Кристина Димитрова и Орлин Горанов на фестивала

Преди около четвърт век - през 1989 г., Северна Корея организира Световен фестивал на младежта и студентите в Пхенян. Той започва през юни и продължава 20 дни, като в него участват спортисти, музиканти, актьори, журналисти и политически фигури от цял свят. Организацията е мащабна - строи се цял нов град до столицата с високи блокове с по 25-30 етажа. Всяка държава има своя палата, в която се помещават представителите й. Останалите сгради са заселени специално заради фестивала. За там заминава и българска делегация, която наброява между 100 и 200 души. Тя е по-голяма дори от тази на бившия Съветски съюз. Част от тях - като група ,,Ахат" и несъществуващата вече ,,Ревю" - отиват, след като печелят конкурс на Комсомола. Други - като Орлин Горанов и Кристина Димитрова - тръгват по покана. В делегацията има още спортисти и актьори.

Всички пътуват с чартърен полет с ТУ-154 заедно с гръцката делегация. След 12 часа и едно прекачване в Русия пристигат в Северна Корея. ,,Пътуването беше много весело. В едната част на самолета бяха гърците, които през цялото време спаха. В другата бяхме ние. Не спряхме да се забавляваме. Беше пълна вакханалия", спомня си Звездомир Керемидчиев, по-познат като фронтмена Звезди от ,,Ахат". След като кацат, пътуват още 30 минути от летището до градчето, в което трябва да бъдат настанени.

,,Навсякъде, откъдето минавахме, корейците махаха за ,,добре дошли". Нямаше значение дали работят на полето, или се разхождат просто по улицата, дали бяха на 10 метра от автобуса или на километър, всички бяха спрели и ръкомахаха по инструкции", разказва музикантът Васил Гюров от ,,Ревю".

Самият град е разделен на две от магистрала. От едната страна на магистралата са настанени делегациите от Западна Европа, а в другата част - тези от източната част. ,,Интересното беше, че кубинците бяха настанени при западноевропейците. Нас искаха да ни разделят - в един блок да бъдат жените, в другия - мъжете. Вдигнахме голяма врява", казва Звезди.

Откриването на стадиона в Пхенян, както и закриването на фестивала са по-мащабни и от най-впечатляващите олимпийски игри.

,,Зарята беше над 1 час

Толкова дълга никога не съм виждал в живота си", обяснява Антоний Георгиев-Тонто, който свири на клавишните в ,,Ахат". Освен това има огромни паради, в които участват стотици корейци. ,,Присъстваха 182 хиляди души на стадиона. Всичко им е по-голямо от навсякъде другаде - примерно арката им е с 2 м по-висока от тази в Париж, хотелът им е с 6 метра по-висок от най-високия хотел. Стадионът им е с 2,000 места повече от ,,Маракана", казва Денис Ризов.

За престоя си в Пхенян на българската делегация е предоставена преводачка. Тя е корейка, учила в България. Освен това всяка държава има шофьор и микробус. Всички от българската група помнят катастрофата, която се случва с нашия. Тя е лека, а причината за нея е Милена Славова. По това време в Северна Корея температурите са високи и рокаджийката е облечена с много къси панталони. Нейното място в буса е точно до шофьора. ,,Беше си сложила голите крака на таблото. Това скандализира шофьора. Мина на червено на няколко светофара и се удари в друг бус", разказва Тонто.

Певицата пък си спомня, че освен това се опитвала да си говори с шофьора. Поназнайвала малко руски, а там почти всички говорели езика. Той се правел, че не я разбира. ,,После попитах преводачката защо се държи така. Каза ми, че корейците имат забрана да говорят с чужденците."

След катастрофата се случват две неща - шофьорът е уволнен, а Славова е контузена. Затова отказва едно от участията, на които трябва да пее с ,,Ревю". Наредено е изявата да поемат ,,Ахат", но Денис Ризов разпуска групата, защото няколко дни не им дават пари. ,,Не можехме да си вземем и вода", спомня си бас-китаристът. Освен това този ден трябвало да бъде почивен за формацията. Заради отказа звънят много от длъжностните представители от българската делегация. Последното обаждане е от Пенчо Кубадински (член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на НС на Отечествения фронт - б.а.), който нарежда веднага да отидат в Чешкия културен център. Денис обаче не разбира, че говори с него, и го наругава. Заради непристойното поведение след връщането в България

БКП забраняват ,,Ахат"

да прави концерт в Белгия. Между другото специално за фестивала са напечатани различни видове вонове в три цвята - сини, червени и зелени. Сините вонове са предназначени за делегациите от Западна Европа. Те били с най-висока стойност и с тях можело да се купува почти всичко. С червените плащали на представителите от Източна Европа, но те служели единствено за вземане на храна и напитки. Те имали по-ниска стойност от сините вонове. С най-ниска стойност били зелените, които всъщност са локалните. Тях вземали в магазините само срещу моливи и тетрадки. Тъй като всяка държава си имала ден, в чест на деня на Корея тогавашният президент на страната Ким Ир-сен изравнява трите вида вонове.

Всъщност за купуване трудно може да се говори, защото магазини в Северна Корея имаше тогава малко, а в тях имаше пък ограничен брой продукти.

,,Като влезеш вътре, имаше по много от няколко стоки", разказва Милена Славова.
С певицата е свързана история, която също завършва със забрана като при ,,Ахат". След връщането им в България е забранено на всички младежки организации, на радиото и на телевизията да канят нея и група ,,Ревю". Основната причина е телемост Северна Корея - България. В него ги питат какво мислят за фестивала. ,,Казах, че сме много зле, че ни държат като затворници и ни дават да ядем някакви боклуци от сорта на кифла с люти чушки и неоскубано пиле", спомня си Милена.
Не успяват да спрат изявата само защото е на живо. Освен това певицата малко след пристигането си в Северна Корея отказва да носи униформата, която налага Станка Шопова - първия секретар на ЦК на ДКМС, която отговаря за културата. За щастие на групата забраната идва само няколко месеца преди Тодор Живков да падне от власт.

