Открийте ни и в

Труден живот в Судан II

публикувано

на

Суданките изглеждат еманципирани само на пръв поглед. У дома са почти робини

Младежът ме поглежда със съмнение, но все пак се запътва към плота, за да ми отреже парче салам. Тъкмо е започнал да си слага ръкавици, за да изпълни строгите изисквания за хигиената, замисля се и подир секунда се връща, за да ме пита отново дали съм сигурен, че искам „толкова“ голям резен. В супермаркета на мол „Ал уана“ в Хартум всъщност продават само един вид салам, а и на щанда за месо продуктите се броят на пръстите на едната ръка. Това е мястото, където за 20-те ми минути обикаляне из магазина бях единственият човек, който се спря и си поиска нещо.

Първата мисъл, която резонно минава през ума на един чужденец, пристигнал по тези бедни географски ширини, е, че суданците сигурно не ядат месо, защото не могат да си го позволят. Което донякъде е така, но не съвсем. Това все пак е Африка със своите традиции, които никакви молове и магазини с изисквания за хигиена не са в състояние да преборят. За да ги разбере, пришълецът трябва да посети пазара, който е недалеч от мола. Месото тук е нахвърляно върху съмнителни найлони или вестници направо върху прашасалата земя, в съседство извършват физиологичните си нужди приготвени за продажба живи кози и овце, а нерядко и самите продавачи, между тях вдигат прахоляк до небесата сновящи хора с магарета. Всичко това е обилно „подправено“ от рояци мухи и разни други хвърчащи насекоми, които са особено нахални в жегата. Но купувачите се тълпят, без ни най-малко да се притесняват от липсата на хигиена. Пазарът е това, което реално е цял Судан – земя, покрита с много прах, довлачван с ветровете от пустинята, и много мръсотия, покрай която местните хора крачат гордо и наперено. Двата мола в Хартум са като малки оазисчета на целия този фон. Не само не са в състояние да го променят, но по всичко изглежда, че скоро той ще погълне и тях. В „Ал уана“, построен само преди година и половина, прахът вече е подхванал огромната градина с фонтани и цветя и си пробива път навътре в магазините. От няколкото ескалатора е оцелял само един, който работи с такова скърцане, че е въпрос на малко време, за да спре на свой ред и той. На този фон е впечатляваща гордостта на местното население, че живее именно в Судан. „Добре дошли в нашата страна. Харесва ви тук, нали“, е обичайният поздрав, който разни непознати отправят към всеки бял човек, когото зърнат из улиците.

Суданците използват и най-малкия повод да демонстрират, че знаят много добре цената си и имат високо мнение за себе си. Това се усеща не само в походката, но и по поведението. За разлика от събратята си в изкушените от постоянен туристически наплив арабски страни арабите от Судан не разглеждат чужденеца просто като източник на пари, а чужденката като сексуален обект, в който, уж без да искат, да се поотъркат. Причините за това са много, но най-важни са три – основният закон в страната е шариатът; няма нощни клубове, пълни с момичета от бившия Съветски съюз (като в Тунис, Ливан или Египет), които да чертаят лесни пътища на местните мъже към лелеяни удоволствия; единствените бели жени в Судан работят тук из разни международни организации – ООН, посолства, или пък са съпруги на служители в тях. Суданците са свикнали да възприемат чужденките като високопоставени особи, с които шега не бива. Всяка бяла жена не само може да е спокойна, че няма да бъде закачана или зяпана втренчено по улиците, към нея се отнасят почтително като към истинска дама. И то така, че дори може да не й поискат пари за някоя дребна услуга, например да ползва интернет в компютърен клуб, пълен иначе единствено с млади мъже.

