Когато липсват големи международни драми в България, местните медии ги измислят. През миналата седмица агенция ПИК пусна „разкритието", че двама терористи на „Ислямска държава" шетат из страната. Те си обикалят, където си поискат, агенцията е по петите им, но не и полицията. „Новината" бе подгрявана дни наред с „тайни" снимки на заподозрените, които дори отишли и на моренце за няколко дни. Историята с „терористите" бе подхваната и от сериозните медии. Дори националните телевизионни канали, загубили ориентация кое е истина, кое е лъжа, а може пък и в пълно съзнание, че заблуждават, я пуснаха в централните си новини. Даже опровержението на МВР не ги спря. Да се раздухват сензации е стар вреден навик на булевардните медии. На Балканите - и в България в частност - това е национална епидемия, обхванала всички, занимаващи се с журналистика. Малцината издания, които се опитват да бъдат честни и отговорни, се губят в тази пушилка. Как историята с терористите превзе ефира - разказваме на стр. 12-13.

От години се спори по темата дали човек променя нрава си, когато напусне България и се пресели в друга държава. Новините от тази седмица, уви, накланят везните към отрицателния отговор. Вредният навик има склонност да те съпровожда дори в Америка, където страхът от съдебно възмездие би трябвало да е къде-къде по-голям. Двама българи намериха смъртта си при тежки катастрофи. Поне за едната полицейските съмнения са, че шофьорът, който е единият от загиналите, е изпробвал адреналина си с прекалено висока скорост. Вредният навик да ставаш заложник на големите обороти убива еднакво независимо от държавата, в която човек живее. На 8 и 9 страници разказваме за трагичния край на Антония и Кирил, които дойдоха в Америка да търсят по-добър живот, но намериха смъртта си.

Не всеки вреден навик убива, но пък може да остави трайни следи у хората. Алкохолизмът, оказва се, е в състояние да се „посее" още в най-ранна детска възраст. Едно невинно: „Близни малко ракийка от пръстчето", отправено от бащата към малкия син, който той отсега иска да превърне в мъжкар, е в състояние да породи у детето влечение, което с времето да се превърне в изгаряща страст. Поне до такива изводи са стигнали учени в ново изследване. Защо родителите трябва да са по-отговорни, когато на масата се леят спиртни напитки, а наоколо кръжат дечица, разказваме на стр. 16.

За накрая в тази своеобразна пирамида на вредните навици оставям един, който решихме да не описваме в този брой - анонимното ругаене в интернет. Това не е типична българска черта, макар в България да я притежават прекалено много хора, но пък е твърде видима и много дразнеща. Независимо от повода, събитието, драмата или радостта, описани в някоя дописка в световната мрежа, отдолу неизменно четем ругатни, мръщене, откровено псуване. През миналата седмица към това се добави и помията, която хейтърите изляха по повод смъртта на първородния син на българския президент Росен Плевнелиев. Някои се опитаха да оправдаят жлъчните коментари, залели по форумите президента в траурните му дни, с факта, че мнозина в страната не одобряват държавния глава. Но може ли да има дори и грам толерантност или разбиране към действията на анонимните злобари?

Има две стари български поговорки, които стоят много на място по този повод - „Всичко се връща" и „Каквото посееш, това ще пожънеш". Хубаво е да си ги припомняме, когато от дълбините на душата ни започне да се обажда някой стар вреден навик.