С изключение на тези два инцидента 20-те дни минават спокойно. За някои от българската делегация повече от това. Барабанистът на ,,Ахат" Юри Коцев толкова се потиска от атмосферата в Пхенян, че отказва да излезе от стаята си почти през половината престой. ,,Десет дни не излезе от хотела. Четеше книги и ако не слизаше до стола да яде, му носехме храна", казва Звезди.

Всъщност не само участниците във фестивала, но и корейците се хранят на стол. Никой няма кухня в дома си, защото работодателят осигурявал закуската, обяда и вечерята на работниците си. От службата получават и дрехите си. ,,Всички бяха облечени по един и същи начин - жените носеха еднакви рокли, а мъжете - костюми", спомня си Милена Славова.

Когато заедно с останалите от българската делегация отиват на басейн, виждат, че там

всички носят и едни и същи бански костюми - червен цял бански за жените и сини плувки за мъжете. За лични превозни средства и дума не може да става. Собствен автомобил имали само онези, които са на най-висши позиции. Затова дори по онази магистрала, която разделя източноевропейци от западноевропейци във фестивалния град, се

виждат коли съвсем рядко

- по около 10 на ден. С колела имали право да се движат по-голяма група корейци - тези, които са някакъв вид началници в работата си. Всички останали ходят пеша.

За социалния статус на корейците може да се извади заключение и по поведението им, когато говорят един с друг. По-свободно се държи този, който е нагоре в йерархията, а другите стоят мирно и слушат. Общото между всички е, че каквото им се каже от този над тях, те го изпълняват. На музикантите, които са в Пхенян през 1989-а, им прави впечатление, че за концертите, на които пеят, публиката се докарва в камиони: в едните мъжете, в другите - жените. В края на всеки ред има по един човек, който им дава сигнал кога да ръкопляскат и кога да спрат.

,,В деня на Корея само ги видях да се забавляват. Тогава имаше парти на организаторите. Танцуваха много смешно", разказва Звезди от ,,Ахат". Във всички останали случаи местните рядко комуникирали с чужденците. Гледали ги странно. Една вечер поляците направили нещо като дискотека. Диджеят подканил присъстващите да доведат на забавата корейците, които наблюдавали отстрани. Никой от тях обаче не пожелал да се присъедини и те дори се разбягали. ,,Много са ограничени културно. Не знаят за Моцарт, Бетовен, ,,Бийтълс". Беше тъжно, че всички живеят по този начин", коментира фронтменът на ,,Ахат". Това е и една от причините да превеждат текстовете на чужденците. ,,Искаха на всички музиканти текстовете, преди да се качат на сцената", казва Денис Ризов.

Корейка с кринолин излизала да обяснява текста на сънародниците си, след като музикантите завършат песните си. Това, което им казвала обаче, нямало нищо общо с оригиналния смисъл. Всички били променени спрямо разбиранията и стандартите в Северна Корея. Например в ,,Черната овца" на ,,Ахат" ставало дума за животновъди,

а в ,,Брадвата" за трудовата класа и хората, които секат дърва. „Дървото" пък било за екологията. По отношение на апаратурата и техниката всичко било на най-високото възможно ниво за времето си. Забавления почти нямало с изключение на един огромен лунапарк отново направен заради фестивала.

,,Веднъж двамата с Бойчо (Карабойчев, китариста на ,,Ревю" - б. а.), отивайки към влакчето на ужасите, видяхме група от 20-ина французи, които бяха върнати с обяснението, че влакчето затваря. ,,Затварящият" се поинтересува ние откъде сме и като разбра, че сме българи, коренно се промени, отвори вратите и

пусна влакчето само за нас двамата

- разказва Васил Гюров от бившата група.

По телевизията нямало нищо особено за гледане. Въпреки това членовете на ,,Ахат" с любопитство пуснали този, който имали в стаите си. ,,Първа програма е публицистична и има документални филми за Ким Ир-сен. Втори канал беше с игрални филми за Ким Ир-сен. По трети даваха това, което и по първи, но с 5 минути закъснение. Не беше възможно да се приема легален сигнал от Япония например", спомня си Тонто.

В градчето има всичко необходимо, за да могат чужденците да останат доволни. С изключение може би на храната, която малка част от хората изобщо харесват.
,,Няма дебел кореец. Там ядат главно ориз. По това време, по което бяхме ние,

на кореец се падаха по 6 г мазнина за година", разказва Денис Ризов.
В асансьорите на всеки блок по време на фестивала имало човек, чиято работа е само да натиска копчето за етажа. Членовете на ,,Ахат" неведнъж се опитали да му изземат функциите, но безуспешно.

На Милена Славова друго прави впечатление. ,,За 20 дни не видях едно врабче да лети. Бяха изяли всичко", обяснява тя. Нито певицата, нито някой от останалите участници биха се върнали отново в Северна Корея, ако не е по работа, но всички се чудят какво ли е станало с градчето, в което са живели близо месец. По онова време се говорело, че след като чужденците напуснат, то ще бъде заселено с местни. ,,Преди 2-3 години попаднах на документален филм на американски журналисти, които са били допуснати там. Градчето беше абсолютно безлюдно и тъмно. От десетки блокове светеше един балкон и някой готвеше на него", разказва Тонто от ,,Ахат".

Стела Атанасова