Има един популярен израз от близкото минало у нас, който гласи: „Какво ми говориш като някоя черна станция…!“. Става дума за така наречените „вражески радиостанции“, които предаваха своите новинарски емисии от западни страни по време на Студената война. В същото време обаче те активно се заглушаваха в България и в други страни от така наречения Източен блок, защото гражданите не биваше да узнават, според властите там, истинските причини и следствия за и от действията на своите лидери – комунистически функционери, предани на Кремъл. Първите инсталации за подобно радиозаглушаване в Родината започват да се изграждат още през далечните 1952-1953 г. с чешка апаратура TESLA, която е заменена с тогава модерната съветска апаратура СНЕГ. През септември 1955 г. в Прага е проведена работна среща на представители на звената за радиоконтраразузнаване в контраразузнавателните управления на страните от Варшавския пакт. Тук се съгласуват мероприятията по прослушване и заглушаване на предаванията на Радио „Свободна Европа“ и Радио „Свобода“. В следващите години на наша територия са изградени общо 9 станции за радиозаглушаване, по-мощните от които са в с. Столник край София, Костинброд, Плевен, Козаревец край Велико Търново и Варна, пише в книгата си „Американското разузнаване и България (1941-1991)“ историкът Йордан Баев. В София подобни заглушители на „черни станции“, в късния комунистическия период, бяха разположени на покрива на сградите, над някогашното кино „Култура“, на централния столичен площад „Славейков“. В периода 1974-1975 г. започва строителството и на най-новата станция за радиозаглушаване в село Пъдарско, недалече от Пловдив. В отделни периоди от България се е осъществявало далечно радиозаглушаване за някои райони в Полша и СССР, а радиозаглушаване в България се провежда от териториите на тогавашна Чехословакия и Украинска ССР. Ръководството на този тип съоръжения у нас е под прякото наблюдение на офицери от Четвърто управление на службата „Държавна сигурност“, т.е. това е научно-техническо управление. Заглушават се също и предаванията на утвърдени национални радиостанции като ВВС и „Гласът на Америка“. През май 1964 г. излиза решение за спиране на заглушаването на предаванията на ВВС. По това време се разхлабва режимът и за „Гласът на Америка“ и „Дойче веле“. През лятото на 1968 г. обаче старият режим се установява отново и заглушаването и на тези радиостанции отново става факт. В същото време са факт и опити за дискретитиращи операции срещу водещи емигрантски журналисти, които предават на български език по така наречените в комунистическа България „черни радиостанции“. Една такава операция е осъществена през 1976 г. срещу коментатора на Радио „Свободна Европа“ Димитър Инкьов, който се изявява под псевдонима Велко Верин. Подготвен е филм за него. В много подробен доклад от 27 април 1977 г. относно „подривната пропагандна дейност на врага“ началникът на Шесто управление на „Държавна сигурност“ генерал Петър Стоянов информира партийното и държавно ръководство: „Най-злъчните български сътрудници на Радио „Свободна Европа“ са интелектуалците и изменници на Родината Георги Марков с неговите „Задочни репортажи“, Петър Семерджиев с неговите Бележки върху живота на Георги Димитров и Димитър Инкьов с неговите фейлетони. Обобщената информация на началника на Седми отдел на Шесто управление на „Държавна сигурност“ от 12 май 1978 г. отново определя Радио „Свободна Европа“ като най-опасния и ефективен вражески пропаганден център срещу тогавашната Народна Република България. Изследвания на Изследователския институт в Радио „Свободна Европа“ и Радио „Свобода“, съпоставени с докладите на радиоконтраразузнавателното отделение в научно-техническото управление на „Държавна сигурност“, показват една устойчива тенденция за продължителен период от време – 1962-1988 г. - на слушателска аудитория, която е приблизително два пъти по-малобройна в проценти от същата в страни като Полша, Чехословакия и ГДР. Това може би обяснява донякъде и това, че България беше възприемана като най-верния сателит на СССР в годините на Студената война. В България слушането на така наречените „черни станции“ беше забранено и се преследваше от закона. Единственият начин да се чуват емисиите беше извън големите градове, където заглушителните устройства нямаха чак такава сила. И все пак УКВ-предавателите бяха кът, защото именно чрез тях можеше да се достига безпрепятствено до истинските новини, които идваха отвъд „желязната завеса“.