В българската история има забележителни хора, чието име е потънало незаслужено в забвение. Преди повече от 2 века всички прозорци на света са затворени или значително ограничени. Само заможните българи са имали честта да прекрачат прага на училището. За наша радост един от тях е видният интелектуалец, общественик и поет, овчарчето от село Вакарел Стоян Ватралски (1860-1935). Неговият необикновен житейски път е тясно преплетен със съдбата на българския народ и на евангелските църкви във времена на драматични обществени промени: след Освобождението и след Първата световна война. Бил е приятел на Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски и други известни българи. Познавал се е с президента Теодор Рузвелт. Той е автор на химна на Харвард, който е химн и до днес на университета. Избран е след анонимен конкурс сред хиляди участници. Едва след като избрали неговото стихотворение за химн, станало ясно, че автор е българското момче, дошло в Харвард, след като
заможни българи му платили обучението
четири отделения за две години
негова отколешна мечта:
гостувал на изобретателя Томас Едисън
решава да се върне в България
