„Само шест дни през океана с параходите на френската линия! Най-важното за пътника е неговото удобство и добра храна. Няма по-удобни кабини от тези на френските големи и нови параходи…“. Това гласи реклама, поместена в българския емигрантски вестник „Народен глас“. Именно на това място се рекламират предимно параходите „Ил де Франс“, „Париж“, „Франс де Грас“ и „Рошамбо“. 

Най-големият и най-известният от всичките обаче си остава „Ил де Франс“. Според обявата, във всички кораби има широки каюти за трета класа, които са разкошно подредени, както и тези във втора класа. Във всяка кабина има течаща чиста вода и стол. 


Не случайно именно

трета класа се рекламира в обявата

Нашенците, независимо дали пътуват от „Стария край“ към „Новия свят“ или обратно, обикновено винаги използват, поне голямото болшинство, именно трета, или четвърта класа. В повечето случаи те пестят парите си, които са заработили отвъд океана, или пък спестили, за да заминат на Запад и избират най-евтиния възможен транспорт, без лукс, удобства и добра храна. 

„На пристанище Хавър параходите не спират вътре във водата, а направо на пристанището и разстоянието е само на половин път, отколкото до Шербур.

Удобството, храната и сигурното носене на багажа са ненадминати, също така тук се намира и най-добрата прислуга в параходите. По този начин френската компания е успяла да удвои броя на пътниците си през миналата 1930 г. и ще го удвои отново през следващата 1931 г…“, пише в съобщението. Отново прави впечатление наблягането на това, че параходът не спира в морето, което съответно и не налага допълнително заплащане за довеждащ и отвеждащ транспорт от и до кораба. 

„Ил де Франс“ е шестият най-голям параход в света за онези години. Той тежи 42,000 тона и има 790 фута дължина. Снабден е с най-модерните за времето си двигатели, горящи масло, а турбинните му машини са с 52,000 конски сили.

Параходът предлага 1,200 каюти в първа и втора класа, както и 600 в трета класа. Според рекламата, третокласните кабини са били така добре уредени, че е трудно да се направи разлика с тези от първа и втора класа. 

Такива са корабите на French line, с голям офис в Чикаго, а обявата за пътуването е публикувана във вестник „Народен глас“ през 1930 г. 

На 10 декември, петък, още през 1926 г., същият вестник „Народен глас“ публикува и статия, в която подробно разказва за параходите на френската линия. 

„Новият параход „Ил де Франс“ дава възможност на компанията French Line да има по един експресен параход, тръгващ от двете страни на океана, всяка седмица. За построяването на „Ил де Франс“ са били необходими 15,800 тона стомана. Съдът има девет палуби, пет от които продължават от край до край. Взети са всички мерки за приятно и безопасно пътуване“, пише в статията. 


Друг почти толкова популярен параход е „Крундланд“. Собственик на парахода е International Mercantile Marine. Той е пуснат на вода през 1902 г. от William Cramp and Sons of Philadelphia и е в употреба чак до 1927 г., когато е даден за скрап.

Той е „сестрински“ кораб на „Финландия“. Използван е и като военен кораб, превозващ военни части и техника от април 1918 г. до октомври 1919 г. 

„Крундланд“ е

най-големият американски параход,

който някога е строен. Той пътува от Ню Йорк до Антверпен на първото си пътешествие през юни 1902 г. 

Според „Ню Йорк Таймс“, корабът става първият, който подава безжичен сигнал за бедствие в морето, когато иска помощ по време на буря през 1903 г.

„Крундланд“ е един от първите десет плавателни съда, които дават помощ на горящия лайнер Volturno, който се намира в средата на Атлантика през октомври 1913 г. Въпреки бурното море, параходът успява да прибере на борда 89 оцелели, за което капитанът и екипажът са поздравени, като са им дадени и златни медали от Конгреса на САЩ. 

При пътуване към Средиземно море, през 1914 г., плавателният съд е арестуван от британските власти на Гибралтар и част от товара е конфискуван, което създава напрежение между САЩ и Великобритания. По време на почетна обиколка на Южна Америка през февруари 1915 г., „Крундланд“ става най-големият пътнически кораб, който преминава през Панамския канал. Той е и един от първите американски кораби, снабдени с оборудване за противодействие на атаките на немските подводници.

През май 1917 г. „Крундланд“  е ударен от торпедо,

което не избухва и само леко уврежда кораба. През 1920 г. на борда избухва пожар и по-късно параходът е ремонтиран отново за пътници, след като е обслужвал армията и военния флот по време на Първата световна война.

Корабът е предаден за скрап през 1927 г. в Генуа – едно от най-важните пристанища в Италия. Така завършва историята на някои от най-известните емигрантски кораби, с които много нашенци намират щастието си в Новия свят.