържат ме роднините, успешният ми бизнес, и разбира се, каузата „Гората.бг“, казва българинът, който вдигна стотици хиляди сънародници да направят България едно по-добро място за живеене.