Но и поведението на суданките е твърде нетипично за страна с толкова строги закони, които третират жените като втора категория хора. Християнките сред тях, останали вече твърде малко, след като повечето немюсюлмани постепенно емигрират в новообразуваната Република Южен Судан, се движат с непокрити глави – нещо немислимо за останалия ислямски свят, където е въведен шариатът. Често по улиците пък могат да се видят млади забрадени по канон мюсюлманки, скрили уставно коса, уши и врат, но страстно стиснали за ръка любимия си. Разговорите с тях направо удивляват – оказва се, че в не по-малка степен от мъжете се интересуват от политика и въобще не се притесняват да изразяват своето собствено мнение. Дори и по въпроси като многоженството. В Судан то е популярно, но има своя странна специфика. За разлика от богатите страни в Персийския залив, където според статистиките едва 5% от мъжете си позволяват полигамен брак, не са малко онези суданци, особено в Хартум и в Порт Судан, които имат по две жени. Реално обаче живеят само с най-новата, която често е значително по-млада. Оставайки проформа все още женен за първата си съпруга, мъжът си намира нова, мести се с нея в друго жилище и е щастлив. Децата остават при основната жена, която някак си се примирява, че е изоставена. На тях се казва, че татко вече ще живее с друго семейство, те пък дават това обяснение в училище, когато трябва да се повика някой от родителите. Суданските мъже решават проблемите си в първия брак с втори, при това без да се развеждат – случва се често, затова не удивлява никого.

Самата сватба е доста скъпо удоволствие за толкова бедна страна. Мъжът трябва да похарчи цяло състояние, за да напълни гардероба на съпругата си и за подаръци на всичките й родственици. Следва цял списък с ритуали преди брака, които в повечето случаи са гощавки на различните роднини. И докато мъжът има само разходи, новата съпруга има всички задължения на света, които остават незабелязани от чужденеца, който вижда из улиците твърде еманципирани, макар и забулени, суданки. Зад стените на новия си дом съпругата е смирено същество, което трябва да обожава мъжа си, да задоволява сексуалните му капризи, да му готви, пере и чисти, да му гледа децата. Отгоре на всичко – което е и различното от останалия шариатски свят – трябва да е добре образована, за да ходи непременно и на добре платена работа, за да носи пари вкъщи. В обичайния случай ходенето на работа е единствената възможност за суданката да общува с други хора. В свободното си време тя не напуска дома, не ходи по кафенета с приятелки, дори не им гостува просто така – за да си побъбрят.

Като добавка към всичко това в дълбоката суданска провинция е широко разпространено и обрязването при момичетата. То се извършва още в ранна детска възраст, често при съвсем първобитни условия и с опасност от сериозна инфекция. За тези жени сексът е не удоволствие, а почти изтезание. Суданците, особено по-образованите сред тях, предпочитат да не отварят тази тема. Обикновено казват, че това е проблем на миналото. Статистиките на ООН обаче говорят съвсем друго. Често дъщерите са водени за обрязване от майките си, готови да обрекат собствените си деца на същите изтезания, които сами на свой ред са преживели.

Все пак в Судан е рядкост да се срещне младо момиче, което не е завършило или не завършва в момента образованието си. Обичайна гледка, дори в най-сбутаните селца, сред невероятна бедност и мръсотия, са прилежно облечени в ученически униформи момиченца, стиснали здраво в ръце книжка и молив. Химикалът извън столицата е лукс, за който можеш да получиш вафла, дори бутилка газирана напитка. Почти на всяка крачка по извънградските пътища е пълно с малки деца, които продават лакомства. Колчем колата ти спре на кръстовище, пристигат няколко и започват да пишат с пръст върху стъклото. Това обаче не е детска игра, а молба да им подариш химикал. Ако им дадеш два, в радостта си децата ти връчват малка вафла. Ако химикалите са достатъчно луксозни, даже и кóла.

Много суданци търсят начин да заминат в чужбина не толкова заради финансовите възможности, а за да натрупат достатъчен сексуален опит, преди да се задомят. Нещо, което няма как да им се случи в консервативната родина. Най-многото, което биха могли да правят в Судан, е да се отдават на собствените си фантазии, което обаче не помага особено. В мола станах свидетел на момчешко забавление, каквото извън Арабския свят надали би се случило. На витрина на местния мобилен оператор имаше снимка на бяла девойка, която рекламира телефон. Младежи я бяха наобиколили и се изреждаха да се снимат с нея във всякакви предизвикателни пози. Много от тях един ден сигурно ще заминат зад граница, за да изпробват позите и реално. Египет с многото си курорти, пълни с млади рускини, е най-лесното и достъпно място за целта. Самолетите и автобусите между двете страни са постоянно претъпкани с хора, които кръстосват между Кайро и Хартум, но отношението на редовия суданец към северната съседка не е еднозначно.

