Елена Димитрова, „Стандарт нюз"
В най-непристъпните дебри на Странджа е скътано магическо място, което хората почитат от незапомнени времена. Наричат го със странното и тайнствено име Индипасха. Древното оброчище сякаш е от паралелна реалност и „виси" заключено между небето и земята. Озовеш ли се на това място, космите по главата ти настръхват и добиваш усещане за нереалност. Обзема те страхопочитание, сякаш пред теб се разкрива Вселената. Мнозина са опитвали, но никой до днес не е разгадал магията на Индипасха.
Никой не знае и откога съществува Индипасха, но се предполага, че светилището е било почитано още от древните траки, населявали преди хилядолетия тези земи. Индипасха се намира в труднодостъпната местност Айзмен дол, на няколко километра от обезлюденото село Сливарово. До него се стига по стария път, свързвал някога Малко Търново и Царево. Пътят до светилището е стръмен и труден и през насечения терен се стига само пеша. Върви се близо половин час през гората, а след това стръмна тясна пътечка води в дълбок дол, където е скрита Индипасха. Мястото прилича на олтар на боговете.
То не е свързано с почит към определен светец, но хората се прекланят пред извора, скалите и вековните дървета, които го обграждат като пред божество. То представлява висока скала, на места обрасла с мъхове, от която висят живи лиани. В подножието на камъка блика чудотворен извор с бистра планинска вода, която потича в малко поточе. Преданието разказва за нейната лековита сила. „Който пие от тази вода или се измие с нея, начаса оздравява. Слепи проглеждат, бездетни зачеват", разказват старите хора в Странджа, които са закърмени с легендата за Индипасха. Има и друго поверие, според което трябва да оставиш там част от дрехата си, за да оставиш и с нея болестта. Но не се оставя всяка дреха, а само тази, която е покривала болежката. Затова клоните на дърветата са отрупани с всевъзможни одежди - от чорапи и шалове до пуловери и бельо. Те трябва да висят във въздуха - там, в нищото, между небето и земята, където болестта ще остане като в капан. Хиляди са хората, които идват тук всяка година, за да се поклонят и да търсят изцеление. И всеки, след като пие от лековития извор, оставя по нещо от себе си с вярата, че по този начин се разделя и с болестта си. Местни хора разказват, че въздействието на магическото място било толкова силно, че на връщане по стръмния склон и най-старите подтичвали, дори забравили долу бастуните си. Някои вземат със себе си малко камъче от поточето, което носят като талисман за здраве.
Точно преди Великден непристъпната местност се изпълва с народ. Поклонници от близо и далеч се събират в дните преди Възкресение да се помолят и да запалят свещ пред природния олтар. Казват, че тогава водата е най-лековита и силата на Индипасха най-голяма. „Поповете казват да не ходим. Грях било. Езическо било това нещо, не христянско. Така казват. Но никой не ги слуша. Вярата е една и Бог е един - само го наричат с различни имена", простичко обясняват сливаровци и на ухо подшушват за големците, които идвали всяка година тук. Още помнят как преди повече от 16 години в Индипасха пристигнала и тогавашният посланик на САЩ Ейвис Боулън. Изисканата дама захвърлила токчетата и катерила стръмните склонове, само и само да се добере до древното светилище. Дали заради проблем със здравето или пък от чисто любопитство, местните така и не разбрали. Човекът, който я водил, обаче после разказал, че посланик Боулън пила вода от извора, запалила свещ и дълго мълчала, замаяна от чудото на Индипасха.
Макар и с чисто езически корен, древното светилище днес представлява смесица от различни религии. В подножието на скалата поклонници са направили импровизиран параклис с икони, кандило и недогорели свещи. „Тук идват всякакви хора - и православни, и католици, и мюсюлмани. Всеки се моли на своя си бог и не пречи на никого, защото тя - силата, е една за всички", разказват старците в Сливарово.
Тук няма човек, който да не знае легендата за Индипасха, предавана от поколение на поколение. Тя разказва как хората са открили необичайната сила на Идипасха и лечебната мощ на извора, а след това изгубили знанието си. Преоткрили го отново с помощта на сляп бивол. Случило се преди много векове. Животното служило на стопаните си дълги години, но остаряло и ослепяло. Те не искали да умъртвят остарялото животно, затова го пуснали на свобода в гората.
След няколко дни биволът се завърнал прогледнал. Тогава стопанинът му го пуснал пак на свобода, но тръгнал подире му, за да разбули мистерията. Биволът го отвел до скали, в чиято основа се процеждала вода. От тогава всички в Странджа вярват, че от Индипасха блика жива вода, която има силата да лекува дори и нелечими болести.
Тайнственото оброчище край Сливарово не е единственото магическо място. Наблизо има и друго подобно, което хората тачат като Храма на света Марина, макар че храм всъщност няма. Святото място се намира в пещера. От свода се стичат капки вода, които местните пълнят за здраве. В пещерата, върху каменна скала местните са изградили малък параклис, пред който отдават почит на светицата. Св. Марина е живяла през III век. Още като дете приема християнската вяра. Поразен от красотата й, знатен турчин я иска за жена. Тя е едва на 16 години. Моят единствен жених е Христос, отговаря момичето. За тази си смелост е подложена на жестоки мъчения, горят я на огън, хвърлят я във вода, а накрая я посичат с меч. Хората обаче смятат, че с молитвите си към Бога тя е победила дявола. Светицата е на особена почит в Странджа. Тя идва в сънищата на вярващите, пророкува и дава съвети как да спасят себе си и другите от болести и нещастия. Друг път им поръчвала какво трябва да направят и те я слушат.
Една от заръките на света Марина била да й направят параклис в пещерата. И те го сторили начаса. Никой не питал как и защо. И ако всичко това ви звучи налудничаво, то е защото вероятно никога не сте били в Странджа. Там всичко е пропито с някаква тайнствена мистичност и дори реалността е изтъкана от легенди.
