Екип планетарни учени от Вашингтонската академия на науките са открили най-подходящата локация за изграждане на колония на Марс. Това става ясно от новина, разпространена в Live Science, пише dir.bg.

Целта е мястото на евентуалната бъдеща база да защитава нейните обитатели от космическите лъчения. Това е един от най-сериозните проблеми, които стоят пред бъдещите заселници на други планети, и според мнозина именно космическата радиация може да направи подобна мисия невъзможна.

За да се справят с проблема, учените са предложили за локация група пещери, наречени „тръби от лава“. Самите те от своя страна се намират в широк марсиански басейн, наречен Hellas Planitia.

 Комплексът е в близост до екватора

 и там нивата на радиация са по-ниски от други места на Червената планета. Самите тръби блокират 82% от слънчевата радиация.

Междувременно стана ясно, че марсоходът Perseverance на NASA ще излети това лято на важна мисия въпреки глобалната пандемия. Нуждата от социално дистанциране принуди много хора да работят от домовете си, но не спря усилията на екипа на NASA, и ако всичко върви по план, марсоходът ще стигне Марс в началото на 2021 г., съобщи hicomm.bg.

Perseverance e най-новият марсоход на NASA, специално построен за задачата да търси доказателства за съществуването на потенциално обитаеми райони на планетата. NASA ще използва инструментите му и за да търси следи от микробен живот там.

Неочакваната пандемия отложи много космически проекти, но Perseverance не е един то тях. NASA потвърди, че екипът е свършил значителна работа през април и е напът да спази предвиденото за лятото изстрелване. Ако няма други сътресения, това ще стане през юли.

Марсоходът ще бъде изстрелян с ракета Atlas V541, като предвиденото пристигане на Червената планета трябва да стане в средата на февруари 2021 г.

Броени дни делят САЩ от официалното им завръщане в Космоса. На 27 май Америка ще върне официално статута си на космическа сила, който изостави преди 9 години – от 2011 г. насам американски астронавти не са летели с американска ракета от американска земя.

На 8 юли 2011 г. от платформа 39А в космическия център „Джон Кенеди“ в Кейп Канаверал, Флорида, бе изстреляна совалката „Атлантис“ с 4 астронавти на борда. След това всички пилотирани полети бяха спрени, совалката бе пенсионирана – отиде в музея на космическия център, а американците плащаха, за да излетят с руски ракети от руска територия и да стигнат до Международната космическа станция (МКС).

В рамките на тези 9 години обаче Русия увеличи цената, за да качи един американски астронавт на някой „Союз“ 4 пъти – до 85 млн. щатски долара. Освен непрестижно

летеното с руски ракети се оказа и скъпо

Сега, на 27 май 2020 г., от същата платформа, която бе използвана и при програмата „Аполо“, ще излети пилотираната ракета носител „Falcon 9“, която ще отнесе космическия кораб „Dragon“ с двама астронавти на борда към международната космическа станция. Целият старт носи името Demo-2, защото се води тестов полет, и е дело на НАСА и частната американска компания SpaceX на милиардера Илън Мъск. Така SpaceX ще стане първата частна компания, която ще участва в реализирането на пилотиран полет. Очаква се цената за един пасажер на Crew Dragon да струва около 55 милиона долара.

Астронавтите, които ще полетят първи, са Боб Бенкен (Bob Behnken) и Дъг Хърли (Doug Hurley) – те бяха избрани за целта още през 2018 г. Бенкен и Хърли работят усилено със SpaceX от 2015 г. Двамата мъже са военни пилоти. Харли прекарва 24 години като тестов и боен пилот с над 5500 часа на борда на над 25 различни самолета. Бенкен е тестов пилот на президентския самолет „Еър Форс“, има над 1500 летателни часа на над 25 самолета. Те са астронавни от НАСА от 2000 г. Бенкен лети на две космически мисии с общо 708 часа в Космоса и 37 часа работа в безвъздушното пространство. Хърли пилотира две космически совалки и прекарва общо 683 часа в Космоса.

