Лятото на 1944 г. Военният контингент на Германия напуска панически базата си в Бургас. На жп гарата зяпачите наблюдават интересна гледка. Освен оръжие, документи и ценни вещи към ешелона са прикачени и три вагона, натъпкани с кал. Все още живи очевидци на атракцията разказват как почти едно денонощие преди окончателното си изтегляне Хитлеровите войници изпълняват последната заповед на командирите си. Те са пратени в района на Атанасовското езеро край Бургас, където с лопати изгребват кал, пълнят я в кофи и я отнасят към влаковата композиция. Говори се, че разпореждането в Германия да се достави бургаска кал е дошло от най-високо място в Третия райх. Още тогава немците са знаели колко лечебни свойства крие в себе си лугата по дъното на това езеро.

Първите проби от калта са пратени в Германия малко след установяването на немски войски у нас през 1942 г., пишат старите бургаски вестници. Анализите показали, че качествата й са несравними с всички разработени по онова време находища по света. Вестниците пишат, че част от немския елит си е поръчал доставки на бургаска луга,

Която, освен че била здравословна, помагала и за разхубавяване.

Атанасовското езеро е затворено и със солена вода. Утаечната му кал е с тъмносив до черен цвят, издава мирис на сероводород от множеството гниещи микроорганизми. Д-р Лиляна Николова, която дълги години е завеждала медицинската част на санаториума за отслабване в с. Китен и прекрасно е запозната с лечебните качества на тази луга, разказва, че в нея се съдържат неорганични съставки като силикати, пясъци, гипс, железни и алуминиеви съединения, различни хидроокиси и соли. Това, което я прави незаменима обаче, е органичното й съдържание. Богата е на хормони и антибиотици, които са образувани с хилядолетия от разлагането на водорасли, риба, раци и миди. Един сантиметър лечебна кал се образува за най-малко една година.

В рамките на Атанасовското езеро са устроени Черноморските солници в Бургас. Макар че техният собственик зорко охранява района и навсякъде са опнати табели, които забраняват влизането, любителите на лечебната луга не признават ограничения. Влизането може и да е рисковано, но поне е безплатно. Иначе в официалния балнеосанаториум в Поморие, където лекуват със същата кал, цената за процедура е 10 лева.

Още с настъпването на първите горещи дни в края на пролетта целият район около солниците се изпълва със странни индивиди, омацани в кал. Повечето са връстници на посетителите по разните "кални" рокфестивали на Запад от началото на 70-те. Можете да ги срещнете и по северния плаж на Бургас, който граничи със солниците. Има и такива, които блестят на слънцето като кристални полилеи, защото са издебнали пазачите в миг на разсеяност и след калната баня са се овъргаляли в едра сол. За очите на непредубедения летовник определено ще е странна приклекналата поза, в която застават някои от лекуващите се, а те просто правят упражнения.

За непросветените туристи и особено за чужденците картината е като от фантастичен филм. За бургазлии всичко е ясно - познавачите на древния метод за подмладяване на тялото, използван още по времето на египетските фараони, просто откриха сезона.

Шефовете на „Черноморски солници" ЕООД засега си затварят очите за този набег в тяхната собственост. Източник от фирмата разкри, че има устна разпоредба пазачите да не пречат на любителите на кални бани, но да ги пропускат само откъм плажа, за да ги следят изкъсо какво точно правят.

Процедурата е следната: хората пристигат малко след обяд, когато жегата е нетърпима, повечето се събличат като нудисти, лягат в тинята и се омацват до неузнаваемост. Разликата с посетителите на Уудсток примерно е, че тук не звучи никаква музика. Чуват се само откъслечни крясъци на гларуси и разни редки птици, които предпочитат да гнездят на това място, което освен всичко е обявено и за природен резерват. Дегизирани по този начин, някои посетители обикалят цялото езеро, други предпочитат да изкарат времето в сладка дрямка.

Районът около солниците е разделен на сиво и по-тъмно кално поле. Странното е, че почти всички предпочитат да лежат в сивкавата част, макар според д-р Николова по-лековита да е калта с черен цвят, защото е по-богата на хормони и антибиотици.