Въпреки многото родствени връзки, породени от смесените бракове, в разговорите често се усеща неприкрита неприязън към египтяните. Причините се коренят и в колониалното минало, когато Египет е владеел Судан, и в широко разпространеното мнение по цял свят, че пирамиди има само в Египет, докато реално тези в Судан са много по-стари, но пък непознати за туристите, и в предразсъдъците, че египтяните са крадци и измамници. Много от кафенетата и ресторантите в Хартум са собственост именно на египтяни, поради което още в хотела чужденецът е предупреждаван добре да си проверява сметката, ако посещава такова заведение, за да не му впишат в нея и разни неща, които не е поръчвал.

Един съвсем невинен въпрос, отправен от мен към продавача на пазара дали плодът гуава, който е наредил пред себе си, не е случайно внос от Египет, доведе до оживена дискусия, в която се включиха всички наоколо. Бе ми обяснено, че тази гуава е истинска, защото е суданска, затова и струва толкова скъпо. А онази от Египет е кисела, безвскусна, поради което египтяните я пробутвали евтино. Накрая получих и един плод без пари. Идеята да се хвали египетската стока по суданските пазари не е никак лоша, а може да донесе и подаръци.

 

Ресторант „Ал хуш“, двата мола и няколкото хотела край Нил са единствените оазиси в Хартум, където все още няма прахоляци и мръсотия

Триколките са най-често срещаният таксиметров превоз в страната. По пътя си вдигат много прах и много от него попада по дрехите на пътниците, но клиенти не липсват.

Работници отпочиват край археологически разкопки край гр. Карима. Разравянето на артефакти е една от малките възможности за мъжете в провинцията да заработват пари.

Ходенето на работа е една от редките възможности за задомените суданки да общуват с други хора. В останалото време пак работят – чистят, перат, гледат деца

Всички сочни и вкусни плодове на света са непременно судански. Който не вярва, получава един като подарък

Изоставената железопътна гара на Карима. Автобусното лоби обаче се е оказало доста пъргаво и е успяло за кратко време да унищожи успешно евтиния железопътен транспорт.

Делвите са нещо като национална реликва. Има ги под път и над път, при това ги ползват.

Всяка сутрин телевизията на Судан започва програмата си с кадри от този хотел, който може да се види и на повечето судански марки, понеже е нещо като емблема на столицата, че и на държавата.

 

1 Коментар

  1. agen sbobet cashback besar

    април 3, 2020 at 7:20 pm

    I’m still learning from you, as I’m making my way to the top as well. I definitely love reading all that is posted on your blog.Keep the tips coming. I loved it!

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Новини

ОТ РЕДАКТОРА: Протестите трябва да предизвикват неудобства

Протестиращите затвориха ключовия Орлов мост в София и части от магистралите “Тракия” и “Струма”. И това изглежда предизвика по-голямо недоволство у мнозина, отколкото овладяната държава.

публикувано

на

Виж цялата статия

Вече почти месец десетки хиляди българи излизат по улиците на (предимно) София, другите големи градове и чужбина, за да протестират срещу овладяната държава и нейните представители в лицето на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Резултат засега няма, въпреки че на извънредно партийно събрание на ГЕРБ в сряда Борисов каза, че има вариант за правителство без него. А пиарката Севделина Арнаудова напусна Министерски съвет и се връща в партията, за да участва в подготовката на изборите. А те идват – дали сега или напролет, няма особено значение. Но за ГЕРБ и Борисов има значение кой ще ги организира и кой ще брои бюлетините. Ето защо толкова отчаяно искат да задържат властта още няколко месеца (плюс разпределението на няколко милиарда заеми от ЕС заради пандемията).