Това не е всичко, което ще се случи тази година. Полетът на 27-и е демонстрационен. Истинският полет се води „оперативен“, „редовен“, ще стартира по-късно тази година и

ще бъде с 4-членен екипаж

НАСА още не е съобщила точната дата. Съвсем наскоро НАСА обяви, че американската астронавтка Шанън Уокър и японският астронавт Соичи Ногучи ще бъдат част от тази предстояща мисия на SpaceX до МКС. ЈАXА, космическата агенция на Япония, издаде кратко изявление, потвърждаващо участието на Ногучи. Другите двама участници в нея също бяха обявени преди това – Майкъл Хопкинс и Виктор Глоувър.

Уокър е ветеран от Международната космическа станция, тя е била там през 2010 г., когато прекарва в Космоса 163 денонощия 7 часа и 11 минути. Ногучи също има опит с МКС, той е бил там през 2009 и 2010 г., а преди това е летял със совалка. Майкъл Хопкинс е бордови инженер на космическия кораб „Союз TMA-10M“ през 2013-а, а Виктор Джером Гоувър не е летял досега в Космоса.

Това са хората, които ще летят с кораба на SpaceX. НАСА всъщност избра досега общо девет астронавти, които да проведат първите полети с човек на борда на „Dragon“ и с още един кораб – CST-100 „Starliner“ на „Боинг“. Вторият кораб също премина през тестове в края на миналата година, очаква се нов тестови безпилотен полет през тази есен и веднага след това – пилотиран полет до МКС.

„Falcon 9“ е двустепенна ракета носител за многократна употреба. Ракетата може да изведе на ниска околоземна орбита полезен товар от 10 450 кг и съответно 4540 кг на геостационарна орбита. Това е най-евтината ракета досега – изстрелването й ще струва между 45 и 50 млн. долара.

Космическият кораб за многократна употреба – „Dragon“, отдавна стигна до МКС – още през 2012 г. „Dragon“ прави това няколко пъти в безпилотен режим. В пилотиран режим корабът, който има 18 двигателя, може да превозва до 7 пътника.

Конкуренцията

„New Shepard“ – космически кораб за многократна употреба за суборбитални полети, създаден от американската компания Blue Origin, е отговорът на милиардера Джеф Безос. Това е пилотирана капсула за 6 души, която се изстрелва от едностепенна ракета за многократна употреба. На 40 км височина капсулата се отделя и след това инерционно достига линията на Карман. Ракетата се спуска и каца самостоятелно.

Системата е кръстена на Алън Шепард, първият американски астронавт, извършил суборбитален полет.

На 1 май т.г. суборбиталният кораб на Virgin Galactic на милиардера Ричард Брансън, който се казва SpaceShipTwo, направи първия си тестов полет от космодрума „Америка“ – това е мястото в щата Ню Мексико, което ще бъде платформа за предстоящите комерсиални полети. По-ранни тестови полети бяха извършени от Мохаве в Южна Калифорния. Тестов полет от космодрума „Америка“ означава, че Virgin Galactic е една крачка по-близо до търговските полети.

SpaceShipTwo (търговското име на кораба е VSS Unity) бе изведен от самолета носител WhiteKnightTwo до височина 15 000 м, където се отдели от носача и двамата пилоти направиха няколко независими маневри, след което се насочиха за кацане на космодрума. Пилотите не се изкачиха на суборбитална височина, нямаше такава задача. Важно беше да се провери безопасността на маневри при отделянето и кацането на кораба.

Към днешна дата се продават около 700 билета за полети. По време на кратък полет пътниците ще могат да се насладят на няколко минути безтегловност и да разгледат извития хоризонт на Земята на фона на черното звездно небе.