Същността на лечението с луга се състои в комплексно въздействие върху цялата периферна нервна система. Топлинните й свойства разширяват съдовете и отварят нови капиляри. Така намаляват отоците и болката, зарастват и се заличават белези от рани, подобряват се обменните и регенерационните процеси.

Така рекламираното от немците в старите бургаски вестници разкрасяващо действие на лугата се дължи на съдържащите се калций, йод и фосфор, които преминават през кожата. Така се лекува почти цялата гама от кожни болести, артрити, дискови хернии, гинекологични проблеми и плексити. Процедурата спомага даже за зарастване на костите след счупване, но е противопоказна при туберкулоза, венерически болести и тумори. Радиоактивните вещества в калта действат бактерицидно и антиоксидантно. Затова е невъзможно пренасянето на каквато и да е било зараза от безконтролното проникване на всякакви хора в района.

„Наблюдавам, че някои от плажуващите стоят с часове в природната вана. Препоръчвам им да направят не повече от 20 процедури по около половин час. Прекаляването не е вредно, но е излишно натоварване на организма, особено ако слънцето грее прекалено силно", съветва д-р Николова.

Всъщност разликата между луга и кал в случая е съществена. Узнали за безплатния разкрасителен и оздравителен плаж, повечето от любопитните изпробват да застават между двете полета на солниците - едното кално, другото водно с червенееща повърхност (това точно е лугата), и започват да се чудят къде да влязат. Лугата е продукт на солодобива и съдържа само неорганични вещества - натриев хлорид, магнезий, калий, сяра и др. Получава се след изпаряване и концентрация на солите в езерната вода. Тя има болкоуспокояващ, тонизиращ и разнасящ ефект. "Виждам как повечето посетители си въобразяват, че се намират в Червено море, и навлизат навътре, дори плуват в течността с часове. Това е вредно, защото така натоварват сърдечната си дейност", предупреждава д-р Николова. Лугата се прилага още при артрози, артрити, тендовагинити, дископатии, изкълчване на ставите и ишиас.

Но за облекчаване на кожно заболяване или постигане на козметичен ефект трябва да се стои по-далеч от лугата. Тя е противопоказна за повърхностния слой на тялото и за подкожната тъкан. Глупаво е и хрумването на някои да се овъргалят в едра сол и да си мислят, че постигат максимален ефект - така само дразнят кожата си, твърди специалистката. Тя съветва да не се правят кални бани на гладно или пък веднага след храна. А ако при намацване с кал се появят големи червени петна или сърбеж и това се повтори, по-добре се откажете - явно сте алергични.

Малцина знаят, че съществуването на „калното" езеро е било поставено на карта през 60-те години. Тогава Политбюро решава да строи школа за подготовка на партийни кадри именно на това място. Мотивите на БКП били, че това е някакво грозно плитко блато, освен това е хем на самия морски бряг, пък се отнема и от плажната ивица. Няколкото писма от специалисти, че по този начин ще се нанесат щети от разрушаването на природното находище и ще се затрият редки птици, гнездящи по тези места, остават глас в пустиня. Повече от една трета от езерото е унищожена, за да се вдигне 18-етажна сграда на партийната школа. След приемането на закона за конфискация имуществата на тоталитарните организации през 1991 година същата сграда е превърната в психиатрия.

По разбираеми причини природозащитниците от онова време не са си позволили да посочат като аргумент за запазване на терена факта, че калното находище на Сан Франциско примерно се намира в самия център на града. То представлява освен балнеосанаториум и една от най-значимите атракции на иначе бедния откъм дълголетна история американски край.

Начин на употреба

Най-популярният метод е калната апликация. Цялото тяло или отделна част се намазват и се оставят да съхнат под слънчевите лъчи. Сърдечната област се оставя свободна. Може да се намаже и лицето, но не е препоръчително да се маже цялата глава. След като калта засъхне по кожата, се отмива с повърхностната топла вода от езерото и едва след това е добре миенето да продължи с гмуркане в морето. Често допусканата грешка е човек да се намаца в кал и веднага да се оваля в пясъка. Така ефектът е слаб, защото става невъзможно проникването на слънчева енергия и нейното взаимодействие с ценните вещества на калта върху кожата.

Страдащите от болестта на Бехтерев и тези с артритни болки е препоръчително да се потопят в частта от калното поле, която е разредена с богатата на минерали вода.