Протестиращите обаче изглеждат упорити и решени. Все повече българи в различни точки на света се включват в акциите – къде виртуално, къде събирайки се пред посолства и други ключови места в Европа. Сънародниците ни в САЩ по стара традиция изглеждат апатични на това, което се случва на политическата сцена в Родината – по-малко от 50-ина души се събраха на първия протест в Чикаго преди 2 седмици. Този уикенд се готви втори.

А протестиращите стават все по-изобретателни – от стотинки през свински уши летят към сградата на властта, а плакатите са повече от остроумни. В последните дни обаче те затвориха ключовия Орлов мост в София и за определени моменти части от магистралите “Тракия” и “Струма” (която води към Гърция). И това изглежда предизвика по-голямо недоволство у мнозина, отколкото завладяването на държавата от задкулисни субекти, едно от последните места на България в класациите за свободата на словото, липсата на правосъдие и корупцията. Неудобството, че трябва да заобиколиш протеста и да добавиш 10-ина минути към пътуването, е по-важно от всички тези неща, които се случват в България.

Истината е, че протестите трябва да причиняват неудобство, да те карат да поглеждаш към тях, да им обърнеш внимание. Защото апатията и незаинтересоваността са най-голямата заплаха към промяната.

В историята на развитите демокрации протестите, които водят до реална промяна, винаги са били неудобни, неразбрани и предизвиквали гнева на зяпачите. Но са правили света по-добър за всички. Може би за първи път след 89-а година в България хората са масово по улиците не за да протестират срещу ниски пенсии, високи сметки за ток или нещо друго такова. Те са на улицата, за да защитят принципите и да опитат да си върнат държавата и властта там, където принадлежи – от ръцете на олигарсите в хунтата (на В. Божков, който също беше част от нея) и останките от комунистическите служби обратно в ръцете на народа, така, както е по Конституция.

Да, неудобно е да има повече задръствания в София или закъснения по пътя за морето – българското или гръцкото. Но още по-неудобно е всичко това, срещу което протестират тези хора – липсата на разделение на властите, прокуратура, данъчни и силови структури, които се използват като бухалки срещу неудобните, превзети медии, задкулисни коалиции и задушаването на малкия и среден бизнес в полза на политически активисти. Държавата всъщност е спряла да съществува така, както би трябвало. А протестният гняв, затворил някакви зле закърпени улици и магистрали, ще ви накара да се спрете и вие. И дано, поне за малко, да помислите за това, провокирало действията на тези хора. Защото и те не искат да са на улицата. Предпочитат да живеят в правова държава с еднакви правила за всички. Но знаят, че това трябва да се извоюва. И понякога е неудобно.

Бъдете здрави!

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Коронавирусът в САЩ: Става все по-лошо

Америка се върна на нивата на смъртност отпреди месеци.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: БТА

По данни на университета „Джонс Хопкинс“, общият брой на заразените с COVID-19 в САЩ е 4,65 милиона души, на починалите – 154 хиляди. Държавата е категоричен лидер в негативната класация както за заразени, така и за починали след инфекция от коронавирус.

 21 щата в „червената зона“

 След като месеци наред демонстративно отказваше да носи маска и дори се подиграваше на тази мярка, президентът Доналд Тръмп се обърна към американците и ги призова да започнат да покриват устата и носа си, за да не разпространяват вируса, пише „Дойче веле“.

Сега обаче американският президент отново разбуни духовете. След като нов доклад заключи, че 21 щата регистрират над 100 нови случая на 100 хиляди души и съответно трябва да бъдат категоризирани като „червена зона“, експерти призоваха за затягане на мерките. В същото време Тръмп заяви, че „много губернатори би трябвало да отворят затворените щати“, както и че големи части от страната са „свободни от корона“. 28 щати са маркирани като „жълта зона“, а единствено във Върмонт разпространението на COVID-19 е под контрол и там е „зелено“.

 Необичаният Тръмп

Публикация на американския президент в предпочитаната от него социална мрежа Туитър беше изтрита, защото разпространява дезинформация. Във видеото, което Тръмп сподели, лекарка твърди, че е излекувала 350 пациенти от коронавирус с лекарството против малария хидроксихлорохин. Клипът беше свален и от Фейсбук, и от Ютюб. Във видеото се казва още, че носенето на маски не помага за ограничаване на разпространението на инфекцията.

