Открийте ни и в

История на имиграцията

Как животът извън България можеше да се окаже опасен в нея

Диагнозата да се страхуваш от миналото е била част от живота на много завърнали се емигранти

публикувано

на

Цеца Цветанова на сватба в София – юни 1973 г.

Цеца Цветанова е от Златица, но от много години живее в София. Била е главен касиер на едно от мастодонтните социалистически предприятия в столицата, „Промпроект“ – институт, който се занимаваше с промишлено проектиране в страната. Поради сприхавостта й колегите й много не я долюбват, но пък тя си върши съвестно работата и никога не е била наказвана за нищо. Цеца обаче крие една голяма тайна, която вече може да бъде разкрита, защото отдавна не е между живите. Родена е около 1920 г. и почива около 2010 г. в София.

С какво е интересна

касиерката на „Промпроект“

Тя е живяла и работила в Лондон преди налагането на комунизма в България на 9 септември 1944 г., но по някакви неясни причини се завръща от Англия в България след политическите промени от онези години. За приятелската среда, в която Цеца Цветанова се движи тогава, е повече от очевидно, че тя се е завърнала в Родината си не по нейно желание. Вероятно е била заплашвана с репресии – тя или нейни роднини – защото е известно, че има сестра в Златица. По всяка вероятност Цеца е била принудена да се върне и по този начин да предпази роднините си от тормоз при евентуално оставане в британската столица.

Жената до края на живота си никога не споделя нищо за това, не обича да говори по тази тема, не споделя дори с най-близките си приятели, с които често ходи на излети в планината.

Доверява се единствено на своя планински водач Георги от София, чиято сестра Цветанка (Флоранс, след натурализацията) живее в САЩ. Цеца Цветанова споделя на Георги, че би искала да се омъжи за българин емигрант. Така той решава да й помогне и при едно от посещенията на сестра му в София той й споделя за това желание на неговата близка. Сестрата обещава да помогне и с нейно съдействие в България пристига Майкъл /Михо/ Колумбия – пенсиониран

военен пилот от САЩ

родом от Ямбол. За него ще разкажем подробно в следващ брой.

Съдбата обаче понякога си прави неприятни шеги и въпреки че едно пътуване от САЩ до България в онези години се планира дълго и стриктно, се случва така, че Цеца Цветанова не успява да се запознае с Майкъл Колумбия и не намира своя така желан съпруг – български емигрант. Достатъчни са й излетите в планината, където освен със своя планински водач Георги, общува и с приятелки, повечето от които са или разведени, или във втори брак, или пък така наречените „стари моми“. Този социален статус тогава се счита за житейски неуспех и Цеца Цветанова приема себе си като неуспял човек, защото е била принудена да се завърне от Лондон по независещи от нея обстоятелства, по всяка вероятност, за да спаси близките си, когато СССР налага своята власт над България и страната ни придобива силно ограничен суверенитет.

Сградата на някогашния институт „Промпроект“ в София, над популярния днес сред младите хора нощен клуб „Ялта“.

Цветанова не обича да говори за семейството си, за живота си извън България, но винаги се отличава от останалите. Тя има обноските на човек, който сякаш не е българин, излъчването й е някак по-западно, по-различно от повечето жени на нейната възраст в България. Тя сякаш идва от друг свят и в преносния, но и в буквалния смисъл. Тя търси общуването с българските емигранти, в редките случаи, когато те посещават София в онези години, защото това са „нейните“ хора, тези, които са по-близо до натюрела й.

Цеца Цветанова живее тихо, за да не буди подозрения във властите, наплашена от репресивната система у нас. Умира в София след операция на жлъчката. Смъртта й също е тиха. Тя просто си заминава, без драматизъм, и най-вече – без страховете и заплахите, които са ги породили, омиротворена и най-сетне наистина свободна!

 Свободните хора от Запада

Хората, които са живели извън България в онези години на преход, носят сякаш духа на света отвъд „Желязната завеса“, имат различен вид, излъчване, харизма, ореол. Тези хора са свободни на вид, макар и вътре в себе си да не са никак свободни в комунистическата месомелачка – един, защото е бил принуден да се завърне по някакви причини и по някакви начини, характерни за тоталитарната държава, друг, защото просто е сбъркал, някой пък, защото е бил любопитен и е платил за невинното си любопитство с цената на личната си свобода.

Цеца Цветанова обаче е придобила нещо много интересно и важно от свободния свят – грижата за човека. Тя се грижи за приятелките си до последно, осигурява им настаняване в старчески домове и медицински грижи, когато това се налага, хора, които да им помагат в бита, дори и без заплащане, просто така – от добро сърце. Така се прави на Запад, това е нещо, което хората там възприемат лесно, защото то наистина е лесно, когато идва от вътре, от душата ти.

В комунистическа България в онези години хората се капсулират, затварят се в домовете си и в черупките на душите си, защото така частично се предпазват от външния, станал вече крайно опасен свят, в който те викат за рутинна справка и изведнъж се озоваваш в зловещ концентрационен лагер за политически затворници – обективен сюрреализъм, от който може и да не излезеш жив…!

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА