Гинка Стоева
Ние несъзнателно влияем на околните чрез езика на жестовете и с това допринасяме за техния успех или провал. Когато чужденците пристигнат в България, често попадат в изненадващи и конфузни ситуации, защото се изразяваме с глава наобратно - нашето „да" за тях си е „не". Чух например, че млад американец лудо се влюбил в красива българска девойка. Завладян от чувствата, той паднал на колене и попитал с треперещ глас: „Ще се омъжиш ли за мен?" Тя, развълнувала и смаяна, застинала безмълвно. Понеже и без това неназнайвала много думи на английски, успяла само да поклати главата си хоризонтално за съдбовното „да". В следващия миг човекът със сгърчено-обидена гримаса скочил, хукнал отчаян и повече не се мернал по тия места. Момата и до днеска чака да я хареса поне българин...
Хората от други народи остават озадачени и объркани, когато зададат въпрос на нашенец. Еднократното кимване с глава нагоре и надолу означава отрицателен отговор, докато въртенето на главата хоризонтално всъщност означава „да" - позитивен сигнал, който показва разбиране и съгласие. Тази особеност при кимането сред нас вероятно е останала от древността, когато прабългарите пристигнали на коне и заселили земите на Родината ни. Поклащането на глава копира поведението на коня - има или няма зоб пред него.
България по времето на хан Кубрат обхващала широка територия: на запад до долното течение на р. Дунав; на юг до Черно и Азовско море; на изток до Каспийско море; на север до р. Донец. Според гръцки хронисти, след като живели за кратко време в мир помежду си, петимата синове на Кубрат се разделили и всеки поел по своя път. Там, където българите били многобройни и се установявали трайно, привичката с кимането частично се запазила. За да оцелеят, съхранявайки своята култура, религия, писменост и история, нашите предци със сигурност са били своенравни и твърдоглави! Индивидуализмът си е национална черта. Не са се поддали на влиянието на разни нашественици и завоеватели с типичното отношение: „Тоя ли ще ми каже как да си въртя главата?!", което битува и до днес.
Британското издание „Бъзфийд" преди време представи интересни факти за най-странните обичаи и порядки по света. Не е чудно, че българското кимане за отрицание с отмятане на главата назад попада в челните места на класацията.
В наши дни, откакто активно странстваме по света, част от нас професионално общува със Запада, посещава конференции и дори се връща със западни дипломи, стана още по-объркващо за чужденците, пристигащи в страната. Когато местните хора говорят с тях, често обръщат значенията на тези кимвания! Започна да се обърква и местното население, защото някои политици например обичат да кимат с глава като американци. Ако посланикът на САЩ е гледал, значи правилно ги е разбрал, обаче народът схваща тъкмо обратното: „Тоя обещава, пък си клати главата като за „не", явно нещо ни будалка!"
Изобщо, кимането в България е опасно, рисково и води до противоречиви послания. Ако несъзнателно сте кимали, без да сте наясно, не бързайте с изводите! Изчакайте, докато човекът насреща упражни и говор. Ако разговорът не се отдава и на двама ви, препоръчваме да го подкрепите с други жестове - приятелско потупване по рамото, сърдечна прегръдка или широка усмивка, да речем. Те съвпадат с международното им значение. Проявете търпение, не губете кураж и винаги ще ви разберат!