През май американският президент заяви, че пие хидроксихлорохин като превантивна мярка срещу заразяване. Ефективността на лекарството против малария при боледуване с коронавирус не е доказана, а пиенето му, без да е предписано от лекар, е опасно, заявиха тогава експерти. Освен Тръмп видеото публикува и неговият син – Доналд Тръмп-младши. В резултат от това профилът на Тръмп-младши беше блокиран за 12 часа.

В друга публикация в Туитър държавният глава на САЩ нападна доктор Антъни Фаучи, директор на Националния институт за инфекциозни заболявания. Според съобщението, Фаучи е подвел американския народ по много аспекти около пандемията, в това число и за хидроксихлорохина. На пресконференция в Белия дом Тръмп заяви, че се разбира добре с доктор Фаучи, но не разбира защо той има толкова висок рейтинг. „Защо аз нямам такъв висок рейтинг?“, изрази недоумението си президентът и с тъга констатира: „Никой не ме обича“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

САЩ

Нови протести в САЩ и Канада: Не сте сами! (СНИМКИ)

Сънародници от Чикаго, Ню Йорк, Монреал и Торонто подкрепиха исканията на протеста в България

публикувано

на

Виж цялата статия

Българите в различни градове на САЩ и Канада подкрепиха сънародниците си в Родината в протестите срещу правителството на Бойко Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев.

Българите от Чикаго и Ню Йорк и в неделя скандираха за оставка на правителството в България. За Чикаго това е втори протест, а в Ню Йорк е трети. Сънародниците ни се обединиха под мотото на хаштага #нестесами.

Някои постнаха нови снимки, други припомниха предишните протести.

Някои от българите, живеещи в Чикаго, предприеха символичен поход от Ветровития град в Илинойс до Милуоки, Уисконсин, за да покажат, че българите от всички точки на Америка искат промяна в Родината. „Не може да сме първата държава по корупция и последна по свобода на словото“, казва Даниел Дженев, един от организаторите. „Въпреки че живеем в Чикаго от 20 години,

всички имаме роднини там

а и никога не сме спрели да си мислим, че един ден може да се върнем, така че сме силно заинтересовани България да е нормална европейска държава“, добави той.

И българите в Канада подкрепиха протестите в България. Те не за първи път излизат на улицата с плакати и знамена, подобно на сънародниците си в Родината.

В Монреал групата на българите набъбна до 40 и повече души въпреки дъжда. „Много хубаво се получи, че се отвори дупка точно около часа на протеста, така че дойдоха много хора“, казва Мария Монева, един от организаторите.

Българите в Монреал се присъединиха към инициативата „предай щафетата“, в която сънародници в 22 града извън България протестираха паралелно или почти паралелно на принципа на щафетното бягане. „Вижда се, че между нас тук, в Монреал, има особен дух. Дух на промяната“, констатира Монева.

„Този път всички бяха много креативни. Имаше един мъж с плакат „Събирам чета“, имаше торта „Сахер“, друг мъж донесе шкафче, подобно на това от

компроматните снимки с Борисов

и сложи на него снимки на Доган и Пеевски. Имахме и учебник по английски език за министър Ангелкова“, разказва още Монева.

Други българи в Монреал показаха подкрепата си онлайн.

Малка група от близо 15 души се събра в Торонто, където живеят най-много наши сънародници. Според тях Бойко Борисов и Иван Гешев са позор за страната ни и трябва да си отидат от властта. „Оставка и затвор“, казва Анна Спилман.

За трета поредна седмица протестират и сънародниците ни във Ванкувър. „Винаги идват различни хора и това е най-хубавото“, казва Мира Стоянова. „Срещам все повече хора, които искат да се върнат в България. И ние със семейството ми сме сред тях. Но е много трудно да се вземе такова решение при тези обстоятелства“, допълва тя.

Някои от посланията във Ванкувър гласяха „Това е само началото на борбата в гнилото“, „Долу мафията“ и „Всички заедно“.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Най-четено