70-те години на миналия век, София, Научноизследователски институт по електропромишленост – НИПКЕП. Един млад българин, чието име за съжаление историята е забравила, работи като шлосер матричар. Животът го притиска, той иска да е свободен, но не може, защото в комунистическа България свободата е относително понятие. Всеки е свободен точно толкова, не колкото иска, а колкото му е позволено от властите, политическата полиция, наричана милиция по съветски образец, и от тайните служби, които също са силно политизирани в тогавашна България. Момчето, което е със средно образование, иска да замине за чужбина, но не просто да попътува, което също е известен проблем в онези години, най-малкото заради парите, а иска да живее на Запад. Това, разбира се, е неосъществима мечта за много, дори за повечето българи, но понякога стават и чудеса. Преди това обаче той
решава да изтегли заем