ДЖОШ ХОРУИЦ, Ройтерс

Недостигът на работници и ограниченията за контакти между хората заради пандемията от коронавирус имат потенциала да увеличат търсенето на услугите на роботи в Китай, което може да даде тласък на сектор, който се стреми да се разрасне в промишлен мащаб.

Инвеститори, които са специалисти в сектора на роботиката, казаха, че очакват поръчките от Китай да се увеличат значително тази година, като се има предвид интересът от края на януари, когато вирусът започна да се разпространява.

Обслужващите роботи могат да се превърнат от нововъведение за доставки на храни и напитки в ресторантите и хотелите в армия, която изпълнява

важни задачи в болниците

където има много стриктни правила за избягване на контакт.

Секторът на здравеопазването наистина е много актуален, каза Емил Йенсен, вицепрезидент, отговарящ за китайските продажби, на датската компания Mobile Industrial Robots, която произвежда роботи по поръчка, ползвани както в болниците, така и в заводските цехове.

Отчитаме многократно увеличение на търсенето от болниците, а и много хора се обръщат към нас за първи път, каза Йенсен.

Търсят се роботи за дезинфекция, които разпръскват UV светлина в помещенията, за да убиват микроби.

В сравнение с роботите, които виждате в производствените заводи, тези изглеждат като хитро приспособление, в които няма нищо уникално, казва Гон Пън, заместник-декан на университетската обща болница на Шънчжън.

Когато обаче вирусът удари, различни компании дариха роботи за доставка на храна и дезинфекция на болниците, доказвайки колко са полезни и за предотвратяването на предаването на вируса, така и при извършването на доставки.

Преди да бъдат въведени роботите, всеки път когато медицинският работник трябваше да даде храна на пациент, тя или той трябваше да носят защитно облекло, чието обличане отнема десет минути, каза Гон.

Това се случи, когато защитните средства не бяха в изобилие, така че роботите ни помогнаха много, допълни той.

Шанхайската Keenon Robotics, която отдава продава роботи за доставка на храна на клиентите в ресторантите, като например веригата Haidilao, обяви, че ускорява плановете си да започне

да продава медицински роботи

Планирахме го за по-късно, но вирусът ни накара да ускорим нещата, каза в интервю главният изпълнителен директор Ли Тон.

Пекинската Yunji Robotics, която произвежда роботи за доставка, и шанхайската TMIRob, която прави роботи за дезинфекция, увеличиха разпространението на продукцията си заради вируса, твърди инвеститорът Ю Чън, управляващ директор на компанията за рискови инвестиции Yunqi Capital.

Извън Китай датската UVD Robotics, която произвежда роботи за UV дезинфекция, обяви споразумение за дистрибуция с китайски доставчик на медицинско оборудване. Това ще й помогне да внедри роботите си в китайските болници.

Ю Чън, според когото китайските компании са продали около 15 000 обслужващи робота от 2018 г., каза, че очаква поръчките за обслужващи и дезинфекциращи роботи да се увеличат трикратно тази година.

Автоматизация на заводите

Наред с роботите за обслужване пандемията от коронавирус, може да се даде тласък на автоматизацията в заводите.

Много китайски заводи за полупроводници, разположени в епицентъра на разпространението на вируса Ухан, работят без прекъсване, което се обяснява със силно автоматизирания процес на производство според експерти в сектора на чиповете.

Самият вирус обаче също представлява пречка за по-широкото, дълготрайно автоматизиране, тъй като предизвика икономически затруднения за много компании.

Хуан Лю от компанията Mujin, която произвежда интелигентни роботизирани системи за сортиране, посочва, че компаниите често трябва да харчат милиони долари за базов автоматизационен проект, чието приключване може да отнеме шест до дванадесет месеца.

При новите клиенти зависи кой фактор надделява, казва Лю.

Необходимостта е да бъде заменена работната сила през периода на вируса или нуждата да се балансира бюджетът, тъй като продажбите спадат, допълни той.