Българите по света намират уникални начини да се забавляват. Във времената на комунистическото управление в България, малцина са онези, които успяват да достигнат до Новия свят. Такива са Георги и Елена от София. На 9 октомври 1971 г. те се озовават в Лос Анджелис, Калифорния, на гости на Уилям и Мери. Тя е дъщеря на българската емигрантка от София Вера Костоф, а той е ирландец. На партито, което тогава се нарича все още българска вечеринка, присъства сестрата на Георги – Цветанка, също емигрантка от София, както и съпругът на Вера, Атанас и още едно приятелско семейство български емигранти в САЩ. На пръв поглед вечеринката е повече от обикновена, но тя е показателна и за историческото време, и за нравите в онези години, както и са традициите. Някой подхваща песен – „Двата бука“, стара градска песен. Пеят, спомнят си България. След това друг дава тон за „Шуми Марица“ – старият, така наречен в онези години, „фашистки“ химн на България. Запяват го, но се спират. Втори опит – отново спират. Дори далече в Америка българите, макар и емигранти,
не посмяват да изпеят
присъстващите прегръщат
правело по сватбите в България
